С проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (ЗОП) се предлагат следните основни промени: Допълването и уточняването на изискванията, произтичащи от европейското законодателство по отношение на допустимите промени в хода на изпълнението на договорите и осигуряването на гаранции за изпълнението на ангажименти като държава - членка на Европейския съюз; Въвеждането на допълнителни правила, свързани с прилагане на централизираната електронна платформа за възлагане на обществени поръчки; Прецизирането и допълването на някои разпоредби с цел улесняване на прилагането им, както и други изменения и допълнения

Със законопроекта се предвижда въвеждането на данъчно облекчение за доходи, непревишаващи минималната работа заплата. Oт облекчението ще се ползват и лица, които към момента на подаване на данъчната си декларация имат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, като същите ще бъдат прихващани от страна на НАП по реда на ДОПК.

С предлаганият проект на Закон за изменение и допълнение на ЗУТ (ЗИДЗУТ) се предвиждат следните съществени промени: Приемането на наредба от Министерския съвет, която да определи общите правила за организацията на административното обслужване по ЗУТ и да утвърди образци на документи за всички административни услуги, извършвани при условията и по реда на закона; Реализирането на Единен публичен регистър по устройство на територията на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, който се създава, развива и поддържа от министъра на регионалното развитие и благоустройството; Предвижда се министърът на регионалното развитие и благоустройството, областният управител и кметът на общината да организират поддържането на Архив на одобрените устройствени планове и измененията им, Архив на издадените строителни книжа и да организират публикуването и поддържането в актуален вид на информацията в Единния публичен регистър по устройство на територията; С цел намаляване на административната и финансова тежест за гражданите и бизнеса със законопроекта се предлага установяването на облекчен режим за изграждането на оранжерии с площ от 200 кв. м до 1000 кв. м включително, и парници с временна преносима конструкция, като в допълнителните разпоредби на закона са създадени легални дефиниции за понятията „оранжерия“ и „парник“. С проекта на закона се предвиждат и редица други изменения и допълнения.

Със законопроекта се увеличава срока за привеждане на органите за управление и контрол на всички видове публични предприятия в съответствие с изискванията на ЗПП на 16 месеца.

Законът ще въведе разпоредби, отнасящи се до признаването и равностойното прилагане на българския жестов език в различни сфери на обществения живот. В проекта на закона са регламентирани правата и задълженията на институциите в системата на предучилищното и училищното образование във връзка с осигуряване на условия за използване на българския жестов език съобразно загубата на слуха и степента на увреждане на зрението на децата и учениците. Предоставена е възможност за изучаване на българския жестов език в специално образователно направление в детските градини и като специален учебен предмет в училищата. Уредена е възможност за създаване на Съвет за българския жестов език с консултативни функции, който да подпомага министъра на образованието и науката при изпълнение на дейностите, свързани с развитието на българския жестов език. Със законопроекта се предвиждат и още редица други допълнения

Със законопроекта се цели да бъде разширен максимално капацитета на лабораториите за обслужване на пациенти и справяне с драстичното намаляване на кадри в специалностите "Клинична лаборатория", "Микробиология" и "Вирусология". Предвижда се разширяване на понятието за самостоятелна медико-диагностична и медико-техническа лаборатория, като освен лекар, дейността ще може да извършва и биолог с магистърска степен по специалност "Биохимия", специалност "Генетика и геномика", специалност "Вирусология", или специалност "Микробиология и микробиологичен контрол".

С проекта на изменение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България се предлага статута на едно населено място в кметство да се определя от наличието на над 100 жители, вместо досегашните 350.

С Решение № 570 на Министерския съвет от 03.10.2019г. е одобрено намерението на Република България за членство в Международната асоциация за развитие (МАР) от Групата на Световната банка. Участието на България в такава организация ще даде възможност за присъединяване към политики и инструменти на още една международна институция, насочени към разшрешаване на релевантни в глобален план въпроси, както и към инициативи за глобална солидарност.

Със законопроекта се цели изпълнение на ангажиментите на Република България като държава - членка на Европейския съюз (ЕС), за привеждане на българското законодателство в съответствие с изискванията на Директива (EС) 2018/1972 (Европейски кодекс за електронни съобщения). Предвижда се прецизиране на условията, които могат да съдържат общите изисквания и разрешенията за ползване на радиочестотен спектър, номерационни ресурси и позиция на геостационарната орбита. Предлагат се изменения в разпоредбите, отнасящи се за правата на потребителите – въвеждане на нови изисквания относно преддоговорната и договорната информация, прозрачност, качество на обслужване, продължителност и подновяване на договора. С проекта се предлагат и изменения, свързани с прилагането на някои от основните принципи на комплексното административно обслужване и изискванията на Административнопроцесуалният кодекс, Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и Закона за електронното управление, за да се избегне необосновано изискване гражданите и бизнесът да предоставят информация и документи, които вече са налични в администрацията. Със законопроекта се предвиждат и още редица други изменения и допълнения.

Със законопроекта се цели осигуряване прилагането на Регламент (ЕС) 2019/1010 на Европейския парламент и Съвета от 5 юни 2019 година относно привеждането в съответствие на задълженията за докладване в рамките на законодателството, свързано с околната среда. Предвижда се засилване на участието на обществеността и гарантиране достъпността на данните за шума в околната среда, както и за неговите вредни за човешкото здраве ефекти, чрез осигуряване разпространение на информация. Осигурява се достатъчно време за провеждане на обществени консултации при изготвянето на плановете за действие към шумовите карти чрез отлагане с една година на срока за докладването им, като по този начин периодът между изготвянето на картите и на плановете се променя на две години. Предвижда се включването на възможност по чл. 5, ал. 3 от ЗЗШОС министърът на околната среда и водите да оправомощава длъжностни лица по закона.