Социалният диалог – решаващ фактор за справедливата зелена и дигитална трансформация на металния сектор

Проектът SoDi – „Подкрепа за прилагането на Европейската индустриална сделка със засилен социален диалог в европейския металургичен сектор“ поставя в центъра на вниманието ролята на социалния диалог като ключов инструмент за справедлив и устойчив индустриален преход.

Инициативата, съфинансирана от Европейската комисия, обединява синдикати и работодателски организации от България, Полша, Сърбия, Франция и Северна Македония, в партньорство с европейските социални партньори CEEMET и IndustriAll Europe. Целта е да се оцени доколко съществуващите механизми на социален диалог реално подкрепят работниците и предприятията в условията на ускорена зелена и дигитална трансформация.

В рамките на проекта бе проведено проучване, базирано на анкети, фокус групи, интервюта и анализ на политики. Експерти на Българската търговско-промишлена палата обобщиха резулатите. Те разкриват общи тенденции в петте участващи държави:

Социалният диалог съществува формално, но е слаб по съдържание.

Макар да има тристранни съвети, колективно договаряне и консултативни органи, те рядко влияят върху стратегическите решения за индустрията и заетостта. В много случаи диалогът е процедурен и реактивен, вместо проактивен и ориентиран към бъдещето.

Големият пропуск: преходът без работниците

Един от най-сериозните проблеми, идентифицирани от проекта, е почти пълната липса на социален диалог относно зеления и дигиталния преход.

В страни като Франция и Сърбия трансформацията често се управлява едностранно от работодателите като „технически въпрос“, без ранно участие на синдикатите. Подобни практики се наблюдават и в България и Полша.

Резултатът?

Повишена несигурност сред работниците;

Страх от загуба на работни места;

Пропуснати възможности за съвместно управление на промяната.

Качество на заетостта – две скорости

Докладът показва ясно разделение:

В големите предприятия, особено с чуждестранна собственост, условията на труд обикновено са по-добри, заплатите – по-високи, а безопасността – по-добре гарантирана.

В малките и средни предприятия по-често се срещат временни договори, нередовно заплащане и по-слаба защита на работниците.

Особено проблемни остават условията в Сърбия и Северна Македония, където прилагането на трудовото законодателство е непоследователно, а комитетите по здраве и безопасност често липсват.

Как се позиционира България?

В българския контекст докладът подчертава необходимостта от:

По-силен институционализиран социален диалог;

По-добро планиране на индустриалната трансформация;

Инвестиции в преквалификация и обучение;

По-добър достъп до национално и европейско финансиране за работници и предприятия.

Пет държави – общи предизвикателства

Въпреки различията, страните споделят сходни проблеми:

Ключовият извод е ясен: Без силен социален диалог няма справедлив индустриален преход.

Докладът препоръчва:

Инвестиране в капацитета на синдикатите и работодателските организации;

По-ранно включване на социалните партньори в решенията за зеления и дигиталния преход;

По-добро прилагане на трудовото законодателство;

Реално, а не формално тристранно сътрудничество.

Заключение

Металният сектор стои на кръстопът. Зеленият и дигиталният преход могат да донесат нови възможности, но само ако работниците, синдикатите и работодателите участват равноправно в процеса.

Проектът SoDi ясно показва, че социалният диалог не е бюрократично изискване – той е предпоставка за устойчив растеж, достойни работни места и конкурентоспособна индустрия.

Вижте целия доклад  на български, английски, македонски, сръбски и френски език тук.