БТПП: Необходими са спешни мерки в подкрепа на всички небитови потребители на електроенергия при рязкото поскъпване на борсовите цени

В писмо до министър-председателя Румен Радев, заместник министър-председателя и министър на финансите Гълъб Донев и министъра на енергетиката Ива Петрова, Българската търговско-промишлена палата (БТПП), като национално представителна организация на работодателите, изразява сериозна загриженост от развитието на цените на електрическата енергия през последните месеци. Поскъпването засяга всички небитови потребители – производители, търговци, превозвачи, земеделски стопани и доставчици на услуги, а чрез цените на стоките и услугите – и домакинствата. В тази връзка Палатата се обръща с молба за спешна среща, на която да бъдат обсъдени конкретни мерки.

Динамика на цените

Средномесечните цени за базов товар на пазарен сегмент „Ден напред“ на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) са, както следва:

Между юни и октомври средната цена е нараснала повече от два пъти (с около 126%), а на годишна база – с около 82% (октомври 2025 г.: 121,74 €/MWh). Всяка дневна цена от 12 октомври насам надвишава 200 €/MWh, а за 29 октомври борсата достигна 320,13 €/MWh, което постави България на трето място по цена в ЕС след Унгария и Румъния. За сравнение, средната цена за януари–септември 2026 г. е 118,31 €/MWh. Ръстът върви успоредно с поскъпването на природния газ на хъба TTF до най-високите нива от края на 2022 г. – фактор, върху който българските предприятия нямат влияние.

Действащата програма за компенсации не осигурява навременна подкрепа

Единственият инструмент, достъпен за всички небитови крайни клиенти, е Програмата за компенсиране на разходите за електрическа енергия, финансирана от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС). През април 2026 г. с Решение № 344 на Министерския съвет беше въведен месечен ред за изчисляване и плащане, който бизнесът оцени положително. Решение № 730 от 18.09.2026 г. обаче променя механизма за периода 1 септември 2026 г. – 30 юни 2027 г. в три съществени отношения:

• окончателното плащане се извършва наведнъж след края на периода и може да постъпи чак до 31 декември 2027 г.;
• аванс се дължи само за месеци със средна борсова цена над 180 €/MWh, въпреки че базовата цена, спрямо която се изчислява компенсацията, е 122,71 €/MWh;
• размерът на компенсацията (до 80% от разликата) ще бъде определен едва след края на периода, в зависимост от останалите във ФСЕС средства.

Резултатът е видим още за септември: при средна цена 166,24 €/MWh, т.е. с около 43 €/MWh над базата, предприятията не получиха нищо, тъй като прагът за аванс не беше достигнат. Новите условия отстъпват и от досегашната практика – през юли 2024 г., при подобна ценова ситуация, Народното събрание със 185 гласа „за“ възложи на правителството месечни компенсации в размер на 100% от разликата над 180 лв./MWh (около 92 €/MWh), изплащани от ФСЕС.

Последици за икономиката

На практика предприятията кредитират държавата за повече от година, и то при поскъпнало и трудно достъпно финансиране. Най-уязвими са малките и средните предприятия, които нямат резерви да поемат подобни разходи, като вече има фирми, временно преустановили дейността си. Без мерки преди зимата очакваме свиване на производството и услугите, съкращения и забавени заплати, неизпълнени договори с фиксирани цени и прехвърляне на разходите в цените, с нов натиск върху инфлацията. Засегнати са и небитови потребители с обществени функции, като културните институции.

Предложения

1. Спешна среща в Министерския съвет с участието на министър-председателя, министъра на финансите, министъра на енергетиката и представители на БТПП.
2. Връщане към месечно изчисляване и изплащане на компенсациите за небитовите крайни клиенти, а като минимум – месечен аванс, който реално покрива част от текущите разходи.
3. Изравняване на прага за авансово плащане с базовата цена от 122,71 €/MWh, за да не остават месеци с висока цена без подкрепа.
4. Публикуване на финансовите разчети на Министерството на енергетиката и ФСЕС, на които се основава еднократното плащане – наличен ресурс, прогнозните разходи при различни ценови сценарии и очакван процент на компенсиране с отделно посочване на средствата за общия механизъм за небитовите крайни клиенти.
5. Осигуряване на допълнителни средства за ФСЕС (напр. чрез държавна гаранция или мостово финансиране), така че отложеното плащане да не завърши с недостиг.
6. Предварително обсъждане на всяка промяна в параметрите на Програмата в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

БТПП е готова да участва активно в изработването на решение - едновременно ефективно и финансово устойчиво за всички български предприятия.