Назад

Президентите на България и Хърватия откриха бизнес среща в БТПП





Президентите на Република България Росен Плевнелиев и на Република Хърватия Колинда Грабар-Китарович участваха в бизнес среща с представители на български и хърватски  компании, организирана от Българската търговско-промишлена палата, Хърватската търговска палата и Посолството на Хърватия в София.

Пред повече от 50 участници от двете страни председателят на Палатата Цветан Симеонов изказа удовлетворението си от подкрепата, която бизнес средите получават на най-високо ниво. Разбирателството на двустранна основа е база за разширяване на сътрудничеството, както между двете страни, така и регионално и към трети пазари. Цветан Симеонов припомни, че БТПП е била домакин на поредица от събития с участието на президентите на двете страни. Той подчерта, че икономически пречки за задълбочаване на взаимната търговия и инвестиции между България и Хърватия не съществуват и информира, че броят на хърватските компании, регистрирани в нашата страна не е висок /3 компании/, както и инвестициите на български фирми в Хърватия не са значителни - това е предпоставка за развитие на икономическото сътрудничество, поради общите цели на двете страни, регионалната им принадлежност и насоченост към Европейския съюз. Стокообменът между двете страни в последните години расте и е балансиран. Хърватските инвеститори в България са се ориентирали в автомобилната промишленост, аксесоарите, електроника, инфраструктура и др.

Президентът Плевнелиев отбеляза, че приятелството и добросъседските отношения между България и Хърватия имат своите корени в миналото и се поддържат и до сега. Той посочи кои са приоритетните сектори за развитие на българската икономика – информационни технологии, автомобилна промишленост, земеделие. Държавният глава отбеляза добрите условия за правене на бизнес в България, благоприятната данъчна среда, повишаването на инвеститорското доверие, което намира израз в ниските лихви по българските ДЦК на международните пазари, както и високия процент на усвояване на средствата от ЕС. Страната ни има ясен дългосрочен план за действие с конкретни мерки, реализирани по Националната програма за развитие „България 2020“. Стартира и работата по програмата за развитие на страната ни до 2030 година, допълни президентът.

Сред приоритетите, на които се основават стратегиите, е изграждане и обновяване на инфраструктурата на страната – пречиствателни станции, магистрали, метростанции, завод за преработка на отпадъци, проекти в областта на възобновяемата енергия и др.

Росен Плевнелиев представи и данни относно създадените нови работни места в области като аутсорсинг /35 000/, автомобилна промишленост /25 000/ и други, които са във фокуса на чуждите инвеститори в момента.

Според него, за да постигнем повече от двустранното сътрудничество с Хърватия трябва да използваме силата на региона – чрез свързване, общо икономическо развитие, синергия, създаване на общи клъстери, наблягане на браншове от взаимен интерес – банково дело, застрахователно дело, туризъм, автомобилна промишленост и др. Това е заявка за обем и стратегически партньорства с по-големи страни и пазари, каза Росен Плевнелиев.

Президентът на Хърватия Колинда Грабар-Китарович даде висока оценка на дългосрочното планиране и на конкретните мерки, предприемани от българската страна в подкрепа на бизнеса. Тя информира, че частният бизнес, който създава работни места в Хърватия е подпомогнал излизането на държавата от кризата, като през 2015 г. икономическият растеж на страната е 1,6%.

Като млад член на ЕС Хърватия ще използва опита на България в управление на европейски средства. Бе представена и идея за свързване на регионите на Адриатика, Балтика и Черноморието в областите енергетика, инфраструктура и др., тъй като до момента се говори и работи само за връзката изток – запад, и по-малко за контактите север – юг в Европа.

Зам.-председателят на Хърватската търговска палата Желимир Крамарич представи икономиката на Хърватия. БВП през 2015 г. възлиза на 44 млрд. евро, на глава от населението е 10 400 евро. Преките чуждестранни инвестиции в периода 1993 – 2015 г. възлизат на 30 млрд. евро. Общата търговия на страната е 30 млрд. евро, като е концентрирана основно към партньори от Европа. Хърватия заема 40 място в класацията Doing Business и е на 77 място по конкурентноспособност.

Желимир Крамарич, посочи, че автомобилната промишленост е добре развита и формира 1/5 от БВП на страната. Само през миналата година е отбелязала растеж 27%, а в началото на 2016 г – 11%.

Страната е традиционна туристическа дестинация, но туризмът се приема като допълнителен източник на приходи. Икономиката развива успешно преработвателната, хранително – вкусовата промишленост, фармацевтичната промишленост, информационните технологии, текстил и кожи, металообработка, електроника, химическа и др. промишленост.

През 2015 г. Хърватия е посрещнала 13 млн. туристи, които са реализирали 70 млн. нощувки, а приходите са 7,4 млрд. евро. Бе представена и идеята за съвместен туристически продукт с България. Повече информация - TУК

Срещата продължи с представяне на хърватските компании и срещи с български партньори.


31.03.2016 г.

Още новини:

Видео:

Назад