Със законопроекта се цели да бъде разширен максимално капацитета на лабораториите за обслужване на пациенти и справяне с драстичното намаляване на кадри в специалностите "Клинична лаборатория", "Микробиология" и "Вирусология". Предвижда се разширяване на понятието за самостоятелна медико-диагностична и медико-техническа лаборатория, като освен лекар, дейността ще може да извършва и биолог с магистърска степен по специалност "Биохимия", специалност "Генетика и геномика", специалност "Вирусология", или специалност "Микробиология и микробиологичен контрол".

С проекта на изменение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България се предлага статута на едно населено място в кметство да се определя от наличието на над 100 жители, вместо досегашните 350.

С Решение № 570 на Министерския съвет от 03.10.2019г. е одобрено намерението на Република България за членство в Международната асоциация за развитие (МАР) от Групата на Световната банка. Участието на България в такава организация ще даде възможност за присъединяване към политики и инструменти на още една международна институция, насочени към разшрешаване на релевантни в глобален план въпроси, както и към инициативи за глобална солидарност.

Със законопроекта се цели изпълнение на ангажиментите на Република България като държава - членка на Европейския съюз (ЕС), за привеждане на българското законодателство в съответствие с изискванията на Директива (EС) 2018/1972 (Европейски кодекс за електронни съобщения). Предвижда се прецизиране на условията, които могат да съдържат общите изисквания и разрешенията за ползване на радиочестотен спектър, номерационни ресурси и позиция на геостационарната орбита. Предлагат се изменения в разпоредбите, отнасящи се за правата на потребителите – въвеждане на нови изисквания относно преддоговорната и договорната информация, прозрачност, качество на обслужване, продължителност и подновяване на договора. С проекта се предлагат и изменения, свързани с прилагането на някои от основните принципи на комплексното административно обслужване и изискванията на Административнопроцесуалният кодекс, Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и Закона за електронното управление, за да се избегне необосновано изискване гражданите и бизнесът да предоставят информация и документи, които вече са налични в администрацията. Със законопроекта се предвиждат и още редица други изменения и допълнения.

Със законопроекта се цели осигуряване прилагането на Регламент (ЕС) 2019/1010 на Европейския парламент и Съвета от 5 юни 2019 година относно привеждането в съответствие на задълженията за докладване в рамките на законодателството, свързано с околната среда. Предвижда се засилване на участието на обществеността и гарантиране достъпността на данните за шума в околната среда, както и за неговите вредни за човешкото здраве ефекти, чрез осигуряване разпространение на информация. Осигурява се достатъчно време за провеждане на обществени консултации при изготвянето на плановете за действие към шумовите карти чрез отлагане с една година на срока за докладването им, като по този начин периодът между изготвянето на картите и на плановете се променя на две години. Предвижда се включването на възможност по чл. 5, ал. 3 от ЗЗШОС министърът на околната среда и водите да оправомощава длъжностни лица по закона.

Приемането на нов закон е породено от необходимостта да се гарантира изпълнението на препоръки от страна Европейската комисия (ЕК) по отношение на конкретни разпоредби, които водят до разминавания между действащото право на Европейския съюз (ЕС) и действащия Закон за виното и спиртните напитки. В законопроекта са уредени условията и редът за издаване на разрешения за засаждане на нови насаждения и за презасаждане на територията на страната, като са определени и хипотезите, в които не се изисква издаването на разрешения за лозови насаждения. Уредени са изискванията към вината със защитено наименование на произход (ЗНП), вината със защитено географско указание (ЗГУ), сортовите вина без ЗНП и ЗГУ и вината без ЗНП и ЗГУ, както и редът за предоставяне на правна закрила. Предвидена е регулация на статута на лицата, които произвеждат и предлагат винено грозде и лозаро-винарски продукти, както и плодови вина и оцет. Уредени са техните задължения, свързани с ежегодното подаване на декларации и воденето на дневници. Със законопроекта се предвиждат и още редица други допълнения.

С членството на Изпълнителната агениция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) в Международната мрежа за МСП ще бъде открита възможност за намиране на потенциални партньори за финансиране, участие в съвместни проекти, достъп до презентации и контакти, участие в уебинари, както и достъп до платформи за разпространение на информация. ИАНМСП участва активно и в инициативи на европейско ниво, сред които е и Асоциацията на Европейските организации за насърчаване на търговията. Основната цел на Асоциацията е насочена към изграждане на общи позиции на европейските организации за насърчаване на търговията при осъществяване на сътрудничество с Европейската Комисия и останалите институции на ЕС и националните организации за насърчаване на търговията.

С предлаганите изменения в Закона за лечебните заведения се цели привеждането на закона в съответствие със Закона за публичните предприятия по отношение на изискванията за избиране и назначаване на членове на органите за управление и контрол на държавните и общински лечебни заведения, както и на изискванията за предсрочното прекратяване на договора. Предвиждат се и промени в Закона за публичните предприятия насочени към изясняване на приложимите правни норми по отношение на възможностите управител/изпълнителен директор на лечебно заведение да упражнява преподавателска дейност, както и относно броя на членовете на съвета на директорите на държавните лечебни заведения за болнична помощ, които попадат в категорията "големи" публични предприятия.

Със законопроекта се предлага въвеждането на забрана за безвъзмездно прехвърляне на имоти - частна държавна собственост, придобити по реда на чл. 54, ал.1 от ЗДС, като забраната ще бъде вписвана по партидите на придобитите имоти. Предоставя се възможност общините да могат да заменят или да внесат като непарична вноска в капитала на търговски дружества придобитите имоти, но само в случаите, свързани с реализиране на обекти, необходими за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение. Предвижда се да отпадне задължението на общините при нереализиране на предвидените мероприятия в срок от 5 години от придобиване на имотите, да прехвърлят собствеността върху тях на държавата

Със законопроекта се предлагат промени, свързани с размера и срока на получаване на паричните обезщетения за безработица, които ще влязат в сила от 1 октомври 2020 г. Предлага се минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица да се повиши от 9,00 лв. на 12,00 лв. от 1 октомври 2020 г. Предвижда се срокът за получаване на парично обезщетение за безработица по чл. 54б, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (когато лицето е придобило право на обезщетение в период, по-малък от 3 години от предходното ползване) да се повиши от четири на седем месеца