Българският предприемачески дух

Старите хасковлии добре знаят кой е Стойчо Марчев, но днешните поколения почти не са чували за своя именит съгражданин. Въпреки неизмеримото си родолюбиво дело, той остава в сянката на забравата...

Както често се случва в историята, началото на този бележит житейски път далече не почва лесно, нито пък бляскаво.Стойчо Марчев се ражда през 1879 г. в Хасково, а лошото зрение, на което родителите първоначално не обръщат внимание, му носи неуспехи в училище. Налага се да повтаря класовете, а тежко заболяване на бащата принуждава Стойчо да прекъсне ученето и да почне работа в дюкяна и маслобойната на семейството.

Бащата настоява синът му да учи в „Робърт колеж“ в Цариград, но детето почти не вижда. Така и не се търсят лекари за преглед, нито се купуват очила - такива са времената. "Затова останах без образование, завинаги сляп за света! Аз си знаех мъката и не исках чужда помощ за очите ми. Със сълзи и горчивини карам и досега... Помирих се като обикновен работник при баща си" - признава с тъга Стойчо Марчев.

Първото "техническо" нововъведение, което прави, е, да постави газена лампа в работилницата, за да подобри оскъдното осветление на кандилата.

През 1894г. семейството купува сгради на днешния площад "Свобода" - ниски и схлупени, но с надежда за бъдещето. През 1902 г. Стойчо става съдружник на баща си, а на следващата се сгодява за Кица Сотирова.

Младото семейство работи здраво. Стойчо иска да е в крак с техническия прогрес. В новата работилница той въвежда двусменен режим на работа, а впоследствие поръчва от Англия моторче и хидравлична преса.

Балканската война през 1912г. го откъсва от работилницата и Марчев, въпреки проблемите със зрението си, воюва в Сърбия. След завръщането си от фронта купува десет декара земя до сегашната хасковска автогара. Внася нови машини и увеличава производството. Почти всяка година строи нови здания, а в края на живота си родолюбивият българин прави дарение, с чиято помощ се построява техническо училище в града.

"Всичко постигнахме с честен труд и разум. Спечелихме го с помощта на обществото и хората. Сега го връщаме на тях, да го ползват и да ме споминат" - пише в завещанието си Стойчо Марчев.
На 5 май 1948г. с решение на Министерството на индустрията в Хасково се създава Народна механоелектрическа гимназия "Стойчо и Кица Марчеви".

Стойчо Марчев подпомага почти всички благотворителни начинания в града. През 1927 г. той, Ж. Раберов, В. Примов и В. Шипкова построяват в двора на църквата “Св. Димитър” сиропиталище за деца. През 1925 г. в Хасково е създадено и женското благотворително дружество „Развитие”, а през 1931 г. се учредява Окръжно благотворително дружество „Утеха” за подпомагане на бедни и болни граждани.

Активно участие в тези дейности взема Кица Марчева. За съжаление, природата лишава от собствено поколение тези благородни хора, но Кица и Стойчо ощастливяват стотици деца, подпомагайки щедро домове за сираци.

На 8 април 1938 г., 5 години преди смъртта си, Стойчо Марчев се явява пред нотариус и прави публично своето колосално завещание на Хасковска община – над 40 милиона лева стари пари. Оставя недвижими имоти, около 8,500 кв.м в центъра на Хасково и стопанисва Техническо-занаятчийското училище.

Така – с впечатляващ размах и с благородство, някогашното полусляпо момче остава завинаги в историята на града си и на държавата.

Източници: 

Енциклопедия „Дарителите“

Туристически инф. център -  Хасково