Национална конференция “Неформална икономика и недеклариран труд“

Днес, 25 септември, КНСБ провежда конференция "Неформална икономика и недеклариран труд - международни, европейски, национални измерения и добри практики" с участието на представители на институциите, социалните партньори и неправителствени организации. Председателят на БТПП Цветан Симеонов участва в конференцията.

Около 30% остава делът на сивата икономика в България. Това стана ясно от изказването на лидера на КНСБ Пламен Димитров.

Неформалната икономика и недекларираният труд носят загуби за всички, заяви министърът на труда и социалната политика Бисер Петков. По думите му загубите са първо за работещите, които в момента може и да са доволни, че разполагат с повече средства заради неплатени данъци и осигуровки, но в бъдеще с доходите си от обезщетения и пенсии ще бъдат на ръба на оцеляването. Загубите са и за цялото общество, тъй като намалените приходи от данъци и осигуровки ограничават възможностите на държавата да инвестира в жизненоважни публични системи като здравеопазване, образование, социална система, заяви Бисер Петков.

Според него губят както коректните работодатели, които търпят негативите на нелоялната конкуренция, така и некоректните, защото те поради затруднен достъп до финансиране, не са склонни да инвестират в подобряване на условията на труд, обучение и квалификация, а това води до ниска производителност на труда, повишен трудов травматизъм и високо текучество на персонал.

Превенцията и борбата с недекларирания труд са във фокуса на вниманието и на БТПП.  По линия на проект, изпълняван от Палатата, БТПП стана първата работодателска организация, която изпълни поредица от дейности за повишаване на обществената нетърпимост към неформалната икономика при трудовоправните и осигурителните отношения. БТПП проведе около 700 обучителни, информационни и дискусионни събития; създаде  Виртуална социална академия като уеб базиран инструмент за самоинформиране. Специално за нуждите на кариерното израстване на наетите лица и откликване на потребностите на работодателите от квалифицирани специалисти, по проекта бяха създадени 29 Центъра за кариерно развитие за формиране нов тип поведенческа култура. Подготвени бяха предложения за конкретни законодателни промени в трудовото законодателство.