Този сайт използва бисквитки. Допълнителна информация. - Разбрано.

За българската икономика 2025 г. беше особено динамична и политически нестабилна. Въпреки това изпращаме годината с ръст на БВП доста на средното – очакванията са за 3,5% растеж и хармонизирана инфлация също е в този диапазон. Ситуацията за бизнеса беше доста позитивна, а очакванията на бизнеса за 2026 г. са за леко забавяне, но позитивната нагласа остава. Безработицата остава на изключително ниски нива за България и ЕС, а заплатите пораснаха с 12,5%, обусловено основно от обществения сектор. Това каза Боряна Абаджиева, ръководител отдел "Икономически анализи и политика" към Българската търговско-промишлена палата (БТПП), в предаването „В развитие“ с водещ Георги Месробович.
Абаджиева посочи, че над 10-процентния ръст на възнагражденията се дължи основно на автоматичните механизми, заложени в бюджета, и повишенията на доходите в силовия сектор.
„Те повишиха вътрешното потребление и задвижиха икономиката в този позитивен аспект.“
Събеседничката цитира проучване на БТТП от септември преди започването на бюджетната процедура и заложените в нея повишения на данъчно-осигурителната тежест, ръст на максималния осигурителен доход и данък дивидент.
„Въпреки тези негативни очаквания в първоначалния бюджет, българският бизнес посочи, че едно от основните предизвикателства е високите разходи на труд – повишение не на база на инфлация, и ръст на БВП, а разходи от автоматични формули за минимална работна заплата, както и автоматизма в бюджетната сфера. То вдига доходите несъразмерно с ръста на икономиката и инфлацията.“
Освен това остават проблемите с липсата на квалифицирана работна ръка и несигурност във финансовите условия за кредитиране на компаниите.
Боряна Абаджиева изтъкна, че кадри липсват и в промишлеността, търговията и услугите, като с вноса на чуждестранна работна ръка се решават част от проблемите с нискоквалифицирания труд. Освен това с повишените разходи в бюджетната сфера, кадри в малките население места се пренасочват към обществения сектор и силовите стурктури, защото заплатите там са по-високи.
Според нея е нужен синхрон с образованието за нуждите на бизнеса, дигитална трансформация и AI интеграция пред предприятията.
„Това ще помогне и ще подтикне за преструктуриране на работни места, окрупняване и автоматизация на процесите.“
Абаджиева коментира, че у нас изкуственият интелект се използва за автоматизация и оптимизация на търговски и складове, процеси и машини от компании на добро техническо ниво. Въпреки активността обаче остават много пречки за свободно използване на технологията, посочи гостенката.
Събеседничката обясни, че формулата за актуализация на минималната работна заплата се образува по Директивата за адекватни работни работни, а в работните групи в Министерство на труда и социалната политика все още няма съгласие със синдикатите за формулата.
Цялото интервю може да проследите от ТУК