БТПП се въздържа от подкрепа на законопроектите за изменения в Закона за защита на конкуренцията и в Закона за защита на потребителите

Мотиви: правни неясноти, риск от административна намеса в пазарните механизми и повишена регулаторна и информационна тежест за бизнеса

На свое заседание Националният съвет за тристранно сътрудничество разгледа внесените от управляващите  Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията.

Работодателските организации заявиха, че се въздържат от подкрепа, като посочиха правни неясноти, риск от административна намеса в пазарните механизми и повишена регулаторна и информационна тежест за бизнеса. Синдикалните организации подкрепиха по принцип предложенията като инструмент за ограничаване на нелоялни практики и ценови дисбаланси, но настояха за прецизиране на текстовете, ясни дефиниции и ефективни гаранции за защита на конкуренцията и потребителите.

Заместник-председателят на Българската търговско-промишлена палата Васил Тодоров заяви, че законопроектите създават значителна несигурност за икономическите оператори. Той постави акцент върху липсата на оценка на въздействието, риска от дублиране на административни изисквания и натрупване на тежести, както и върху неяснотите в новите дефиниции и практическата приложимост на част от предвидените механизми. Тодоров обърна внимание на въпроса за правомощията  на МС да допълва закона и поясни: „С подзаконов нормативен акт може да се допълва процедура, но не може  да се допълва материален закон, който е от по-висок ранг и към настоящия момент МС не може да приема закона,  и това правомощие, ако бъде запазено в този вид, може да бъде атакувано пред Конституционния съд.“

Представяме основните аргументи на БТПП по предложените промени в двата законопроекта, на  този етап на обсъждане.

1. По законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите

БТПП подкрепя усилията за защита на потребителите и ограничаване на необосновани практики в условията на повишен инфлационен натиск и динамична икономическа среда. Палатата обаче счита, че подобни мерки следва да бъдат обсъдени в широк диалог с бизнеса, браншовите организации и компетентните регулаторни органи, включително чрез задълбочена предварителна оценка на въздействието върху конкуренцията, инвестиционната среда, административната тежест и ценовите равнища.

БТПП счита, че законодателната инициатива не следва да се разглежда като естествено продължение на механизмите, въведени със Закона за въвеждане на еврото в Република България. Палатата вече изрази своите резерви по отношение на разширяването приложното поле на този закон извън неговата техническа и организационна функция, свързана с въвеждането на еврото и преходния период на двойно обозначаване на цените. С допълнителната регулация на закона необосновано се увеличават правомощията на контролните органи.

Законопроектът съдържа редица разпоредби, които ще се отразят негативно на бизнес средата в България и ще подкопаят доверието на инвеститорите. На първо място, се създава риск от намеса в пазарните механизми и намеса в свободната стопанска инициатива.

Важно е да се отчита и обстоятелството, че прекомерните правомощия на Комисията за защита на потребителите за налагане на санкции и повишените глоби, ще доведе до по-висока административна тежест за бизнеса, по-големи оперативни разходи.

Особено внимание следва да бъде отделено и на предложенията за създаване на регистър, съдържащ информация относно ценовата политика на търговците. Според БТПП е налице риск от засягане на информация, представляваща търговска тайна по смисъла на националното и европейското законодателство.

БТПП счита, че ценовата политика на предприятията не може да се определя от външни субекти.  Това ограничава възможността на бизнеса да определя цените си според реалните пазарни условия - разходи за производство, доставки, инфлация и пазарно търсене. Това противоречи на принципите на свободния пазар, гарантирани европейското право.

 Административните тавани под формата на прекомерна цена или справедлива цена, няма да спрат глобалните причини за поскъпването (цени на торове, горива и енергия, нарушени вериги на доставки), а другите причини, които бяха изведени от секторните анализи са свързани със структурни проблеми на пазара, регулации, вериги на доставка, държавна политика за стимулиране на родни производители и т. н., вкл. и административно повишаване на разходите за труд, които изискват други законодателни промени.

Особено внимание следва да бъде обърнато на използването на понятието „справедлива цена“. В представеният законопроект липсва достатъчно ясна законова дефиниция и конкретни критерии за определянето й, което създава риск от непредвидимост при правоприлагането и нееднаква административна практика. Определянето на ценови равнища чрез подзаконови механизми следва да бъде съобразено с принципите на правна сигурност, пропорционалност и икономическа обоснованост.

Палатата счита, че защитата не потребителите следва да се осъществява чрез ефективно прилагане на правилата за лоялна конкуренция, прозрачност и контрол върху нелоялните търговски практики, без да се създават предпоставки за прекомерна регулаторна намеса в стопанската дейност. Ще приветства  решение, което да защитава потребителите, без да уврежда бизнеса и конкурентоспособността на страна ни, като регулаторните и контролни органи активно съблюдават и контролират спазването на принципите на лоялна конкуренция и защитават потребителите от зловредни практики.

         2. По законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията

БТПП предлага:

• Да бъде извършен допълнителен преглед на уредбата относно „съвместното господстващо положение“, тъй като в настоящата редакция се наблюдава непоследователност, която създава предпоставки за нееднакво тълкуване и прилагане на закона, което е в противоречие с принципите на правната яснота и предвидимост.
• Да бъде преразгледан предложеният подход относно доказателствената тежест при установяване на нелоялни търговски практики (параграф 7 на законопроекта). В част от текстовете се регламентира прехвърляне на тежестта върху проверяваното предприятие да доказва липсата на нарушение. Подобен подход поражда съществени съмнения относно съответствието му с общите принципи на административния и санкционния процес, включително принципът, че доказването следва да установява наличието на определени факти и обстоятелства, а не тяхната липса. В този смисъл наличието на нелоялна търговска практика следва да бъде установено от компетентния орган при условията на пълно и обективно доказване.
• Разширяването на правомощията на Комисията за защита на конкуренцията следва да бъде съпътствано от внимателна оценка на административния и експертния капацитет на органа, особено в хипотезите, свързани с преценка за наличие на „прекомерни цени“ и анализ на сложни пазари отношения. Подобни правомощия предполагат висока степен на икономическа и правна експертиза, както и ясно разписани критерии за приложение, с оглед ограничаване на риска от субективизъм и непредвидимост в правоприлагането. Ценовата политика на предприятията не може да се определя от външни субекти, особено експерти от държавната администрация. Това ограничава възможността на бизнеса да определя цените си според реалните пазарни условия и фирмена политика.
• Да се използва експертизата на БТПП чрез Сдружение GS1 България относно международно утвърдените стандарти GS1 за идентификация, проследимост и обмен на данни по веригите на доставка.
• Да се заложи в законодателството недопускане на повторно събиране на данни и информация, която веднъж вече е събрана от държавните институции.  Данните следва да се събират еднократно чрез единна входна точка. За обединяването на данните от отделните регистри следва да се определи еднозначен ID, какъвто е GLN (Global Location Number), международен стандарт GS1.

---------------------------

На база на гореизложените аргументи  БТПП счита, че и двата законопроекта следва да бъдат подложени на допълнително прецизиране. БТПП ще се въздържи  от подкрепа на така предложените промени на  този етап на обсъждане, като  с оглед значимостта на предлаганите изменения заявява готовност за конструктивен диалог и участие в последващи обсъждания по законопроектите, като си запазва възможността за предоставяне на допълнителни конкретни предложения и бележки в хода на законодателния процес.

Пълният текст на становищата – следва в приложение:

Становище по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите

Становище по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията