Цветан Симеонов: Преходът към еврото премина успешно за бизнеса, но устойчивите ползи изискват време

Форумът бе организиран от Института за икономическа политика и Посолството на Република Корея в България. В срещата участваха и посланиците на Индия, Индонезия и Виетнам в България.

Събитието събра представители на държавните институции, бизнеса, дипломатическите и академичните среди, за да обсъдят първоначалните резултати от присъединяването на България към еврозоната, отражението върху икономическата среда и перспективите пред международното икономическо сътрудничество. Специално внимание беше отделено и на отражението на въвеждането на еврото върху икономическото сътрудничество между България и Република Корея с оглед на корейския опит при взаимодействието с най-новите държави членки на еврозоната.

Експертната дискусия предостави възможност за разглеждане на ефектите от въвеждането на еврото и от гледна точка на макроикономическата стабилност, инфлацията, инвестициите и международните партньорства.

В първия панел, модериран от изпълнителния директор на Института за икономическа политика Ясен Георгиев, участваха още заместник-председателят на Националния статистически институт д-р Свилен Колев и представителят на Министерството на финансите Данаил Йорданов. Сред участниците във форума бе и Илия Лингорски, член на Управителния съвет на Българската народна банка, който очерта в началото на обсъждането оценката на въвеждането на еврото от гледна точка на БНБ.

Вторият тематичен панел постави акцент върху отражението на еврото върху бизнес средата, инвестиционното насърчаване и икономическото сътрудничество с Република Корея. В програмата бяха включени представители на Корейската агенция за насърчаване на търговията и инвестициите (KOTRA), Българската агенция за инвестиции и академичните среди.

Международният характер на дискусията подчерта значението на членството в еврозоната не само за вътрешната икономическа среда, но и за позиционирането на България като търговски и инвестиционен партньор.

В първия тематичен панел, посветен на икономическите промени след въвеждането на еврото, Цветан Симеонов представи гледната точка на българските предприятия, подкрепена с резултати от последователни проучвания на БТПП и сравнителен анализ на опита на други държави от еврозоната.

БТПП последователно изследва нагласите на предприятията към присъединяването на България към еврозоната още от 2021 г и 2022г, последвана от анкети в 2025 г (Линк към графиката) (Линк към графики от 2025 г)

В проучване от юни 2025 г. 49,21% от анкетираните определят намаляването на транзакционните разходи като най-съществено предимство от въвеждането на еврото. На следващо място се нареждат повишаването на икономическата стабилност и растежа (41,27%), улесняването на пътуванията и туризма (36,51%) и достъпът до единния пазар (34,92%).

Очакванията са единната валута да улесни разплащанията, да намали валутните разходи и да създаде по-благоприятна среда за международна търговия и инвестиции. Въпреки това положителните ефекти не се проявяват автоматично и едновременно във всички предприятия.

В условията на повишени разходи за енергия, транспорт, суровини и труд спестяванията от валутни операции могат да останат относително малка част от общите разходи на фирмите. Затова реалното отражение върху конкурентоспособността и рентабилността ще може да бъде оценено по-надеждно в по-дългосрочен план.

• Еврото не следва да се разглежда като основен фактор за инфлацията

Важен акцент в анализите на БТПП е необходимостта от обективна оценка на ценовите процеси след присъединяването към еврозоната.

Палатата проследява опита на Словения, Словакия, Естония, Латвия, Литва и Хърватия. Сравнителните данни показват, че динамиката на инфлацията около въвеждането на еврото се различава съществено между отделните държави и е силно зависима от общата икономическа конюнктура.

Критиките, че България прибързва с присъединяването си към еврозоната, особено на фона на обстоятелството, че четири държави – членки на Европейския съюз – Полша, Чехия, Унгария и Румъния, все още запазват националните си валути, следва да бъдат разглеждани в контекста на съществените различия в паричните режими и икономическите условия на отделните страни.

Тези данни ни окуражиха да заявим, че дори при наличие на инфлационен натиск, приемането на Еврото, не би следвало да се разглежда като основна причина за повишаването на цените.

 За обективна оценка е необходимо да се отчитат едновременно международните икономически процеси, вътрешните разходи и възможните ограничени еднократни ефекти от смяната на валутата.

Според анализа на БТПП сред основните фактори, които оказват натиск върху цените през 2026 г., са международните цени на енергоносителите, транспортните разходи, геополитическите конфликти, затрудненията във веригите за доставки и вътрешните разходи за труд. Същевременно не бива да се изключва ограничен еднократен ефект от превалутирането и закръгляването на цени в отделни сектори, особено при услугите.

За разлика от тези държави, които разполагат със собствена парична политика и плаващи валутни курсове, България функционира в условията на валутен борд от 1997 г. до присъединяването си към еврозоната на 1 януари 2026 г. Следователно за страната ни изборът не беше между запазване на независима парична политика и приемане на еврото, а между продължаване на обвързаността с единната европейска валута чрез валутния борд и пълноправно участие във формирането на паричната политика на еврозоната.

Благодарение на валутния борд и стриктното изпълнение на неговите правила обменния курс към германската марка, а после и към еврото не се променя и с цент за 28 години и фирмите и гражданите запазиха своята платежоспособност без загуби от обменен курс. Не е такъв случая със споменатите по-горе страни. (линк към таблица)

Системното проучване на инфлацията в страните от втората вълна на присъединяване към еврозоната показа, че преобладаващия брой страни през първата година на присъединяването им, инфлацията е по-ниска, както от предходната, така и от следващите години.

Статистическите данни на Евростат и анализите на централните банки показват, че самият акт на замяна на националната валута с евро има минимален еднократен ефект върху цените (обикновено между 0,2% и 0,3%) (линк)

За разлика от тях, благодарение на валутния борд България запази фиксирания курс на лева спрямо еврото, като избегна риска от номинална обезценка на националната валута спрямо единната европейска валута. Международен поглед към икономическите ефекти линк (анкета 2026)

• Две трети от анкетираните предприятия преминаха към еврото без съществени затруднения

Един от основните акценти в представената от БТПП позиция е, че опасенията за сериозни затруднения при преминаването към единната валута до голяма степен не са се оправдали.

Според проучване на Палатата, проведено  през м,март 2026 г. сред 75 предприятия от различни икономически сектори, 66,22% от участниците посочват, че преходът към еврото е преминал успешно и без съществени проблеми.

Данните потвърждават сравнително добрата предварителна подготовка на бизнеса и способността на предприятията да се адаптират към новите изисквания. Положителна роля за плавното преминаване към единната валута има и готовността на банковата система.

Наред с това предприятията отчитат редица предизвикателства. Повишение на цените на суровините и материалите посочват 37,84% от анкетираните, а 33,78% наблюдават натиск за увеличение на работните заплати. Над една четвърт от фирмите (25,68%) съобщават за въздържане от покупки и недостатъчно търсене от страна на клиентите.

Техническите затруднения се оказват по-ограничени. Проблеми със счетоводните софтуери и годишното приключване посочват 16,22% от участниците, докато затруднения с двойното обозначаване на цените и обучението на персонала отчитат едва по 1,35%.

Резултатите от проучването на БТПП за първите месеци след въвеждането на еврото практически съвпадат с констатациите от национално представителното изследване на „Алфа Рисърч“, проведено по поръчка на Министерството на финансите и публикувано на официалния информационен портал evroto.bg. Близостта на резултатите от двете независими проучвания подкрепя извода, че българският бизнес е преминал сравнително плавно през първоначалния период на адаптация към еврото, въпреки продължаващите притеснения относно цените и производствените разходи.

Резултатите показват, че основните предизвикателства пред предприятията са били свързани в по-голяма степен с разходите за производство, пазара на труда и потребителското търсене, отколкото със самата техническа смяна на валутата.

• Реалната оценка на ползите предстои

Според БТПП е необходимо да измине поне една пълна година от въвеждането на еврото, за да се направи по-обективна равносметка за ефектите върху предприятията, потребителите, цените и икономическата активност. Ефектите от членството в еврозоната  трябва да се оценяват не само през успешното въвеждане на новата валута, но и през дългосрочното им отражение върху конкурентоспособността и икономическата активност, което БТПП ще проследи сред бизнеса.

В началото на ноември БТПП предвижда да представи и резултатите от мащабното Европейско Икономическо проучване за нагласите на бизнеса за 2027 г, което е част от проучване на Европейските палати проведено сред повече от 44 хиляди европейски фирми,  което ще даде допълнителна информация за очакванията на предприятията, вече на фона на приемането ни в Еврозоната. БТПП проведе за България своето 28-мо по ред участие в проучването на EUROCHAMBRES, като интервюира над 800 фирми.

Сред приоритетите за по-пълно използване на възможностите, които предоставя членството в еврозоната, Българската търговско-промишлена палата откроява инвестициите в повишаване на производителността и автоматизацията, енергийната ефективност, диверсификацията на доставчиците и подобряването на достъпа до финансиране.

От съществено значение е провеждането на последователна, стабилна и предвидима фискална политика, гарантираща устойчивостта на публичните финанси, бюджетна дисциплина и запазване на данъчната стабилност. Всичко това е основна предпоставка за дългосрочно инвестиционно планиране, привличане на капитали и повишаване на конкурентоспособността на българските предприятия.

Основният извод от представената позиция на БТПП е, че въвеждането на еврото премина сравнително гладко в оперативно отношение, но устойчивите икономически ползи ще зависят от способността на България да повиши производителността, инвестиционната активност и конкурентоспособността на своите предприятия.

Членството в еврозоната създава възможности, но тяхното реализиране зависи и от качеството, последователността и предвидимостта на националната икономическа и фискална политика и активност от страна на предприятията.