Цифрови паспорти на продуктите в ЕС: време за действие

GS1 в Европа приветства предложението за Регламент за устойчиви продукти, прието на 30 март 2022 г. от Европейската комисия. То се публикува в рамките на Европейския зелен пакт, за постигане на неутрална по отношение на климата икономика до 2050 г.

Проектът на Регламента включва цифров паспорт на продукта, нова концепция, с която GS1 в Европа активно се ангажира през последните две години. Цифровият паспорт на продуктите ще бъде въведен за всички физически стоки, включително компоненти и междинни продукти, пуснати на пазара на ЕС или въведени в експлоатация, с изключение на храни, фуражи и лекарствени продукти. Той ще се отнася както за продуктите, произведени в Европа, като и за тези, които са внесени в ЕС, което на практика означава, че Регламентът ще засегне световната търговия.

В допълнение, Регламентът забранява унищожаването на потребителски стоки, които не са продадени и определя задължителни критерии за екологосъобразни обществени поръчки / Green Public Procurement/.

Общата цел на предложението е да се намали въздействието върху околната среда през жизнения цикъл на продуктите чрез ефективни цифрови решения, но също така да се даде възможност за постигане на целите на индустриалната политика на ЕС като повишаване на търсенето на устойчиви продукти и подкрепа на устойчивото производство.

Регламентът установява нови задължения и права за производители, вносители и дистрибутори, търговци, сервизи, преработватели, рециклиращи предприятия, специалисти по поддръжка, клиенти, крайни потребители, консуматори, национални органи, организации от обществен интерес, Европейската комисия или всяка организация, действаща от тяхно име.

Комисията също така прие Стратегията за устойчиви и кръгови текстилни изделия и преразглеждането на Регламента за строителните продукти.

Относно съдържанието на цифровите паспорти на продуктите в ЕС:

Фактът, че продуктите трябва да имат паспорт, не е нов и определено не е нов в GS1. Истинската промяна е, че това се случва чрез законодателство и чрез използване на екологосъобразни и цифрови трансформации.

Регламентът гласи, че „паспортът на продукта представлява набор от специфични за дадения продукт данни (посочени в делегирания акт) и може да бъде достъпен по електронен път чрез носител на данни“.

Съгласно новия Регламент паспортът на продукта трябва да:

- гарантира, че участниците по веригата за доставки, включително потребителите, икономическите оператори и компетентните национални органи, имат достъп до информация за продуктите, която е от значение за тях;

- подобрява на проследимостта на продуктите по веригата на доставки;

- улеснява проверката за съответствие на продукта от компетентните национални органи;

- включва необходимите атрибути от данни, за да се позволи проследяване на всички опасни вещества през целия жизнен цикъл на обхванатите продукти.

За GS1 е важно да се отбележи, че продуктовите паспорти трябва да бъдат напълно оперативно съвместими с други продуктови паспорти във всички продуктови групи, включително във връзка с технически, семантични и организационни аспекти на оперативната съвместимост, комуникацията от край до край и трансфера на данни. Така паспортът на продукта става средство за оперативна съвместимост, но също така и необходим елемент за пускане на продукти на пазара в ЕС по процедурата за оценка на съответствие.

Освен това Регламентът пояснява, че потребителите, икономическите оператори и други съответни участници имат свободен достъп до паспорта на продукта въз основа на съответните им права на достъп.

Отворени, глобални стандарти, посочени в проекта на Регламента

Много е важно да се отбележи, че проектът на Регламента няколко пъти препраща към глобални и отворени стандарти. Това отразява, каква важна роля GS1 може да играе, за да отговори както на изискванията на индустрията, така и на регулаторните органи.

Време за действие в GS1!

Ето няколко примера:

• За да се осигури оперативна съвместимост, носителят на данни и уникалният идентификатор на продукта трябва да бъдат в съответствие с международно признатите стандарти;

• За да се гарантира, че паспортът на продукта е гъвкав, развиващ се и управляван от търсенето и в съответствие с бизнес моделите, пазарите и иновациите, той трябва да се основава на децентрализирана система от данни, създадена и поддържана от икономически оператори;
• Уникалната идентификация на продуктите е основен елемент, който позволява проследимост по цялата верига на доставки. Следователно паспортът на продукта трябва да бъде свързан с уникален продуктов идентификатор. Освен това, когато е приложимо, паспортът трябва да позволява проследяване на участниците и производствените съоръжения, свързани с този продукт. За да се осигури оперативна съвместимост, уникалните идентификатори на оператора и уникалните идентификатори на съоръженията, позволяващи проследимост, следва да бъдат публикувани в съответствие с международно признатите стандарти;
• „Уникален продуктов идентификатор“ означава уникален ред от символи за идентификация на продукти, който също така позволява уеб връзка към паспорта на продукта;
• „Уникален идентификатор на оператора“ означава уникален ред от символи за идентифициране на участниците във веригата на доставки;
• „Уникален идентификатор на актив“ означава уникален ред от символи за идентификация на локация или сгради, участващи във веригата на доставки или използвани от участници във веригата на доставки;
• Носителят на данни и уникалният продуктов идентификатор се пускат в съответствие с ISO/IEC 15459:2015;
• Цялата информация, включена в паспорта на продукта, трябва да се основава на отворен стандарт, разработен в оперативно съвместим формат и трябва да бъде машинно четим, структуриран и  бързооткриваем;
• Уникалните идентификатори на оператора и уникалните идентификатори на актива трябва да отговарят на стандарта ISO/IEC 15459:2015;
• Митническите служби трябва да включват уникалния продуктов идентификатор в митническата декларация на продукти, допуснати за свободно обращение.

Следващи стъпки

Проектът на Регламента  от 30 март 2022г. започва законодателната процедура за съвместно вземане на решения, която изисква участието на Европейския парламент и Съвета. Този процес може да отнеме до 16/18 месеца.

В същото време Комисията трябва да приоритизира продуктите, които ще бъдат регулирани съгласно новия Регламент и изискванията, които ще се прилагат към тях. За целта Комисията приема работен план, обхващащ най-малко 3 години, за определяне на списък от продуктови групи, за които планира да приеме делегирани актове. Изискванията за данните, които трябва да бъдат обхванати, включват:

• информация, която трябва да бъде включена в паспорта на продукта за потребителите, икономическите оператори и компетентните национални органи;

• мястото, на което ще бъде представен носителя на данни и неговото позициониране;

• дали паспортът на продукта трябва да съответства на модела, партидата или нивото на уедряване;

• начина, по който паспортът на продукта трябва да бъде достъпен за клиентите, преди да бъдат обвързани с договор за продажба, включително в случай на продажба от разстояние;

• участниците, които могат да въведат или променят информацията в продуктовия паспорт, включително, кога е необходимо, създаването на нов продуктов паспорт;

• периода, за който паспортът на продукта остава наличен;

• специфичните права за достъп до ниво на продуктова група.

Очаква се Комисията да въведе 18 нови делегирани акта между 2024-2027 г. и 12 нови делегирани акта между 2028-2030 г., за да се развие потенциала на продуктовия паспорт.

Преценката на експертите от GS1 в Европа, е че цифровият паспорт на продукта ще бъде активен в работен порядък следващите 10 години. Въз основа на разработените досега предложения, GS1 в Европа е поставила някои основни принципи за архитектурата на данните на продуктовия паспорт в съответствие със стандартите GS1. Пълният документ за архитектура на данните, може да изтеглите от тук. Достъп до пълния текст на проекта на Регламента може да видите тук.