Българската търговско-промишлена палата: 130 години подкрепяме българския бизнес

Българската търговско-промишлена палата (БТПП) е една от най-старите стопански институции в България и на Балканския полуостров. Нейната история е пряко свързана с икономическото и обществено развитие на страната през последните над 130 години, преминавайки през три исторически епохи: от края на XIX век, целия XX век, до съвременна България в XXI век.

Първи стъпки (1895 – 1948 г.)

Институционалното начало на Българската търговско-промишлена палата е поставено през 1894 г., когато с Указ №133 от 20 декември 1894 г. бива приет проектозаконът за Закон за търговско-индустриалните камари. Това законодателно решение дава тласък за създаването на първите четири камари – в София, Пловдив, Варна и Русе през 1895 г., към които по-късно се присъединява и Бургас, през 1906 г. Основната цел на тези търговско-индустриални камари (ТИК) е била да защитават и насърчават интересите на търговията и производството в младата българска държава.

Първи председател на първообраза на БТПП, Софийската търговско-индустриална камара (СТИК) става Иван Грозев  - виден предприемач от Възраждането, който БТПП има честта да извади от забвение. През 2019 г. Палатата придоби и реконструира в музей неговата родна къща в гр. Карлово, където посетители вече могат да се запознаят с неговото битие. През 2020 г. в сътрудничество с Българската национална телевизия, БТПП създаде документалния филм „Патриарха на градежа“, който представя постиженията на Грозев. Благодарение и на Общинския съвет на гр. Карлово една от улиците в индустриалната зона на града вече носи неговото име.

В периода 1895 – 1948 г. ТИК се утвърждават като „стопански парламенти“ и играят многофункционална роля:

Консултативни функции: Дават становища по законопроекти и нормативни документи с икономически характер пред държавната власт.

Образование: Палатите имат историческа заслуга за развитието на професионалното образование, като откриват курсове, чирашки училища и финансират стипендии. През 1913 г. СТИК основава Софийската мъжка търговска гимназия, която по-късно се разделя на Софийска мъжка търговска гимназия и Софийска женска търговска гимназия, които след години променят имената си на Национална финансово-стопанска гимназия (НФСГ) и Националната търговско-банкова гимназия (НТБГ).

Арбитраж: Въвеждат практиката на арбитражните съдилища към камарите за разрешаване на търговски спорове. Арбитражният съд на БТПП, започва работата си под името Помирителен съд през 1897 г. като функционира и досега. Днес Арбитражният съд при БТПП представлява най-реномираната и предпочитана от компаниите арбитражна институция в България.

1943 г. е преломна за бъдещето на стопанските камари у нас. През тази година властта в Царство България предприема окрупняване. 11-те областни стопански камари са сляти в една Върховна стопанска камара (ВСК), което бележи началото на първият период за ограничаване на свободното действие на търговските организации у нас.

В периода на плановата икономика (1948 – 1989 г.)

С установяването на централизираната планова икономика и с въвеждането на Закона за народностопанския план през 1948 г., започва национализация на собствеността на търговските камари в България и те преустановяват дейността си.

Организация с подобни функции е създадена отново през 1952 г., когато с Постановление №109 на Министерския съвет от 4 февруари 1952 г., се формира Българската търговска палата (която през 1973 г. се преименува на Българска търговско-промишлена палата).

През този период БТП/БТПП работи, макар и формално като недържавна организация под ръководството на Министерството на външната търговия. През този период Палатата се фокусира върху:

Външна търговия: Развитие и подпомагане на международното сътрудничество и външнотърговската реклама на страната. Създадени са звено "Интерпред" – предоставяне на възможност за откриване на чуждестранни търговски представителства у нас, звено "Булгарреклама" – обезпечаващо рекламата и маркетинга на български стоки,  както и звено “Булгарконтрола” – тестване, инспекции и сертификация. По-късно тези звена се отделят от БТПП, като самостоятелни юридически лица.

Изложбена дейност: Канализиране на цялостната дейност по организация на панаири и изложби, както в страната, така и в чужбина, включително и Пловдивския панаир. Член в Световната асоциация на изложбената индустрия (UFI).

Преход към пазарна икономика (след 1989 г.)

След демократичните промени през 1989 г. БТПП възстановява своя независим, неправителствен и самофинансиращ се характер. Тя се превръща в ключов фактор за прехода на България към пазарна икономика и за нейната европейска интеграция, като днес представлява най-голямата представителна работодателска организация у нас. Понастоящем Палатата представлява около 53 000 фирми с над 600 000 служители. В нея членуват и 100 браншови организации.

БТПП е автор на първите Насоки в които си поставя като цел въвеждане на корпоративен данък от 10 % и данък върху физически лица – 10 %. По-късно тези насоки се приемат от властта в същите цифри и понастоящем представляват едни от най-важните фактори за привличане на инвестиции у нас.

Представителство: След 1989 г. БТПП продължава своето членство в Международната търговска камара (ICC) като единствен представител от България. То позволява на Палатата да води регистър, да издава и заверява външно-търговски документи в това число и международният унифициран митнически гаранционен документ за временен внос, износ и транзитно преминаване на стоки – АТА карнет. БТПП членува още в Международната организация на работодателите (IOE), Асоциацията на световните търговски центрове (WTCA), представлява страната в Международната организация на труда (ILO), инициатор на създаването на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), един от основателите на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), и участник като социален партньор. Палатата е и инициатор на създаването на Асоциацията на баланските търговски палати, през 1994 г.

Единна система: БТПП подслонява 28-те Регионални търговско-промишлени палати/камари в Единна система.

Услуги и международни връзки: Днес Палатата предоставя широк спектър от услуги – от търговски регистър и консултации до организиране на събития и подкрепа за намиране на бизнес партньори, като също така работи активно за поддържане и подобряване на международния престиж на България.

Българската търговско-промишлена палата е търсен партньор от дипломатическите ни служби в чужбина и сред чуждестранните в България.

Синтезът между традиции и способността за адаптация прави БТПП институция, която и днес продължава да формира модерното стопанско поведение в България, носи професионализъм и учи на предприемчивост.