Назад

БТПП: Повишаването на минималната заплата ще натовари бизнеса допълнително



 Българската търговско-промишлена палата (БТПП) не подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда (№ 254-01-94), внесен от Волен Сидеров и група народни представители по следните съображения:

 

Минималната работна заплата (МРЗ) не е социална помощ, а финансова равностойност (престация) за положен труд.

Поради това МРЗ в България следва да бъде определена на база икономическите предпоставки в страната, определящи финансовата равностойност на положения труд. От тази гледна точка сравнителните данни между показателите за България и средните показатели на държавите от ЕС показват следното:

- По данни на ЕВРОСТАТ за 2011 г. България е на последно място сред държавите от ЕС по БВП на глава от населението в стандарти на покупателна способност (България=45, при ЕС27=100).

- И през второто тримесечие на 2012 г. в България се запазва изпреварващата тенденция в увеличението на работната заплата в сравнение с другите държави от ЕС. Страната ни е на второ място по ръст на заплати - с 5,9% се увеличават възнагражденията за 1 отработен час през второ тримесечие на 2012 г. спрямо второ тримесечие на 2011 г., при средното им нарастване от 1,9% в ЕС.

- Следователно икономическите резултати показват, че финансовата равностойност на труда (вкл. и на най-нискоквалифицирания труд, за който се получава МРЗ) не е пропорционална на производителността, респ. -на ръста на БВП.

Както и сравнителният анализ с другите европейски държави не дават основание за увеличаване на МРЗ:

По справка на ЕВРОСТАТ отнасяща се до държавите в Европа:

- в 12 от държавите се определя МРЗ за всички браншове/отрасли, както в България (Испания, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Холандия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия и България);

- в 9 държави няма нормативно определяне на МРЗ или на минимална часова ставка (Австрия, Дания, Финландия, Италия, Швеция, гърция, Исландия, Норвегия и Швейцария);

- в 5 държави има определена МРЗ и/или минимална часова ставка, но различна за различните отрасли/браншове или само за отделни отрасли/браншове/специалисти (Ббелгия, Чехия, Франция, Германия - само за отделни браншове/отрасли и Кипър - само за отделни браншове/отрасли);

- в 4 държави е определена по нормативен път само минимална часова ставка (Ирландия, Франция, Малта, Англия).

Следователно в по-голяма част от държавите в Европа правоотношенията, свързани с МРЗ/минималната часова ставка са уредени по начин различен от този в България.

Ако има необходимост да се нормира по някакъв начин минималното трудово възнаграждение в България, то най-често това става с определяне само на минимална часова ставка и то различна за различните отрасли.

Ако въпреки всичко се възприеме подходът за нормиране на МРЗ от Министерски съвет, това следва да се прави по предварително утвърден механизъм, който да определя критериите/показателите, въз основа на които да се нормира МРЗ на база икономическите показатели в страната ни. Всеки друг подход, вкл. и определянето на база средни показатели на МРЗ в ЕС няма да бъде съобразен със стопанските условия в страната, респ. - ще има негативен икономически резултат.

В проучване през 2011 г. опасенията на членовете на БТПП, че при увеличение на МРЗ ще се доведе до увеличаване на безработицата или неформалната икономика намират израз в продължаващата негативна тенденция за заетостта: По данни на Евростат за второто тримесечие на 2012 г. България е на първо място по най-голям спад на заетостта с -1,3% спрямо предходното тримесечие. 

Резултатите от проучването: 5,6% от работодателите приемат идеята за увеличаване на МРЗ, но смятат да я осъществят със съкращения на персонала, а 14,3% не биха уволнили никого. Около 70% от работодателите не са съгласни с повишаването на МРЗ. Работещите се разделят почти по равно в мнението си дали увеличението на МРЗ трябва да е обвързано със съкращения- 51,22% се обявяват "за" намаляването на персонала. 

На въпроса към работодателите: «Ако има административно увеличение на МРЗ, готови ли сте да увеличите пропорционално заплатите на всички служители», едва 10,4% отговорят положително. Останалите са против. При работещите мненията в процентно съотношение са обратни. Около 40% от работодателите са на мнение, че ако се повишат заплатите, ще се увеличи безработицата, а над 53% смятат, че ще има преминаване на фирми от официалната икономика към неформалната.

На практика повишаването на МРЗ ще натовари бизнеса допълнително, което ще наложи предприемането на мерки за неговото компенсиране.


Линк

27.09.2012 г.

Още новини:

Видео:

Назад