БТПП поздрави Търговско-промишлената палата на гр. Солун по повод 110-та годишнина от създаването на организацията

Българската търговско-промишлена палата удостои с плакет и грамота Търговско-промишлената палата на гр. Солун, Гърция по повод 110-та годишнина от създаването на организацията. Това се случи в рамките на юбилейно събитие, проведено в Солун тази седмица.

Саввас Карафилидис, председател на Българо-гръцката търговско-промишлена камара, пряк член на БТПП, предаде лично специалната награда от БТПП на председателя на Солунската палата Йоаннис Мазутис. Той изрази искрена благодарност и признателност , бе много впечатлен и щастлив от показаното му уважение от българска страна. Към него се присъедини и почетният председател на Солунската палата  Еммануил Влахоянис, който е дългогодишен партньор на БТПП.

Вицепремиерът на Гърция Костис Хадзидакис уважи бизнес общността на града с присъствието си. В приветственото си слово Хадзидакис изтъкна институционалната роля на Солунската палата и посочи перспективите за развитие на гръцката икономика, както и на инициативите за големите инфраструктурни проекти в Солун и региона.

В събитието участваха още заместник-министърът на вътрешните работи (отговарящ за въпросите на Македония и Тракия) Константинос Гиулекас, митрополитът на Солун Филотей, областният управител на Централна Македония Атина Атанасиаду-Айдона и кметът на Солун Стелиос Ангелудис. На събитието присъстваха и членове на правителството, депутати, представители на политически партии, местната власт и дипломатическия корпус.

Председателят на Солунската палата Йоанис Масутис акцентира върху ключовата роля, която организацията изпълнява от създаването си до днес. Търговско-промишлената палата на гр. Солун е първият подобен орган, учреден в Северна Гърция и един от първите в страната — още от османските времена (1913 г.), преди дори да бъде издаден учредителният ѝ указ.

Масутис подчерта приноса на палатата за създаването на Свободната зона (1913) и на Международния панаир в Солун (1925); социалната ѝ дейност при приемането на бежанците през 1922 г. и организирането на обществено хранене по време на Окупацията; ролята ѝ в създаването на Висшето индустриално училище (по-късно Университет „Македония“); подкрепата за предприемачеството по време на прехода към еврото, както и по време на скорошната здравна и енергийна криза.