Преходът към QR кодове тревожи търговците с разходи за софтуер и хардуер

Преходът към стандартизирани двумерни кодове ще изисква от бизнеса обновяване на софтуера, скенерите и начина, по който се управлява продуктовата информация. Целта е до края на 2027 г. търговските обекти да могат да разчитат новите кодове и да обработват данните в тях. За потребителите промяната обещава по-лесен достъп до информация за състав, алергени, произход и рециклиране. Ограничена анкета сред търговци обаче показва, че подготовката в България все още изостава, особено при обработката на данните. Това обясни инж. Цвета Братанова, изпълнителен директор на GS1 България, в предаването „В развитие“, Bloomberg TV Bulgaria, с водещ Георги Месробович.

Един код с повече приложения

Линейният баркод служи на търговията повече от половин век, но необходимостта от повече продуктова информация насочва бизнеса към двумерни кодове като QR и Data Matrix. Братанова подчерта, че промяната обхваща не само символа върху опаковката, а и стандартите, по които информацията се организира и споделя между различните системи.

„Говорим за Data Matrix и QR код. Но това не са просто кодове, технически символи. Идеята за прилагането на тези кодове всъщност е да бъдат стандартизирани. GS1 в годините работи съвместно с бизнеса, защото това е организация на самите фирми, за да стандартизира информацията, която да бъде кодирана в тези кодове. Тоест бъдещите кодове са средство за достъпване на информация.“

Стандартизираният подход позволява един код да изпълнява различни задачи. Потребителят може да го сканира с телефона си за допълнителна информация, а касовата система - да го използва за продажбата. Така се ограничава необходимостта върху опаковката да се поставят множество отделни кодове за различни цели.

„От една страна потребителят може да сканира баркода и да достъпи информация за този продукт като състав, алергени, кой го е произвел, как да го рециклира, как може да го поправи и така нататък. В същото време, когато този код минава на каса, сканиращото устройство извлича съответната информация, за да може да бъде извършена и продажбата. Тоест стандартният подход позволява един и същ код да бъде използван за различни цели.“

Разходи за техника и подготовка на данните

Братанова не посочи конкретна оценка на необходимите инвестиции. По думите ѝ обновяването на софтуера и хардуера е основното притеснение на участвалите в анкетата търговци. Допитването е изпратено до 45 търговски вериги, но отговори са получени само от осем. Половината заявяват, че могат да четат двумерни кодове, а само един участник - че може да обработва съдържащите се в тях данни.

„Със сигурност едно такова внедряване на системи и хардуерни устройства ще бъде свързано с разходи. Но така, както ще бъде свързано с разходи, ще бъде свързано и със съответните ползи. Когато тези данни се предоставят в дигитален вид и достъпът до тях става чрез кода, това дигитално съдържание може да бъде обновявано, без това нещо да налага промяна на опаковката.“

Сред възможните ползи е и по-удобното представяне на информацията. Вместо потребителят да разчита дребен текст върху етикета, той ще може да отвори дигитално съдържание на телефона си. За компаниите обаче това означава предварително да съберат, проверят и организират необходимите данни.

Преходът започва от вътрешните процеси

Степента на автоматизация в предприятията е различна, отбеляза Братанова. Част от тях продължават да работят с електронни таблици, текстови документи и информация на хартия. Затова подготовката трябва да започне с преглед на наличните данни и начина, по който те се управляват.

„Бизнесът трябва да положи усилия, за да тръгне в тази посока. За да бъде ефективно, всеки един трябва да започне да прави анализ на своите процеси - как събира информацията, с каква информация разполага. И постепенно това нещо трябва да се обедини, да се облече в подходящата форма, за да може да се споделя това дигитално съдържание. Със сигурност няма да стане днес, няма да стане утре, ще отнеме време.“

Малките и средните предприятия също са във фокуса на организацията. По думите на Братанова те представляват около 95% от членовете на GS1 България. Организацията разработва стандарти и предоставя насоки, а конкретното внедряване изисква подходящи технологични решения.

Преминаването към новите кодове ще бъде постепенно. Посочената цел за края на 2027 г. се отнася до готовността на търговските обекти да ги сканират и да обработват информацията, а не до едновременно премахване на линейните баркодове.

„Предвиждането е, че следващите няколко години ще продължат паралелно да се използват линеен код и 2D код. Докато се осигури това, че всички могат да четат 2D кодове, да обработват 2D кодове, както и фирмите производители да отпечатват тези 2D кодове. Със сигурност ще има такъв период на преход.“

Целия разговор гледайте във видеото.