Бизнесът към бъдещия президент: Очакваме активна икономическа политика с фокус инвестиции, предвидимост и макроикономическа стабилност

Българският бизнес поставя на преден план необходимостта от предвидима и стабилна икономическа среда, фокус върху прехода към високотехнологична икономика и категоричен отказ от временни, непазарни мерки за покриване на бюджетни дефицити. Това коментира Боряна Абаджиева, ръководител на отдел „Икономически анализи и политика“ в Българската търговско-промишлена палата (БТПП), в предаване "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

На фона на предстоящия балотаж на президентските избори и обсъждането на бюджетната рамка за 2027 г., диалогът между властта, работодателите и кандидатите за „Дондуков“ 2 разкрива сериозни напрежения около данъчните промени, административната тежест и дългосрочните структурни предизвикателства пред страната.

През изминалата седмица представителите на работодателските организации проведоха серия от срещи с основните кандидат-президентски двойки. Целта – да се защитят националните приоритети на българската икономика.

„Направихме срещи с кандидат-президентските двойки, като съответно представихме нашите приоритети, които са национални приоритети и съответно приоритетите за бизнес среда, енергетика, образование и така нататък... Националните приоритети са свързани с една предвидима бизнес среда, с данъчна и осигурителна стабилност, както и влизането на България в ОИСР и най-добрите практики за управление на бизнес процесите“, посочи Абаджиева.

След като членството в Еврозоната и Шенген вече са реалност, бизнесът очаква държавният глава да играе активна роля в международното представяне на страната, подпомагане дейността на икономическите служби (търговските аташета) и привличането на стратегически инвеститори.

Остър отпор срещу „данък свръхпечалба“

Една от най-горещите теми в рамките на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) бяха предложенията в данъчните закони и новият бюджет. Въпреки обещанията за предвидимост, в законодателния пакет се появи мярка, която предизвика единодушен отпор сред работодателите – еднократният данък свръхпечалба.

Властта мотивира въвеждането му с необходимостта от „покриване на бюджетни дефицити“. Според Абаджиева обаче това е погрешен подход:

„Ние остро възразихме на данък свръхпечалба, именно за това, защото първо е непазарна мярка, второ – определят се сектори по начин, по който различни браншове са с една и съща ставка. Печалби, които не винаги са получени като свръхпечалби от конюнктурата и икономическата ситуация... Извеждаме един ресурс от работещи компании за еднократно покриване на някакви структурни проблеми в бюджета.“

Въпреки направеното отстъпление от страна на властта с предвиждането на 30% преотстъпване на този данък при инвестиции, бизнесът остава категорично против. По време на срещите кандидат-президентските двойки също бяха притиснати с въпроса дали биха наложили вето на подобни текстове, като от лагера на кандидат-президентите беше акцентирано върху запазването на конкурентоспособността на мултинационалните компании предвид корпоративния данък от 15%, каза Абаджиева.

"Не видяхме обаче конкретно поемане на ангажимент от кандидат-президентите. Единствено кандидатът Гюров акцентира на това, че данъчната политика трябва да е абсолютно предвидима и да не води бизнеса до загуба на конкурентоспособност в европейски и световен план“, допълни тя.

За какво се договориха в Националния съвет за тристранно сътрудничество?

Освен спорния данък свръхпечалба, дискусиите в рамките на Тристранния съвет обхванаха широк спектър от промени в административните наказания и данъчните облекчения. Бизнесът изрази сериозно безпокойство от начина, по който се превалутират глобите, определяйки го като скрит натиск и източник на инфлационен импулс. В същото време бяха подкрепени онези мерки, които трайно подпомагат работещите семейства и намаляват бюрократичната тежест, каза Абаджиева.

„Това, което направи впечатление, беше така наречената актуализация на административните наказания и глобите. В голяма част от законопроектите наказанията, които са в левове, директно са превалутирани в евро, но не в номиналната им стойност – т.е. санкциите се увеличават двойно, срещу което БТПП реагира много остро... От друга страна, подкрепихме голяма част от облекченията за родителите, защото е позитивно, че тези промени влизат директно в закона за ДФЛ, а не в закона за бюджета, и стимулират доходи от труд, а не от социално подпомагане.“

Относно намерението на финансовото министерство да запази старите данъчни оценки при изчислението на такса смет за следващата година, Абаджиева коментира:

„Според нас отдавна трябваше да се случи по-високата прагова ставка за ДДС, за да се облекчи административният натиск върху микро и малките фирми, както и отдавна алармираме за влизане в сила на принципа „замърсителят плаща“. А относно това за изчисляването на такса смет догодина по старите оценки – това ми звучи като поредната каша.“

Икономически предизвикателства 

Дългосрочният растеж на българската икономика остава пряко обвързан с решаването на дълбоките структурни проблеми на пазара на труда, демографската криза и енергийната сигурност. Бизнесът настоява за радикална промяна в образователния модел, където фокусът трябва да се премести от теоретичните знания към практическите умения, съобразени с високите технологии. Според БТПП, автоматичните административни механизми, като например предишното формулно увеличаване на минималната работна заплата, са нанесли сериозен удар върху регионалната икономика.

„С новото правителство и посоката, която се следва за по-високотехнологична икономика, кадрите ни трябва съвсем да си променят профила – не толкова знания, колкото практически умения и работа с бизнеса. По отношение на демографската криза, предходната формула за минималната работна заплата и нейното автоматично нарастване изигра много негативна роля, защото в изоставащите региони предприятията много трудно се справяха с повишените разходи за заплати и голяма част от тях затвориха“, коментира Абаджиева.

Тя обърна внимание и на външноикономическото измерение на страната, като подчерта необходимостта от по-тясно сътрудничество с икономическите ни аташета зад граница за привличане на инвестиции в условията на растящи цени на енергоносителите в цяла Европа.

„Всяка година правим анкета сред бизнеса за това как ползва услугите на икономическите ни аташета. Връзката между бизнеса и тези представители трябва да е много по-активна, защото те са лицето на България. Що се отнася до енергийните разходи, непредвидимостта там е най-голямото предизвикателство за европейския бизнес. Ние очакваме от бъдещия президент активна икономическа политика, представяне на България като дестинация за инвестиции с висока добавена стойност, предвидимост на средата и макроикономическа стабилност.“

Целия разговор може да гледате във видеото тук.