Назад

Цветан Симеонов: Пазарната икономика се връща в нормално русло, с много остра конкуренция и с високи изисквания към фирмите

В основата на проблема с младежката безработица като основен фактор се откроява качеството на образованието


CROSS


Ускорено изграждане и подобряване на основната инфраструктура - пътна, морска, речна, летищна, железопътна (преди или поне успоредно с оправянето на бразилските железници) както на територията на България, така и за връзките й със съседни балкански държави и с централна Европа, заявява в интервю за Информационна агенция КРОСС председателят на БТПП Цветан Симеонов.
Съвет към безработните да се ориентират в списъка на търсените специалисти и работници и да се възползват от многобройните програми за преквалификация

Кои от целите, които бяхте си поставили да изпълните през 2010 година постигнахте и за кои не успяхте?
Като цяло, целите пред БТПП през 2010г. бяха ориентирани към улесняване на работата на фирмите чрез усъвършенстване на икономическата среда с анализирането и идентификацията на проблемите и намиране на подходящи решения - било то законодателни, било организационни. Най трудната им част е реализацията им, защото нито законодателите нито администрацията в държавните институции са достатъчно динамични, за да отговарят на предизвикателствата в приемливи срокове. Диалогът е на добро равнище, органите с консултативен характер работиха по-добре от преди. Продължават обаче старите болежки в администрацията. Първият проблем е, че често се имитира диалог или се пита два дни преди крайния срок и ако нямаме предварителни анализи не може да се свърши перфектно работата от специалистите за намиране на най-доброто решение. Понякога даже ни се пращат антидатирани писма, които пристигат в палатата след като срокът за отговор е изтекъл. Най-големият проблем обаче, е въпросът за промяната на мисленето на администрацията. Тя продължава да не си дава сметка, че е поставена там да служи на фирмите и гражданите, да им улеснява съществуването, а не да пази ревниво всяка процедура, за която те да искат съгласие или разрешение, за да може да чувства вкуса на властта, а от там пътят за чиновника до „облажването" е кратък, само една крачка - да си поиска и да му дадат или да му предложат и да приеме. Продължава и една друга слабост на администрацията - правим усилия, впрягаме експертен потенциал, посвещаваме време и енергия за формулиране на определени мерки-прословутите 60 мерки, а голяматя част от тях останаха неприложени или приложени осакатено. Сега не само трябваше вече да сме приключили с тяхното реализиране, а трябваше да сме започнали работа над следващите мерки след оценка на въздействието на досегашните. В съвременната обстановка, съжалявам, че трябва да напомня, ще имаме шанс ако помним и си даваме сметка за действието на правилото, че не големите риби изяждат малките, а бързите риби ще приключат въпроса с бавните. Затова безхаберието и правенето на нищо в администрацията трябва да се преследва също толкова, ако не даже по-жестоко отколкото, ако някой е работил интензивно, пуснал е сто проекта, но един или два имат недостатъци. Тук винаги трябва да се помни , че когато роднини или близки на администратора са се облагодетелствали единственият път трябва да е към следствието.
Основните проблеми на икономиката се засилиха заради кризата. Острата конкуренция за свития пазар остави живи фирми, но ще произнесе осъдителна присъда за много, които не реагираха адекватно с подобряване на управлението на предприятията в смисъл на затягане на качеството. Това означава дисциплина и стриктно спазване на стандартите, намаляване на разходите за суровини, с по ефективното им използване, намаляване на разходите за персонал с въвеждането на по-високопроизводителни технологии и съответно съкращаване на неефективните работници, преквалификация и усъвършенстване на желаещите да се развиват и да бъдат полезни за фирмата. Те трябваше да полагат усилия и за по-икономични енергийни разходи, а знаем че българските фирми все още са лидери в тази област. Тук трябва да споменем и ефекта на «затваряне» на потребителя и преминаване в режим на икономии и спестовност. Като резултат депозитите чувствително нараснаха. Ще трябва да припомним, че прекалените икономии не са добро поведение нито за фирмите нито за гражданите, защото за фирмите в някои случаи могат да означават пропуснат шанс да купят сега преди да е нараснало търсенето на нова технология на прилична цена и да са на пазара с едно предимство пред конкуренцията в момента, когато пазара ще започне надявам се по осезателно да се «отваря».За гражданите пък, това може да означава пропуск да се купи нещо днес, на добра цена, която няма да е същата утре, ако пазарът се раздвижи.
 
С кое отчитате, че не успяхте да се преборите през 2010-та?

Борбата със сивата икономика ще бъде във фокуса още много години напред докато я свием в приемливи граници. Нашият проект в областта на трудовите и осигурителните отношения продължава и то в планираните мащаби. За сега поне сме сигурни, че огромен брой хора в обществото получиха чрез нас информация за това какво е редно и какво нередно в тяхната ежедневна работа - това е първата стъпка към промяна на манталитета. За съжаление държавата трябва да бъде перфектна с личния си пример, а тя се оказа мащеха за фирмите, на които плати с удръжка за иначе навреме и добре свършената работа. Данъчната политика бе консервативна и това се оказа добре при тези условия със запазването на данъчните ставки. Лошото е, че въпреки изявленията за съкращения, не виждаме резултати от намерението за ограничаване на разходите за администрация, а това не е окуражително. Нека се пренесем напред във времето за да отбележим, че един от основните фактори, които размиват ползата от другите отлични позиции на страната ни спрямо конкурентни държави са ниските данъчни ставки например. Лошото е, че и в европейска перспектива не се виждат ясни сигнали и практически стъпки към ограничаване на общностната администрация, в чиято издръжка и българските граждани и фирми участват, а в бъдеще и още повече ще участват. Разбира се, нашите усилия се координират с мрежата от търговски палати обединени в Асоциацията на европейските палати-Европалати, имаме сериозни съюзници и в лицата на европейски политици, партии, работни и инициативни групи, които ние силно ще продължим да подкрепяме. Важно е да се знае, че БТПП е заявила позиции по 20 законови акта, 7 подзаконови акта и 7 стратегии, програми, планове и по основни проблеми на икономиката, имаме становища до Конституционния съд.
Интересно е ,че съотношението между броя на направените от Палатата и приети от институциите предложения показва, че напълно или частично са приети предложения на БТПП по 11 проекта, нямаме прието нито едно от предложенията по 10 проекта, а в процес на обсъждане са 13 проекта. През тази година бяха приети и някои значими предложения на БТПП като това за неувеличаването на здравната вноска за 2011 г., за частичното облекчаване на условията за участие в процедурите по обществени поръчки за сдруженията, приемането на Закон за браншовите организации (прието в Програмата на правителството за по-добро регулиране 2010-2013 г.) и освобождаването от ДДС на дейността на международни организации (на основание европейска директива). През изминалата година БТПП си беше поставила още една конкретна цел, а именно гарантирането на макроикономическата стабилност. Търговско-промишлената палата успя да постигне и голяма част от поставените цели сред които придържането към правилата на валутния борд до влизането на България в еврозоната, ограничаване на средствата, преразпределяни чрез бюджета до максимум 35 % от БВП, провеждането на реформи за повишаване на ефективността и чувствително съкращаване на разходите в публичния сектор, подобряването на условията за стопанска дейност и ограничаването на последиците от икономическата криза.
 
Това донякъде също са положителни резултати, къде обаче се препънахте?

Не се препънахме, но палатата на практика не успя да постигне някои от целите си, каквато беше рязкото намаляване на броя на регулативните режими, прехвърляне на регистрационни режими на браншовите организации по законово предвиден ред. Искаше ни се стриктно спазване на нормативното изискване (в Закона за нормативните актове) за предварителна оценка на въздействието на проектите за нормативни актове, както и увеличаване на контрола по спазването на данъчния, осигурителния и митническия режим (особено спрямо вноса на стоки по занижени цени и стоки, които нарушават права върху индустриална собственост). Очаквахме бързо реализиране на административни и наказателни санкции при констатиране на нарушения, с цел силно ограничаване на сивия сектор и корупцията. Настоявахме за налагане на реални наказания за нарушителите, а не контролните органи да си запълват времето с постоянно присъствие в прозрачните фирми, защото са им под ръка.
Трябваше да видим чувствително намаляване на административните такси и аргументи при определяне на техния размер. Това също е цел, която не успяхме да постигнем, както и очакването за повишаване прозрачността на процедурата по обществените поръчки. Това трябваше да стане чрез включване в комисиите по оценка на представители на браншови организации и чрез разширяване на данните, вписвани в регистъра на обществените поръчки. Очаквахме при възлагане на обществени поръчки да не се допуска участие на чуждестранни фирми от извъневропейски страни, в които няма реципрочен достъп на български фирми или за фирми, които ползват преки или косвени помощи чрез публични ресурси. За нас от БТПП остава цел и оптимизирането на данъчния и осигурителен режим. Палатата не успя да постигне и ускорено въвеждане в практиката на държавните органи на принципа "Държавата - пример за изряден платец" . Борихме се за премахване на данъка върху дивидента от 5% и намаляване с 5% на данъка върху доходите на едноличните търговци, за премахване на облагането на разходите за командировка над тавана, определен за публичния сектор, искахме ясен регламент за освобождаване от ДДС на плащанията между партньори по международни проекти, които са финансирани със средства от ЕС. Най-после очаквахме намаляване на срока за възстановяване на ДДС и поставяне на ясни срокове и отговорности за неспазването им и от страна на данъчните органи. Много искахме пълноценно използване на изградения вече капацитет в НАП и премахване солидарната отговорност при ДДС, заедно с прозрачност в действията на данъчната администрация и наказване на виновните, за носене на отговорност без вина от фирми, които нито имат ресурса, нито капацитета на НАП да проверяват своите контрагенти.
Често се случва БТПП да помага със своя регистър, с класацията си, с данните за счетоводните отчети, но с изчерпателните данни разполага само държавната администрация и е непростимо тя да не ги използва пълноценно и пряко в услуга на обществото. През изминалатата година БТПП не успя да се пребори за намаляване на осигурителната тежест за фирмите и равно участие на работодатели и работници в приноса към пенсионните фондове, при запазване на стимулите за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Ако равното участие се беше случило, едва ли синдикатите щяха така охотно да се съгласят на увеличените осигурителни вноски. Палатата и България не постигна и балансирането на отношенията между работниците и служителите и работодателите. Целта беше балансирана свобода на договаряне в отношенията работник/служител - работодател, създаване на по-гъвкав пазар на труда, включително и на опростени условия за започване и прекратяване на трудовите правоотношения. Искахме да съдействаме за разработване на механизъм за размера на минималната работна заплата с основни критерии за определянето й - ръст на производителността и на брутния вътрешен продукт на глава от населението, отмяна на задълженията за работодателя да финансира несвойствени за производството разходи. За съжаление ще продължим да работим по КТ, по който работим вече повече от двадесет години.
 
Как оценявате диалога с правителството? Имаше обвинения, че правителството защитава повече интереса на бизнеса, отколкото този на синдикатите.

Диалог имаше, но бизнеса не беше фаворизиран. Точно обратното, решенията на Правителството се вземаха под силен социален натиск. Анализът на резултатите през изминалия период показва повишаване на активността на БТПП, свързани с предложения по законови актове (повече от половината от становищата на палатата са свързани с такива актове) и сравнително малко снижаване на нивото на изцяло и частично приетите предложения на БТПП - 32 % през миналата година, при 38 % - през десете месеца на 2009 г. Обяснението за повишения брой становища по законови актове следва да се търси в известното колебливо поведение на управляващото политическо мнозинство (внасяни в Народното събрание и впоследствие оттегляни проекти за изменение и допълнение на едни и същи закони).

Какви са прогнозите Ви за излизане от кризата, след като финансовият министър Симеон Дянков четири пъти обявява, че кризата си е отишла?
Непрекъснато повтаряне на оправданието с кризата, не е полезно на никой. За нас от БТПП, констатацията е, че фирмите, които спазват правилата на пазарната икономика, съобразяват се с тези принципи, които спазват правилата на доброто управление, никога не са заплашени от закриване заради т. нар. криза. Финансовите резултати на много и български фирми показват, че това е правилният извод. Просто трябва да стане ясно, че икономиката на света се върна в нормалните си строги изисквания след непродължителен период от 15-20 години, след рухването на плановата икономика и огромните пространства, които пазарната икономика трябваше да запълни. Това запълване стана с чувството на еуфория от тези нови открити възможности и без да се държи сметка за това, че възможностите за интензивно развитие все един ден ще свършат, докато не сме открили за колонизиране някоя свободна планета. Това време свърши и пазарната икономика се връща в своето нормално русло с много остра конкуренция, с високи изисквания към фирмите за участието им на пазара.
Спасението на всяка една фирма трябва да се търси в една единствена дума - качество на продукта, било то стока или услуга. 
 
Какво е бъдещето на икономиката ни? Какви са възможностите на работодателите?

Икономиката ще отбелязва ръст, макар и бавно. Според изследване на БТПП за Европалати се очаква ръст в износа, в заетостта, в инвестициите на компаниите, и общо подобряване на бизнесклимата през 2011г. В бъдеще кредитирането ще се активизира, износът ще е основен фактор за икономическия растеж, ще се активизират нови пазари, машиностроенето и добивният сектор ще се представят добре, има голям капацитет в хранително- вкусовата промишленост, а местни компании ще инвестират предпазливо, с тенденция на ръст. Бъдещето на икономиката ни обаче крие и рискове и опасности. Възможно е засилване на инфлацията, породена от цената на енергоносителите, която ще предизвика натиск върху заплатите без покритие от ръст на производителността. Също така потреблението ще продължи да бъде свито, ще има изтичане на капитали заради непредсказуема икономическа среда, а компаниите ще се въздържат да наемат служители без квалификация така, че - съветът към безработните е да се ориентират в списъка на търсените специалисти и работници и да се възползват час по-скоро от многобройните програми на Министерство на труда и социалната политика за преквалификация или усъвършенстване на знанията в необходимите професии.
Очертава се поскъпване на хляба и на други стоки заради повишението на зърното и акцизите, какви са Вашите прогнози?

Това е тенденция, която сега се появява, но може да бъде сигнал за това, че търсенето е нараснало, защото в пазарната икономика цените няма как да се вдигнат, ако не нарасне търсенето. Предстоят анализи в БТПП дали това е нормален процес на инфлацията и е резултат на очакванията за по-свит пазар и през тази година, защото липсата на предлагане и «свиване» на пазара като резултат от оттеглянето на доста фирми от производството, също е ефект, който ще се прояви. Все си мисля, че световната икономика достатъчно бързо и с удоволствие ще приеме предизвикателството на повишаване на цените, за да предложи по-добри стоки срещу това.
В каква посока работите за намаляването на безработицата сред младите хора?

В основата на проблема с младежката безработица като основен фактор се откроява качеството на образованието. От проучванията на БТПП е видно, че има разминаване на учебните програми с реалната необходимост на младите специалисти за интегрирането им в трудовия процес. Бизнесът е този, който създава трайна заетост, но образователната система се оказва неподготвена да осигури квалификация на младите хора, съответстваща на потребностите на предприемачите. Образователната ни система е недостатъчно ефективна, защото много често се налага работодателите да инвестират допълнително в обучението на младежи при наемане на работа. Обаче няма готови рецепти. Мисля, че най-добрата е медиите да показват по-често успели младежи, които работят амбициозно и не само трупат знания, но търсят предизвикателствата на практиката, а те напоследък са огромни. В тях е потенциала и бъдещето на България, на Европа и на света. На фона на тези констатации намаляването на средствата за Министерство на образованието при видимо увеличение на средствата в другите министерства озадачава анализаторите.
Кои са успешните мерки, които трябва да се предприемат, за да се отчете растеж в икономиката ни през следващата година?

Ще започна с вече съгласуваните мерки. Важна насока за действие на Правителството са ускорена приватизация на пакетите акции и дялове собственост на държавата в предприятията, по- мащабното концесиониране, продажбата на емисиите от вредни газове (по протокола от Киото), засилен контрол върху цените на енергоносителите, борба с контрабандата и организираната престъпност и ускоряване и прозрачност при усвояването на средствата по Оперативните програми.
Дано управляващите са чули комисар Барозо, който в навечерието на Новата 2011г. им прати загрижено писмо, което им повтаря стократно казваното и от нас, че усвояването на фондовете на ЕС е недостатъчно, че има опасност от загуба на средства и че трябва да се действа и насърчава «действието», а не правенето на нищо, заради страха от грешки. Няма видими признаци за набелязване на мерки и действия за запазване на средствата предначени за България на разположение, ако тя не се справи с усвояването им в срок. Няма видим анализ на недостатъците и въпреки въвеждането в действие на доста предложения на бизнеса за опростяване на режимите, за облекчаване на процедурите, съкращаване на сроковете. Все още стои въпросът с авансовите плащания, които се увеличиха само за общините, може би защото отговорния министър има опит с тях, но трябва ли да чакаме бизнесмен да стане отговорен за фонодвете, за да им се довери и на тях и да се увеличат авансовите плащания и към тях?
Мерките, които ще предложим и през следващата година са за рязко намаляване на броя на регулативните режими, прехвърляне на регистрационни режими на браншови организации по законово предвиден ред, стриктно спазване на нормативното изискване за предварителна оценка на въздействието на проектите за нормативни актове, увеличаване на контрола по спазването на данъчния, осигурителен и митнически режим, чувствително намаляване на административните такси и аргументираност и обоснованост при определяне на техния размер и повишаване прозрачността на процедурата по обществените поръчки.
Кои са целите, които си поставяте за 2011 година?

Целите ни за следващата година са постигане на конкретни решения на целите, заложени в Насоките за дейността на БТПП, до тяхното оптимално решаване, разширяване информационните възможности за достъп до страни с висок икономически растеж и използване изгражданите през годините регионални бизнес-контакти в рамките на председателството на Асоциацията на балканските палати. Ние ще продължим да работим в защита на нашите над 50 000 членове, които са обединени в 28 регионални търговско-промишлени палати/камари и повече от 100 браншови организации, чието доверие продължава уверено да ни прави най-голямата работодателска организация в България. През 2011 ще продължим визитите по региони, за да разполагаме с точна информация за особеностите и за възможностите, които се предлагат за инвеститорите.
Очакванията на вашите членове по отношение на бизнес климата?

Очакванията за подобрение са по- високи отколкото предишната година, положителните нагласи достигат до 34 процентни пункта като повече са желанията да се подобри в сферата на услугите. За приходите от продажби също са положителни очакванията и даже и наполовина да се случат все пак България ще има ръст поне колкото прогнозата на Министерството на финансите, ако не и повече. По отношение на продажбите в страната резултатите са малко по-скромни. Очевидно е, че българският бизнес си дава сметка за нагласите на потребителите в България в условия на криза да свиват разходите си и да трупат спестявания, което се вижда и от цифрите на БНБ. В очакванията за приходите от продажби извън страната има лек спад, което е малко притеснително, защото за нас беше чудесна констатацията, че във външната ни търговия, свиването на вноса и разширяването на износа, постигането на цифри, които бяха немислими в близкото минало и съотношение, което изненадва дори анализаторите. Това е една тенденция, която ние бихме желали да запазим и БТПП ще направи всичко по силите й да отвори нови пазари за нашите бизнесмени. Надявам се да бъде поставена същата задача и на дипломатическите служби и търговските представители.
ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ в Агенция КРОСС http://www.cross-bg.net/intervyuta/1181849-tzvetan-simeonov-pazarnata-ikonomika-se-vrashta-v-normalno-ruslo-s-mnogo-ostra-konkurentziya-i-s-visoki-iziskvaniya-kam-firmite-


05.01.2011 г.

Още новини:

Видео:

Назад