Сериозен проблем с минималната заплата - трябва ни нов механизъм за определянето ѝ

Работодатели и синдикати не са съгласни с новия механизъм, по който да бъде определяна минималната работна заплата. Защо се оказа толкова спорен новият механизъм и как трябва да бъде променен?

"Проблемът с минималната работна заплата засяга 20% от наетите хора в България. Проблемът е много сериозен и се задълбочи от вкарването в Кодекса на труда на един текст, според който се казва: МРЗ да бъде 50% от средната работна заплата за страната. Това беше порочно хармонизиране с директивата, защото се взима само една референтна стойност. Не трябва да премълчаваме слабостите на европейското законодателство. Статистиката дава брутните заплати и противоречието е налице", коментира бившият социален министър Христина Христова в "България сутрин".

Според нея е добра идеята за нов гъвкав механизъм, който да има предвид промените в икономическата среда, но много от понятията изискват допълнителни дефиниции.

Д-р Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата смята, че с промяната в Кодекса на труда не се е извършило транспониране на директивата. 

"Винаги сме посочвали, че трябва да се изработи механизъм. Кодексът на труда предвижда автоматизъм, който нарушава разпоредбите на директивата. Говори се за нетна минимална спрямо средна, а МС определя нетна МРЗ, базирайки се на средна брутна работна заплата, каквато следи и отчита НСИ", посочи той пред Bulgaria ON AIR.

Срокът, който притиска държавата, е в полза на синдикати и работодатели и сега има възможност за създаването на механизъм, добави Тодоров. Той е на мнение, че може да се намери баланс между синдикати и работодатели

"Това, което се предлага, лично за нас е регрес. Не успяхме да довършим механизма поради желанието на синдикатите да се въведе минимален праг от 50-60% от средната брутна работна заплата. Бяха залегнали всички показатели в конвенция 131, които не са само икономически. Следва да се доработи този механизъм и с диапазоните, в които показателите може да варират", обясни Тодоров.

Според Христова е напълно елиминиран социалният диалог.  "Изпускат предвид факта, че става въпрос за директива. Регламентът е абсолютно задължителен за държавите членки. Директивата препоръчва. Взета е само една от препоръките - 50%. Работната заплата се дава за определено количество и качество труд. Добре е, че имаме минимална заплата. Нека има една минимална цена на труда, но тя не е социално плащане", каза още бившият социален министър. 

ЦЯЛОТО УЧАСТИЕ МОЖЕ ДА СЕ ВИДИ ТУК