Петнадесет години делят България от първия модерен индустриален парк за еднорози, смята председателят на БТПП

България трябва да предложи диференциран подход при финансирането на проекти за развитието на индустриалните паркове по Плана за възстановяване и устойчивост, като се предвиди и финансово самоучастие на местната власт. Това каза в интервю за БТА председателят на БТПП Цветан Симеонов, който бе потърсен за коментар по подготвеното тези дни становище на Палатата относно "Разработване на мерки за насърчаване развитието на индустриалните паркове в България".

По последни данни предвидените средства за индустриални паркове са около 214,5 милиона евро, каза председателят на БТПП. Общият планиран ресурс е 636,5 милиона лева (216,5 милиона лева за сметка на Инструмента за възстановяване и устойчивост, 420 милиона лева очаквано частно съфинансиране, като към това е възможно да се добави съфинансиране от международна финансова институция), с период на изпълнение 2022-2026 г. В края на 2022 г. ще стартира Програма за подкрепа за развитие на индустриални зони и паркове и подобряване на инфраструктурната им свързаност с цел привличане на инвестиции (AttractInvestBG) по Националния план за възстановяване и устойчивост, посочи Цветан Симеонов.

Като първа стъпка от изпълнение на Програмата се предвижда безвъзмездно финансиране на оператори на индустриалните зони/паркове. Бюджетът по първа стъпка е 214,5 млн. лв. за изграждане на довеждаща и вътрешна инфраструктура. Програмата ще бъде продължена с още около 200 млн. лева финансов инструмент за инвеститори, избрали да работят в индустриална зона или парк, каза Симеонов.

По данни на ежегодното тринадесето издание на Българската търговско промишлена палата "България в цифри", в страната има близо 70 индустриални парка, но това не ни доближава до държавите от Далечния изток, които са лидери в развитието им, а за да стане едни парк работещ, са нужни поне 15 години, при неотклонно следване на поставените цели, каза председателят на БТПП. 

Симеонов изтъкна, че няма точна международна класация по индустриални паркове, но напомни, че по правене на бизнес България осезателно загуби своите позиции. "През 2016 г. бяхме на 38-о място и оттогава губим позиции, и в последната международна класация Doing Business вече сме на 61-о място от 190 страни. В критериите на тази класация влизат и условията за създаване на фирми и функционирането им", допълни председателят на Палата.

Според него България има шанс да се възползва от възможностите за коопериране с индустриалните зони в съседните държави. И България, и другите страни от Балканите и Югоизточна Европа, колкото и да се стараят, все по-трудно могат да привлекат най-големите инвеститори. Затова е хубаво в нашата външноикономическа политика към съседните ни страни да се заложи и темата за съвместното развитие на индустриалните паркове, смята председателят на БТПП. Той даде пример с успешния индустриален парк в Ниш. Защо да не се кооперира с тези в София и София област, може една част от дадено производство да бъде в парка на съседната държава, а другата - в нашия, попита Симеонов.

Според председателя на Палата големите индустриални паркове би следвало да бъдат насочени да въвеждат иновативни дейности, да развиват и улесняват дейността на фирми - бъдещи еднорози. Това изисква при критериите за финансирането да доказват известен опит в подслоняването на такива фирми, допълни Симеонов. Той обаче изтъкна, че в България все още няма такъв парк. Даже и "София тех парк" все още предоставят само офиси и трудно могат да докажат иновативна дейност, но това не е само тяхна вина, а и на управляващите, които не бяха активни в подкрепата за развитието им, за да станат толкова популярни, колкото са например в Далечния изток, коментира председателят на БТПП.

По думите му, за да стане един парк истински индустриален - с новости и възможност за създаване на изобретения и патентоването им, да предлага максимални улеснения и фирмите да се занимават само с такава дейност, минават поне 15 години, докато се стигне до самофинансиране. В България толкова често се сменят ръководствата на тези паркове, че е невъзможно това да се осъществи, смята председателят на БТПП.

Според него, за да се промени философията на развитието на индустриалните паркове в България, е необходимо да не се фокусираме само върху тези, които са в много добро състояние, и само те да се финансират. Това би означавало пак Южна България да бъде финансирана заради по-слабото развитие на Северна България, каза Симеонов и допълни, че трябва да има местен подход, когато се планира създаването и финансирането на парковете, да има яснота и за достъпа до работна сила. Когато се прави такъв парк, неговата инфраструктура е важна, но е важна и позицията му в инфраструктурата на страна. Най-добре ще бъдат индустриалните паркове, които имат достъп до шосейна, железопътна, морска, въздушна и речна транспортни връзки, смята председател на Палатата. "Подходът трябва да е различен според размерите на парка, да се преценява и от перспективите за негово развитие. Смешно ще бъде да се финансира нещо, което след това няма да бъде оползотворено. Пример за подобно нещо е прекрасна спортна зала във Вършец с плувни басейни, която се използва само инцидентно, защото няма прекарана вода до спортния комплекс, или пък прословутите чешмички на НДСВ. Това не трябва да се допуска, а трябва да се контролира реализирането на идеята на парка от зародиша и до осъществяването", смята председателят на БТПП.

Според него усилията за развитие на индустриални паркове трябва да се насочат към Северна и Северозападна България. Не е лошо и по-малките градове да отделят земя и да си направят зони, снабдени с ток и вода, да има канализация, да вземат принципно решение за изграждането на индустриалните обекти, защото това е предпоставка за привличате на инвеститори, а и предварителната подготовка на такива зони ще намали корупционните предпоставки, каза Цветан Симеонов.

Следва пълният текст на интервюто:

- Г-н Симеонов, предлагате нова философия в разбирането за развитието на индустриалните паркове. Откога Палатата се занимава с този въпрос и каква е крайната цел, която залагате да бъде постигната с предложенията на Палатата за развитието на тези паркове?

- БТПП се занимава с този въпрос още от времената на плановата икономика в България, но предложенията тогава не бяха възприети. Работата с индустриалните паркове потръгна едва след началото на демократичните промени в страната. Съществени промени в тяхната работа обаче не бяха направени. В крайна сметка, в последните години, няма сериозно движение както в нормативната уредба, така и в подхода на държавните институции по отношение на управляването на индустриалните паркове. Честите смени в правителствата също се отразиха на тяхното развитие.

- Каква е картината днес?

- В момента индустриалните паркове в България най-общо са две категории. Едни, които имат основните параметри на такъв парк - развита инфраструктура, готови разрешения за строеж, и някои, в които вече има добре работещи предприятия. Другите само отразяват до голяма степен амбицията на съответните региони или на местната власт за изграждането на такива индустриални паркове и нямат минималния набор от улеснения и услуги, но БТПП въпреки всичко оценява усилията на местните власти в желанието има да се опитат да улеснят инвеститорите при създаването и работата на предприятията.

- Разполагате ли с данни за броя на индустриалните парковете в страната?

- Тази година, в ежегодното ни тринадесето издание "България в цифри" традиционно е приложен списък, изготвен с помощта на регионалните ни палати и местните власти, в който са посочени близо 70 индустриални паркове, но това не решава въпроса, защото идва време сега за по-фокусираното им развитие. Ще се предвидят средства в Плана за възстановяване и новите оперативни програми и ще има възможност за финансиране на тези паркове.

- Колко последно са предвидените средства по Плана за възстановяване и устойчивост за индустриалните паркове?

- По последни данни предвидените средства за индустриални паркове са около 214,5 милиона евро. Общият планиран ресурс е 636,5 милиона лева (216,5 милиона лева за сметка на Инструмента за възстановяване и устойчивост, 420 милиона лева очаквано частно съфинансиране, като към това е възможно да се добави съфинансиране от международна финансова институция), с период на изпълнение 2022-2026 г. В края на 2022 г. ще стартира Програма за подкрепа за развитие на индустриални зони и паркове и подобряване на инфраструктурната им свързаност с цел привличане на инвестиции (AttractInvestBG) по Националния план за възстановяване и устойчивост.

Като първа стъпка от изпълнение на Програмата се предвижда безвъзмездно финансиране на оператори на индустриалните зони/паркове. Бюджетът по първа стъпка е 214,5 млн. лв. за изграждане на довеждаща и вътрешна инфраструктура. Програмата ще бъде продължена с още около 200 млн. лева финансов инструмент за инвеститори, избрали да работят в индустриална зона или парк. Още не е ясно кога ще започне обявяването на конкурсните процедури.

- Как според Вас най-ефективно трябва да бъдат изразходвани тези европейски средства?

- Според мен е необходима диференциация. Едно е голям и работещ индустриален парк, и те би следвало да бъдат насочени да въвеждат иновативни дейности, да развиват и улесняват дейността на фирми - бъдещи еднорози. Това изисква при критериите за финансирането да доказват известен опит в това подслоняване на такива фирми. Ние обаче нямаме такъв парк. Даже и "София Тех парк" все още само офиси предоставят и трудно могат да докажат иновативна дейност, но това не е само тяхна вина, а и на управляващите, които не бяха активни в подкрепата за развитието им, за да станат толкова популярни, колкото са например в Далечния изток. За да стане един парк истински индустриален парк - с новости и възможност за създаване на изобретения и патентоването им, да предлага максимални улеснения и фирмите да се занимават само с такава дейност, минават поне 15 години, в неотклонно следване на планове и политики от страна на държавата, докато се самофинансират. В България толкова често се сменят ръководствата на тези паркове, че е невъзможно това да се осъществи.

- В този смисъл се вижда, че сме доста далеч от Далечния изток. Как да догоним тези държави? 

- За да се промени философията на развитието на индустриалните паркове в България, е необходимо да не се фокусираме само върху тези, които са в много добро състояние и само те да се финансират. Това би означавало пак Южна България да бъде финансирана заради по-слабото развитие на Северна България, трябва да има местен подход, когато се планира създаването на паркове и финансира, да има яснота и за достъпа до работна сила, защото бавно върви процесът на внос на работна ръка. Когато се прави такъв парк, неговата инфраструктура е важна, но е важна и позицията му в инфраструктурата на страната. Най-добре ще бъдат индустриалните паркове, които имат достъп до шосейна, железопътна, морска, въздушна и речна транспортни връзки. Подходът трябва да е различен според размерите на парка, да се преценява и от перспективите за негово развитие. Смешно ще бъде да се финансира нещо, което след това няма да бъде оползотворено. Пример за подобно нещо е прекрасна спортна зала във Вършец с плувни басейни, която се използва само инцидентно, защото няма прекарана вода до спортния комплекс, или прословутите чешмички на НДСВ. Това не трябва да се допуска, а трябва да се контролира реализирането на идеята на парка от зародиша и до осъществяването.

- От какви нови регулации се нуждаят съществуващите мерки за развитие на индустриалните паркове и какви нови мерки предлага БТПП за постигане на съответните икономически ефекти по региони и за страната като цяло?

- По принцип новите мерки трябва да се разпишат в условията за финансирането на парковете, като е важно да се излезе от финансирането на база на шестте еврорегиона в страната и да се слезе на ниво община или поне на области. Ако това не се направи, отново ще има разслоение в определени области, както в момента е в Югозападния регион, където се намира София град и София област, и там системно Благоевград, Перник, Кюстендил страдат от това, че формално регионът е много развит, но София произвежда 47 процента от БВП на страната, а другите региони се задъхват и не могат да се "вредят" от столицата. 

- В становището си БТПП посочва, че българската държава не трябва да разчита само на средства от европейските фондове и Плана за възстановяване и развитие, които могат да бъдат ползвани само за инфраструктурата на тези зони, а следва да заложи изисквания към бенефициентите на средствата, които в бъдеще да ги накарат да развият парковете в посока, която ще позволи привличане на чуждестранни инвестиции. Може ли да детайлизирате това предложение?

- Финансовото съучастие на областите или общините трябва задължително да се предвиди. Никъде не трябва да се залага само на грантова схемата, защото тогава парите се харчат, а после се оказва, че няма ангажимент за общината да развива този индустриален парк. По тази причина трябва да има ангажираност, включително и финансова, защото местните парламенти ще оказват контрол.

- Какъв трябва да бъде процентът на самоучастие на местната власт?

- Към момента е трудно да се прецени. Въпросът е свързан с това какви средства ще бъдат отделени и колко амбициозни ще бъдат плановете на нашата държава и на местните власти.

- Разполагате ли с данни по степен на развитие на индустриалните паркове България как се позиционира сред другите европейски държави и кои са потенциалните предимства на страната ни?

- Няма точна международна класация по индустриални паркове, но по правене на бизнес България осезателно загуби своите позиции. През 2016 г. бяхме на 38-о място и оттогава губим позиции, и в последната международна класация Doing Business вече сме на 61-о място от 190 страни. В критериите на тази класация влизат и условията за създаване на фирми и функционирането им.

- Какви са възможностите да обединим усилия със съседните държави за развитие на съвместни индустриални паркове?

- И България, и другите страни от Балканите и Югоизточна Европа, колкото и да се стараят, най-големите инвеститори все по-трудно могат да привлекат. Затова е хубаво и в нашата външноикономическа политика към съседните ни страни да се заложи и темата за съвместното развитие на индустриалните паркове. Такъв успешен парк е в Ниш. Защо да не се кооперира с тези в София и София област, когато ние работим, може една част от дадено производство да бъде в парка на съседната държава, а драгата - в нашия. Като се има предвид и недостигът на работна сила, знаем, че нивото на безработицата в София беше паднало и под 2 процента при санитарен минимум 4 процента, достатъчно квалифицирани и мотивирани по нормативите на Международната организация на труда. Това означава недостиг от 2 процента на работна ръка, което пък значи, че големи проекти трудно могат в един индустриален парк да се осъществят.

- Какво показват икономическите разчети за потенциалния ефект в БВП на страната от наличието на такива паркове?

- България не в позициите на много други страни, в които индустриалните паркове се използват като инкубатори за специални условия за бизнеса, защото като цяло страната ни предлага достатъчно добри условия за инвеститорите - ниски данъци и преразпределителна роля на БВП на държавата, ниска задлъжнялост на България. Но все още това, което е предимството на индустриалния парк - да има развита инфраструктура, го нямаме в цялата страна.

- Колко парка оптимално трябва да има в страната и в кои региони? Кои са "белите петна" в страната на картата на индустриалните паркове?

- Очевидно е, че Северна България е по-зле, Северозападна България е най-зле и там да се положат повече усилия. Не е лошо и по-малките градове да отделят земя и да си направят зони, снабдени с ток и вода, да има канализация, да вземат принципно решение за изграждането на индустриалните обекти, защото това е предпоставка за привличане на инвеститори, а и предварителната подготовка на такива зони ще намали корупционните предпоставки.

Зоните трябва да бъдат направени с добри предпоставки и да е оставят да работят, да им се дават цели в определен период да привлекат определен размер инвестиции и така да се отчита тяхната дейност.

- Какви са контактите на сегашните индустриални зони с представителите на българската наука?

- При нашите посещения в чужбина виждаме, че има доста добри контакти на индустриалните зони с научните центрове. Но БАН, Селскостопанската академия или някое висше учебно заведение все още не работят с парковете, каквато е практиката в страните от Далечния изток.

- Къде се къса връзката?

- От години заплатите в средното образование се увеличават, няма нищо лошо в това, но то става без никакво целеполагане. Това доведе до факта, че функционалната неграмотност при учениците при външното оценяване беше 40 процента, сега вече е сигурно - 43-44 процента, въпреки увеличените учителски заплати. Трябва да се свърже увеличението на заплатите с постигането на определени цели - например с 5 процента подобряване на функционалната ни неграмотност при външното оценяване, и с толкова да се качват и заплатите, а не с по 15 процента на всички. 

ЕКАТЕРИНА ТОТЕВА, ВАЛЕРИЯ ДИМИТРОВА