БТПП представи препоръките на бизнеса за подобряване на взаимодействието с търговските ни представители зад граница

Представители на Българската търговско-промишлена палата - заместник-председателят Васил Тодоров и директорът "Международно сътрудничество" Габриела Димитрова, взеха участие в среща в Министерството на икономиката и индустрията със Службите по търговско-икономическите въпроси (СТИВ).

В дискусия, водена от заместник-министъра на икономиката и индустрията Дончо Барбалов, бяха обсъдени много теми с повече от 40 търговски представители на България в чужбина. Акцент бе поставен на възможностите за подобряване на сътрудничеството между бизнеса и СТИВ, с цел по-ефективно използване на капацитета на службите зад граница.

Дончо Барбалов подчерта, че истинският работодател на търговските аташета на България в чужбина е българският бизнес.

Васил Тодоров представи резултати от проучване на мнението и оценката на членове на Палатата за дейността на Службите по търговско-икономически въпроси (СТИВ) на България в чужбина.

Целта бе да се получат предложения и препоръки от страна на предприемачите за подобряване на работата на търговските ни представители зад граница, повишаване капацитета на конкретни служби или региони, за една по-успешна и ползотворна съвместна дейност, насочена към промотиране на възможностите на страната, разширяване на контактите и отключване на нереализирания потенциал на множество близки или далечни дестинации.

„Това проучване се извършва ежегодно и е основа за изготвяне на класация на СТИВ, която БТПП провежда съвместно с Министерство на икономиката и индустрията на България.“, разясни Тодоров.

Според проучването, едва около 31% от представителите на бизнеса у нас са използвали услугите на СТИВ.

Като основни причини, за да не използват услугите на СТИВ, компаниите споделят:

• Работим само на българския пазар – 37%
• Нямаме информация за услугите, с които могат да ни бъдат полезни – 32%
• Нямам информация за техни координати – 26%
• Не сме обмисляли подобна инициатива – 21%
• Нямаме необходимост от подобно съдействие – 16%.

Представителите на българския бизнес, участвали в допитването, са споделили мнение относно опита си с някои от Службите по търговско-икономически въпроси. Най-често са се обръщали към СТИВ в: Румъния, Германия, Китай, Виетнам, Австрия. Доволни са от взаимодействието с тях, както и с колегите в: Южна Корея, Унгария, Великобритания, Нидерландия, Гърция,

Отзивите в анкетата на БТПП показват, че 71% от запитаните смятат, че трябва да се открият нови СТИВ в дестинации като: Алжир, Индия, Иран, Казахстан, Пакистан, Скандинавски страни, Австралия. 57% от отговорите са положителни за увеличаване броя на служителите в някои СТИВ.

Тодоров поясни, че фирмите най-често използват услугите на СТИВ за:

• Съдействие за намиране на бизнес партньори - 58%
• Информация и/или участия в панаир, форум или друго събитие - 58%
• Получаване на икономическа информация за страната - 50%
• Организиране на посещение на наша делегация - 25%
• Съдействие от местни държавни институции по повод търговски процедури и регулации - 25%
• Уреждане на спорове по забавено изпълнение или неизпълнение на договори - 17%.

Барбалов допълни, че СТИВ трябва да бъдат проактивни в организирането на бизнес форуми и B2B срещи, както и в предоставянето на секторна информация за инвестиции. Също така ще съдействат за намиране и изпращане на конкретни оферти от местни компании, търсещи партньорства с българския бизнес.

Участниците в срещата се обединиха около необходимостта от по-чести регулярни срещи и приоритизиране на секторите по държави, към които българските компании проявяват интерес.

„Предстои редовно предоставяне на актуализирана информация за регистрационни режими и лицензи, с цел улесняване на дейността на българските предприятия на външни пазари“, посочи още Барбалов.

Тодоров подчерта, че БТПП ще бъде активна и в улесняване връзката между фирмите и СТИВ, публикувайки връзка към сайта на министерството с актуален списък на СТИВ в раздел "Полезни контакти" - https://www.bcci.bg/useful-links-bg.html.

Бяха обсъдени практически аспекти на взаимодействието със Службите по търговско-икономически въпроси на България в чужбина и българските компании и бизнес организации.