Със законопроекта се предвиждат следните основни промени: Намаляване на участието на местни и чуждестранни организации с чуждестранно участие в дейността по предоставянето и финансирането на социални услуги; Първостепенната роля на държавата в регулацията на обществените отношения засягащи социалните услуги; Недопускането на неправомерно засягане на личната неприкосновеност и правата и задълженията на субектите на социални услуги от страна на частните доставчици на социални услуги и други засягащи конституционни права.

Със законопроекта се предлага въвеждането в българското законодателство на Директива (ЕС) 2018/822 на Съвета от 25 май 2018 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане, свързана с подлежащите на оповестяване трансгранични договорености. С проекта на закона се предлагат правила за предоставянето на информация за трансгранични данъчни схеми, които засягат повече от една държава членка или държава членка и трета държава и при които съществува риск от избягване на данъчно облагане. Информацията се предоставя на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, който е компетентен орган по смисъла на Директивата и ДОПК, в стандартизиран формат, в съответствие с изпълнителните актове от Европейската комисия.

С предложените изменения и допълнения на Законa за платежните услуги и платежните системи се цели прилагане на изисквания на законодателството на Европейския съюз към регулативната рамка за платежните услуги, както и усъвършенстване на нормативната уредба, свързана с обезпечаване на възможността за ефективно упражняване на платежен надзор. В законопроекта са предвидени и изменения свързани с обезпечаване на регулярното получаване на информация от доставчици на услуги, които извършват дейност в ограничена мрежа, или от доставчици на електронни съобщителни мрежи или услуги, както и необходимост от регламентация на реда за вписването им в Регистъра на Българската народна банка (БНБ) по чл. 19 от ЗПУПС. Осигуряване на възможност за допълнителна проверка при лицензиране или при придобиване на контрол върху участието в капитала на платежна институция, съответно дружество за електронни пари, за спазване на определени законови изисквания от лица, притежаващи под 10 % от капитала и редица други изменения.

Предлаганите изменения и допълнения на Закона за обществените поръчки са свързани с процеса на поетапно въвеждане на електронно възлагане на обществените поръчки. Въвеждането на електронната платформа налага съществена промяна в съдържанието на Регистъра на обществените поръчки (РОП). В него ще се публикуват всички решения на възложителите, издавани в хода на процедурите за възлагане на обществени поръчки, независимо от вида на възложителя и на използваната от него процедура, съответно техника или инструмент, за възлагане. Във връзка с въвеждане на платформата са направени промени и за поръчки в областите отбрана и сигурност. С тях се урежда по нов начин изпращането на информация за прекратяване на процедура при тези поръчки. Съществени допълнения са предложени в нормативната уредба на квалификационните системи, използвани от секторните възложители. С редакцията на чл. 35, ал. 1 и 2 от ЗОП се регламентира изрично задължението на възложителите да публикуват обявлението за създаване на квалификационна система както в РОП, така и в „Официален вестник“ на Европейския съюз и множество други изменения засягащи кандидатите по обществени поръчки.

Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите има за цел да осигури прилагане на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004.

Законопректът предвижда да се въведе механизъм за подпомагане на предприятия от индустриални отрасли и подотрасли, изложени на значителен риск от изтичане на въглерод, поради индиректните разходи за емисии на парникови газове в крайните цени на електрическата енергия.

Със законопроекта се предвижда запазване на данъчните ставки на корпоративните данъци, както и увеличаване на минималната работна заплата с 8.9% (610 лв.). Също така се предвижда и ръст на разходите за образование и увеличаване на средствата за здравеопазване и др. С позицията на БТПП по законопроекта може да се запознаете тук - https://www.bcci.bg/news/16556 .

С предложените изменения и допълнения се цели въвеждане на мерки в националното законодателство, чрез които да се осигурят условия за прилагането на Регламент (ЕС) 2017/1131 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно фондовете на паричния пазар. Въвежда се изискването за извършване на стрес тестове от страна на ФПП в съответствие с Регламента. Също така се въвежда изискване документите, необходими за организиране и управление на ФПП, да бъдат съобразени с изискванията на Регламента, а управляващите дружества, както и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, които управляват ФПП, да прилагат изискванията посочени в него и др.

С оглед изпълнение на задължението на страната ни като пълноправен член на ЕС е необходимо да бъдат въведени в националното ни законодателство разпоредбите на Директива (ЕС) 2018/1581. Преразгледани и прецизирани са текстовете, които се отнасят до изчисляване на нивата на запасите по ЗЗНН, които задължените лица трябва да създават и поддържат. От съществено значение е въвеждането на определение за „нефтени продукти“, нова редакция на определението за „брутни вътрешни доставки“ и по-детайлното идентифициране на различните петролни продукти, които се включват при изчисляване на задължението за поддържане на запасите и при отчитане изпълнението на вече създадените запаси.