Анкета на БТПП 2026: Оценка на необходимостта от кадри със средно и висше образование в България

Снимка: МОН

В началото на настоящата година БТПП проведе традиционното си проучване относно необходимостта от кадри със средно и висше образование.

Относно необходимостта от кадри със средно образование фирмите посочват най-сериозен недостиг на:  технически персонал, електротехници, заварчици, машинни оператори, техници, механици, монтьори, стругари, хладилни техници, търговски представители, шофьори, електрончици, оператори, готвачи, ВиК специалисти, шивачи и др.

Резултатите от изследването подчертават отново тенденцията за липса на ключови професионални практически умения и комуникационни умения сред завършващите кадри. Фирмите посочват също, че отсъствие на базисни икономически познания, както и на предприемачески умения и недостатъчна езикова подготовка, продължават да са предизвикателства при наемане на персонал. През последната година се наблюдава подобрение в практическите умения, но задълбочаване на липсата на комуникационни умения. Наблюдава се и повишаване на базисните икономически  и езикови познания  у завършващите.

Тези резултати насочват вниманието към необходимостта от подобрение на образователните програми и подготовката на учениците за успешно стартиране в професионалния живот, засилване в още по-голяма степен на финансовата и езикова грамотност, както и засилване връзката на бизнеса и образованието чрез различни форми, като дуално обучение, стажове и т.н за подобряване на практическите умения и уменията за изпълнение на поставени задачи в срок и работа в екип. Данните от анкетата тази година са близки с тези от предходната година. Това подсказва, че учебните програми все още не включват достатъчно практически часове и модули, стажове или работа по реални проекти, подобряване на комуникационни и меки умения. Възможно е да липсват курсове или практики, които да развиват работа в екип, презентационни и преговорни умения, за да подготвят кадрите за реално навлизане в пазара на труда.

Едва 16% от анкетираните смятат, че знанията, които придобиват завършващи, са на добро ниво. Това показва, че общото качество на образованието остава незадоволително от гледна точка на бизнеса. Липсата на базови знания може да се дължи на недостатъчно актуални и практически насочени  методи на преподаване или недостатъчно ефективно учебно съдържание, липсата на реални практики и стажове пък не позволява придобиване на реален опит, съчетан с практическо приложение на придобити знания. Ако тези тенденции не се променят ефективно във времето, завършилите ученици и студенти ще продължат да срещат трудности в намирането на работа и адаптирането към реалната бизнес среда, както и ефективното изпълнение на работните задачи и цели.

Въпреки че все още има недостиг на квалифицирани кадри със средно образование, тенденцията показва подобрение в сравнение с предходната година. Компаниите са в малко по-добра позиция по отношение на наличието на средни специалисти, но проблемът все още е налице.  През 2025 г. 57,55% са отговорили, че им липсват кадри със средно образование, докато през 2026 г. този процент е намалял до 51,59%. Миналата година 42,45% са заявили, че имат достатъчно кадри със средно образование, а през 2026 г. този процент е нараснал до 48,41%, което също бележи положителна тенденция. Сред възможните фактори за подобрението са: по-добрите мерки  и условия за привличане и задържане на персонал, активни усилия за обучение и  квалификация, съгласно изискванията на бизнеса както и намалено търсене в някои сектори. Индикатор за това е и увеличената заетост и ниски нива на безработица за 2025г, както и забавянето в ръст на промишлените поръчки и инвестиции.

Относно  търсенето на кадри с висше образование в проучването са получени данни за направленията: природни науки, математика и информатика, технически науки и други. 

При техническите и инженерните науки, към които напоследък и в общественото пространство започна да се обръща все по-голямо внимание, най-голям дял от компаниите са посочили необходимост от кадри от специалности, свързани с „Машинно инженерство“- 71%, „Електротехника, електроника и автоматика“ - 64%, както и „Общо инженерство“ и „Енергетика“,  съответно 24% и 18% от отговорите. Респондентите посочват търсене на технически кадри в следните направления:
ВЕИ, енергетика, електротехника, машиностроене, технология на храни, химико-технологични кадри; кадри на средно мениджърско ниво - квалифицирани специалисти с управленски опит; кадри с много добри дигитални умения и умения за работа с AI, роботизация и автоматизация.
Инженерните кадри определено са силно търсени и следва да се активизира връзката университет-бизнес за подобряване, актуализиране и подобряване на ефективността на обучителните програми, повишаване на възможността за регулярни практически стажове и повишаване на дела на добре реализиралите се кадри след завършването си, обвързано с конкретни програми за продължаване на най-добрите след стажове в компаниите.

В направление „Социални, стопански и правни науки“ най-сериозен недостиг на специалисти и интерес към обучение на такива специалисти е отчетен от фирмите в  специалност „Администрация и управление“, „Икономика“ и „Туризъм“, а най-слаб интерес от бизнеса е маркиран в „ Психология“, „ Социология, антропология и науки за култура“ и „Политически науки“. Това отчасти се дължи и на реализацията на такива кадри извън частния сектор, а пък липса на кадри от сектор „Туризъм“ е  по-скоро за средни специалисти.

Изводи

Данните от проучването показват задържане в търсенето на кадри в почти всички направления, като при природни науки, математика и информатика се наблюдава значителен спад за 2026 г., което е резултат от насищане на пазара с IT специалности и преструктуриране на този сектор в глобален мащаб.  На фона на забавящия се IT пазар, преструктуриране и съкращения в глобалните технологични компании и все по-честите разговори за ролята на изкуствения интелект, търсенето ще бъде изместено към по-комплексни специалисти, които имат умения за внедряване на AI и нови технологии. Необходимостта обаче от ИТ кадри с профил математика и информатика ще продължи и причините за това са ясни -  дигитална трансформация на всички сектори. Така например, в традиционните индустрии и селското стопанство  вече се използват дронове, сензори и автоматизация, а в медицината  се разчита на все по-сериозно навлизане на роботизирана хирургия и AI, което е доказателство за все по-мащабната дигиталната трансформация.

Изкуственият интелект (AI) и големите данни (Big Data) генерират информация и аналитични данни, които трябва да бъдат основата за взимане на решения за разработка на стратегии и създаване на иновации.  Глобалните предизвикателства и природните науки са свързани с решаването на проблеми на климатичната неутралност, разработване на нови енергийни източници и технологии, биотехнологии и здравеопазване.

В последните години динамиката на пазара на труда в България налага нови или подобрени изисквания към квалификацията и уменията на работната сила. Анализ, базиран на анкета на БТПП за 2025 и 2026 г., показва задържане на някои тенденции, но и промяна в  индикациите за липса на определени умения и компетенции.

Очертават се отново водещите предизвикателства  за бизнеса за  2026 г. - липсата на професионални умения, индикирани ясно и в друга анкета на БТПП за бизнес нагласите и очакванията на българския бизнес, която е част от Европейското икономическо проучване.

Българската търговско-промишлена палата поддържа партньорство и ползотворно сътрудничество с швейцарския Институт за развитие на мениджмънта (IMD). През 2025 г. в проучването на IMD, свързано със Световната класация на таланти, България заема 60-то място от 69 икономики. За сравнение през 2024г. страната ни е на 61-ва позиция от 67 икономики, което е положителна тенденция.

Пълни данни и графики от проучването тук