Този сайт използва бисквитки. Допълнителна информация. - Разбрано.


Назад

Становище на БТПП относно въвеждането (транспонирането) на Директива 2011/7/ЕС, касаеща борбата със забавяне на плащането по търговски сделки



Във връзка с обсъжданията за предстоящата съдебна реформа в България (вкл. и чрез синхронизиране на българското законодателство с европейските актове) и по повод отправеното от службите на Европейската комисия запитване към българските власти за правилното въвеждане на чл. 10 от Директива 2011/7/ЕС, Българската търговско-промишлена палата (БТПП) заявява следното становище:
 
Съгласно чл. 10 от посочената Директива, касаещ процедури за събиране на неоспорените вземания, „Държавите-членки гарантират, че независимо от размера на дълга обикновено може да бъде получено изпълнително основание, вкл. и чрез ускорена процедура, в рамките на 90 календарни дни след като кредиторът е подал жалба или в съда, или пред друг компетентен орган, когато не се оспорват дългът или процедурни въпроси...” (чл. 10, § 1); „Националните законови подзаконови и административни разпоредби се прилагат при същите условия за всички кредитори, които са установени в Съюза” (чл. 10, § 2).
 
БТПП счита, че нашето законодателство (регламентиращо производството по търговски спорове и това по реда на заповедното производство) не създава гаранции за изпълнение на чл. 10 от Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16.02.2011 г., тъй като в българския Граждански процесуален кодекс (ГПК) липсват разпоредби, които да нормират:
 
  • срокове за съда за произнасяне по подадените от страните документи (искови молби, отговори, заявления, становища), които да са определени, считано от датите на входиране на тези документи;
  • срокове за оформяне (връчване, или отказ от връчване) на изпратените от съда призовки и съобщения;
  • срокове за насрочване на откритите съдебни заседания;
  • срокове за провеждане на закритите съдебни заседания;
  • санкционни последици за неспазване на посочените срокове, вкл. и за неспазване на сега нормирания месечен срок за произнасяне на съдебни актове (разпореждания, определения, решения):
  1. Липсата на разпоредби относно посочените срокове и последици от неспазването им на практика елиминира ефекта от регламентираните в ГПК срокове за страните:
Всеизвестен е фактът, че българските съдебни процедури са изключително бавни, дори и в случаите, когато длъжникът не оспорва исковата молба (респ. – заявлението за издаване на заповед за изпълнение). Това е особено очевидно при заповедните производства, където, поради бавност на съдилищата (съдии, съдебни секретари и призовкари) произнасянето по заявленията се бави с месеци и макар и замислена като специална ускорена процедура, на практика тя въобще не е бърза.
  1. Изключително важно е мерките за решаване на проблемите с бавната българска съдебна система да бъдат насочени и към реализирането на ефективна и ефикасна лична отговорност на всеки неизправен служител от съдебната система, което ще има важен „пречистващ” съдебната система и превантивен ефект.
  2. На последно (но не и по значение) място са действията, насочени към решаване на проблемите с недостатъчния административен капацитет (липса на достатъчен брой съдии и технически персонал, което създава прекомерно натоварване), както и в недостигащата материална база (съдебни зали и пр.). И тези причини са напълно преодолими и решими.

11.06.2015 г.

Още новини:

Видео:

Назад