Със законопроекта се предвижда намалената ставка от 9 на сто (чл. 66, ал.2, т.2-7) да продължи да се прилага до прекратяване на обявената извънредна епидемична обстановка на територията на Република България.

Със законопроекта се предвижда продължаване до края на 2022 г. на действието на намалената ставка за ресторантьорството, книгите,туризма и други стоки и дейности, за които беше предвидена намалена ставка в средата на 2020 г.

Със законопроекта се предвижда връщането на текста на разпоредбата на чл. 26, преди направеното последно изменение на Закона, като се предлага и да се заличат думите "български" пред въздушни превозвачи. Предвижда се тази мярка да се ползва три години след отмяна на извънредното положение.

Със законопроекта се предвижда въвеждането в закона на европейски директиви, отстраняване на констатирани несъответствия с правото на Европейския съюз (ЕС) и привеждане на ДДС законодателството в съответствие с решения на Съда на Европейския съюз (СЕС). Предлага се уточняване на разпоредбите относно дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни, улеснявани от електронен интерфейс (платформа), които касаят данъчното събитие и изискуемостта, данъчния кредит, лицето-платец, както и доставката, към която се приписва транспортирането или изпращането на стоки. С цел справяне с последиците от пандемията от COVID-19 се предлага намалената ставка 9 на сто за някои стоки и услуги да се прилага до прекратяването на обявената извънредна епидемична обстановка на територията на страната, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19. Предвидени са разпоредби, които дават възможност за корекции при грешно данъчно третиране на доставка, при наличие на влязъл в сила ревизионен акт, както и редица други изменения и допълнения.

Със законопроекта се предвижда въвеждане в националното законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2020/262 за определяне на общия режим на облагане с акциз, на Директива (ЕС) 2020/1151 за изменение на Директива 92/83/ЕИО за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки, както и с въвеждане на разпоредбите на Директива (ЕС) 2019/2235 за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност и Директива 2008/118/ЕО относно общия режим на облагане с акциз по отношение на отбранителните дейности в рамките на Съюза. Предлага се опростяване и осъвременяване на акцизните процедури с цел намаляване на задълженията на търговците, осъществяващи търговия с акцизни стоки между държавите членки. Предвиждат се документът на хартиен носител, придружаващ акцизните стоки, освободени за потребление в една държава членка и движещи се към друга държава членка, да бъде заменен с нов електронен опростен административен документ. Предлага се създаването на нови статути на икономическите оператори: сертифициран изпращач и сертифициран получател, както и редица други изменения и допълнения.

Със законопроекта се предвиждат следните основни промени: Въвеждане на данъчно третиране на обратни несъответствия при хибридни образувания с цел въвеждане на изисквания, налагани от правото на Европейския съюз; Изрично уреждане на данъчното третиране на резултата от договори за продажба с обратен лизинг, класифициран като оперативен в случаите, в които се прилагат Международните счетоводни стандарти; Възможност справките, подавани по реда на ЗДДФЛ, за изплатените през годината доходи и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски, да могат да бъдат подавани от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците или от техните законни представители на едноличните търговци или самоосигуряващите се лица, починали през данъчната година, които са били работодатели или платци на доходи; Предвиждат се и други изменения и допълнения.

Със законопроекта се предвижда да се създаде адекватна на съвременните пазарни развития национална правна рамка за покритите облигации и се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2019/2162 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година относно емитирането на покрити облигации и публичния надзор върху тях. Предвижда се създаване на възможност за участие на българските банки във вътрешногрупови структури за издаване на покрити облигации, както и възможност за участие в съвместно финансиране на емисия покрити облигации. Предлага се да не се въвежда изключение от изискването за поддържането на ликвиден буфер. Предвидени са и редица целеви промени в други нормативни актове като Закона за кредитните институции, Закона за банковата несъстоятелност, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Кодекса за социално осигуряване, Търговския закон, както и редица други допълнения.

Със законопроекта се предвижда усъвършенстване на разпоредби в националното законодателство по опазване на околната среда с оглед на постигане на по-високо ниво на хармонизация с европейското законодателство в областта. Предвижда се отстраняване на констатирани пропуски и подобряване на предвидените в закона процедури по глава седма от ЗООС, повишаване на публичността, прецизиране (уеднаквяване) на използваните в ЗООС понятия и формулировки с тези на действащата европейска и национална нормативна уредба. Създава се правно основание в ЗООС за регистрираните по EMAS организации в България във връзка с поддържането на съществуващия Регистър, както и други изменения и допълнения.

Със законопроекта се предлага всички фирми и самоосигуряващи се лица, чиито приходи от дейността са намалели с повече от 30 на сто през месеца, предхождащ месеца на кандидатстване за помощта, спрямо приходите за същия месец на 2019 г., да могат да получат безвъзмездна финансова помощ по избор - еднократна в размер на 4 средномесечни заплати или месечна в размер на до 90 на сто от фиксираните оперативни разходи на микро и малки предприятия и до 70 за средните и големите такива. Предвижда се еднократна безвъзмездна финансова помощ да получават стартиращите през 2021 г. фирми, които са наели най-малко 5 служители на пълен работен ден за не по-малък от 6 месеца срок. Предлагат се и други допълнения.

Със законопроекта се предлага намаляването на 9 % на ставката на данъка върху добавената стойност за лекарствените продукти, включени в позитивния списък по чл. 262 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, заплащани със средства от бюджета на НЗОК, медицинските изделия и диетичните храни за медицински цели.