Предложения на БТПП и Браншовите организации за промени в данъчната система

  1. ПО ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ (ЗКПО)

    Посочените по-горе мерки трябва да бъдат реализирани в най-кратки срокове, тъй като положителните резултати от тях могат да настъпят не по-рано от 2 години.

    М о т и в и:

    1. Чувствително намаление на данъчните ставки, като общата данъчна тежест по ЗКПО не надхвърля 15%, включвайки данъка върху печалбата и данъка за общините.
    2. Преотстъпване на данъка върху печалбата при следните инвестиции:
      • за машини и съоръжения в размер на 50% от средствата за закупуването им;
      • за софтуери - 100% от средствата за закупуването им.
    3. Ускорени срокове на амортизация:
      • за машините и съоръженията- само с остатъчна амортиризуема стойност в размер на 50% от цената им;
      • сградите с производствено предназначение да се амортизират за 20 години: 35% - през първата, 15% - през втората и останалите 50% - през следващите 18 години.
    4. Преотстъване на данъка върху печалбата по определена схема за:
      • откриване на нови работни места с работна заплата над средната за страната;
      • износ на стоки и услуги;
      • внос на валута.
      • Политическата стабилност на страната ни през последните години практически не даде онзи мощен тласък на икономиката, който се очакваше. Спорен е въпросът дали това се дължи единствено на високите данъци и на липсата на данъчни стимули, но очевидно е, че този факт не може да бъде пренебрегване.
      • При сега съществуващата широка данъчна основа, при намаление на данъчните ставки приходите в бюджета биха се запазили по размер и даже ще се увеличат при разширяване на кръга на данъчните субекти: нормално е да се очаква, че при по-ниски, поносими за предприемача данъци, той ще предпочете да излезе от сенчестата икономика и да плаща фискалните си задължения.
      • При разчетен приход в бюджета от данък върху печалбата не по-висок от 8,5% намаленето на данъчната ставка по ЗКПО не би имало чувствителен ефект за фиска.
      • Евентуалното намаление на приходите в бюджета би могло д бъде последица от снижаване на данъка само през първите 1-2 години. Стесняването на кръга на "сенчестата" икономика, освобождаването на средства за реинвестиране неминуемо ще доведе до увеличаване на икономическата активност, респ.- до повишаване на бюджетните приходи и намаляване на безработицата.
      • С последователни промени в Закона за чуждестранните инвестиции практически бяха отменени всички данъчни и други привилегии. По този начин България загуби своята конкуретност спрямо другите бивши социалистически страни (Чехия, Полша, Унгария и пр.). Вярно е, че в тригодишното споразумение на България с Международния валутен фонд бе включен ангажиментът за премахване на преференциите за чуждестранните инвеститори. На тази основа е изградено и законодателството в изброените по-горе бивши социалистически държави. Едновременно с това, обаче, тези страни признават разходи за инвестиции, които могат да намалят облагаемата печалба.
      • По-голяма част от действащите в България фирми са малки предприятия, в които работят само членовете на семейството (по данни на Агенцията за малки и средни предприятия над 90 % от предприемачите са малки и средни предприятия по смисъла на Закона за малките предприятия). Вследствие на това от приходите на едни и същи лица се удържа, както корпоративен данък, така и данък върху личните доходи. При малката печалба на тези фирми, високите данъчни ставки се отразяват изключително негативно, тъй като се отнема всякаква възможност за разширяване на дейността.

    5. Думите в края на чл. 2, ал. 3 да се промент така: "…. и приходите от други дейности свързани с инвестирането и управлението на собствените средства на застрахователите. "

      М о т и в и:
      Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 2 на Закона за застраховането "Застрахователят не може да осъществява друга търговска дейност, включително и охранителна." Контролът по спазването на закона е в правомощията на Дирекцията за застрахователен надзор и Националния съвет по застраховането в качеството си на орган издаващ разрешенията за извършване на застрахователна дейност. Недопустимо е в разпоредбите на общ закон какъвто е Законът за корпоративното подоходно облагане да се съществуват текстове санкциониращи данъчнозадължени лица, ако последните нарушат разпоредбите на специалния закон по който са създадени.

      В Закона за застраховането при установяване на нарушение от такъв характер е предвидено отнемане на лиценза по реда на чл. 31, ал. 2, т. 5, което представлява и най-тежкото наказание за застрахователите.

      В тази връзка се нарушава и специалният ред по който се прекратява застрахователя комуто е отнето разрешението за извършване на застрахователна дейност при неспазване разпоредбите на Закона за застраховането - ликвидацията в тези случаи е по инициатива на Дирекцията за застрахователен надзор.

    6. Чл. 11, т.т. 1 и 2 да се изменят както следва:

      "1. Разликата между размера на получените брутни застрахователни, презастрахователни и съзастрахователни премии, намалени с брутния размер на отстъпените презастрахователни премии и върнатите /сторнираните/ застрахователни премии през календарния месец и

      1. Сборът от получените приходи от: възстановени застрахователни плащания; възстановени административни разходи; получени такси от извършени застрахователни услуги; лихви във връзка, положителни разлики, отдадени под наем активи, от продажба на активи и други застрахователни и финансови приходи свързани с инвестирането на собствените средства; глоби и неустойки и дарения."

      М о т и в и:
      Така определена данъчната основа за облагане на лицата по чл. 2, ал. 3 е изчерпателна, ясно и точно формулирана. По този начин ще се избегне субективизма при последващият контрол във връзка с дължимия корпоративен данък.

    7. В чл. 11 да се създаде нова ал. 3 със следното съдържание:

      "/3/. Отрицателната разлика по ал. 2 подлежи на възстановяване при прекратяване на застраховател."
      М о т и в и:
      Невъзможността за по-нататъшно приспадане от следващи данъчни основи, поради прекратяването на дейността следва да бъде решена по този начин. В противен случай ще бъдат ощетени застрахованите лица поради факта, че част от платената от тях премия /подлежаща на възстановяване/ не се намира у застрахователя, а е трансформирана в данък върху премиите по поети застрахователни договори. При ликвидация на застраховател тези договори автоматично се прекратяват и извършените вноски по тях подлежат на възстановяване /сторниране/. Следователно данъкът върху тях се явява надвнесен и подлежи на възстановяване от Републиканския бюджет.

    8. В чл. 12, ал. 3 след думите "продажната им цена" да се добавят думите "намалена с разходите, свързани с инвестиционно и борсово посредничество"
      М о т и в и:
      Особено при големи по обем сделки таксите и комисионни за борсови и посреднически услуги са значителни и представляват присъщ разход за сделката, поради което следва да се отчитат при определяне на облагаемия доход.
       
    9. В чл. 12 да се създаде нова ал. 4 със следния текст:

      "/4/ Отчетната стойност по ал. 3 се установява чрез декларация за нейния размер от чуждестранното лице или негов представител, предадена на купувача или инвестиционния посредник по сделката. "

      Досегашните ал. 4 и 5 да станат съответно ал. 5 и 6.
      М о т и в и:
      Задължението за удържане и внасяне на данъка по чл. 12, ал. 3 е за купувача, който се явява платец на тези доходи.

      В масовите случаи той знае само продажната цена на съответните активи, докато на облагане подлежи доходът от тези сделки. Единствената възможност за установяване на този доход е декларирането на отчетната стойност от лицето, което е притежавало актива до момента на продажбата му.

      Чуждестранните лица са заинтересовани от попълването на такава декларация, защото в противен случай с данък може да бъде обложена единствено продажната цена, която е известна на продавача. Неудържането на данък от друга страна предполага невъзможност за превод на цената на сделката извън територията на страната.

    10. Да се прецизира текста на чл. 12, ал. 4 – не е ясно дали се прилага само за чуждестранни лица или има приложение и за местните лица. Проблемът възниква поради специалното им третиране в останалите алинеи.
       
    11. Предлагаме чл. 15 ал. 3 т. 3 да бъде със следния текст:"получаване или предоставяне на кредити с лихвен процент, отличаващ се с повече или по малко от 1/4 от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, както и опрощаване на кредити или изплащане за своя сметка на кредити несвързани с дейността. "
       
    12. В чл. 23 да се създаде нова алинея 11 със следното съдържание:

      "(11). Вноските на работодателя за допълнително пенсионно осигуряване на работници и служители в размер на 20 лв. месечно на осигурено лице се признават за разход за дейността и не се регулират за данъчни цели."
      М о т и в и:
      Ограничението от 30.00 лв. е неприемливо. Тази сума представлява около 15% от средната заплата, докато държавата, чрез осигурителния институт събира около 34% от облагаемия доход. Иначе казано, свободата на частното осигуряване е предвидена на два пъти по-ниско ниво от принудата на старата система. Това противоречи на рториката за радикални реформи на пенсионното осигуряване и поставя частните фондове в неравностойно положение. Предложението е напрвено в съответствие с възприетия принцип: ако се облагат доходите, вноските не се облагат. Необходима е и синхронизация с подоходното облагане. В Закона за облагане доходите на физическите лица е предвидено да не се облагат вноските за доброволно пенсионно осигуряване. Това предполага освобождаване и на вноските правени от работодателя, което е регламентирано и в Закона за допълнителното пенсионно осигуряване.

    13. В чл. 23, ал. 3 да се добавят нови две точки с такива редакции:
      • "заплатените лихви за предоставени кредити за инвестиции"
      • "разходите за застраховка на експорта"

      М о т и в и:
      Дългосрочните инвестиционни заеми не могат да осигурят ефект в рамките на една година, който да покрие разходите за лихви. Освен това чл. 26 от ЗКПО ограничава обратното проявление на временната данъчна разлика до края на следващата година – нещо което при инвестиционните заеми не може да се очаква.

      Предложението за разходите за застраховка на експорта касаят най-вече заплащаните комисионни възнаграждения (премии) на Българската агенция за експортно застраховане, които в абсолютни суми често са твърде значителни. Така напр. при износ на консерви премията е от 0,5% до 3% в зависимост от рисковатостта на държавата, за която се изнася.

    14. Раздел II "Регулиране на слабата капитализация" - да се отмени.

      М о т и в и:
      Сложен като отчетност и администриране. Необходимо е създаването на два отчета единият действителен и другият при игнориране на цитираните разходи за лихви. Приспадането извършвано по пътя на временни разлики през следващи отчетни периоди налага продължително следене и анализ.

      Допуска заобикалянето му, чрез изграждането на холдингови структури и пречи на развитието на малкия и среден бизнес.

      Допуснати са неточности в текста на ал. 4 където Държавна спестовна каса не е изписана като банка, съгласно последната пререгистрация на същата.

      Ефектът от прилагането на тази регулация е минимален предвид обхвата на данъчнозадължените лица към които е насочена.

    15. В чл. 36, ал. 2 да се измени както следва: "Разходите за резервни части, гуми, гориво и смазочни материали на леки автомобили се облагат с окончателен данък при източника, когато тези разходи са за сметка на:
      1. лицата по чл. 6. , ал. 1 и са извършени за поддръжка и експлоатацията на леки автомобили с работен обем на двигателя над 2 000 куб. см.
      2. юридическите лица които не са търговци, включително организациите на бюджетна издръжка и организациите на изповеданията, когато са извършени за поддръжка и експлоатация на леки автомобили с работен обем на двигателя над 2 000 куб. см."
    16. Чл. 36, ал. 3 да се измени така: "Не се облагат по реда на ал. 2 разходите за леки автомобили възстановени от застраховател при настъпило застрахователно събитие".

      М о т и в и:
      Досегашният текст на чл. 36, ал. 2 е изключително рестриктивен по отношение облагането на лицата по чл. 6, ал. 1 и облагодетелства приравнените на тях лица по чл. 4, ал. 1 от закона.

      Законодателят е разширил основата за облагане, като в същия момент е пропуснал да включи част от субектите на облагане, които изрично са приравнени във връзка с прилагането на този закон. Недопустимо е след такова изрично приравняване да се прикрива облагането зад текст "ако извършват стопанска дейност по смисъла на чл. 1 от Търговския закон", предвид целите и задачите на част от тях за които са създадени. В случая за да избегнат облагането по реда на чл. 36, ал. 2 данъчнозадължените лица по чл. 6, ал. 1 следва да ползват леки автомобили собственост на неперсонифицирани дружества или организации на бюджетна издръжка, които не извършват стопанска дейност.

      Текстът е непълен и неясен, което го прави тълкувателен и дава възможност за субективизъм при неговото прилагане. Разделянето на дейността на лицата по чл. 4, ал. 1 на стопанска и нестопанска поражда необходимостта от завеждане на отделна счетоводна отчетност за стопанската дейност във връзка с калкулирането на разходите за леки автомобили.

      Липсата на диференциация в данъчната основа лишава дребния бизнес от възможността да обслужва своята дейност със собствения си лек автомобил и го принуждава да ползва товарен или таксиметров превоз независимо от обема на стоките които превозва.

      В същият момент организациите на бюджетна издръжка не плащат данък по реда на чл. 36, ал. 2 защото повечето от тях не извършват стопанска дейност. Последната се осъществява от техни дъщерни еднолични дружества, които се облагат по реда на чл. 36, ал. 1 във връзка със социалните разходи поети по силата на колективен трудов договор.

      Недопустимо е в условията на валутен борд да няма ограничение на разходите за леки автомобили за организациите на бюджетна издръжка, които са основен потребител на част от данъците.

    17. В чл. 41 да се създаде нова ал. 10 със следното съдържание: "При прекратяване с ликвидация, лицата по чл. 2, ал. 3 прилагат разпоредбите на Глава девета "Ликвидация на застраховател" от Закона за застраховането, като платените месечни вноски от началото на годината подлежат на възстановяване."

      М о т и в и:
      При прекратяване дейността на застраховател, независимо от причините довели до решението за прекратяване, сключените към момента договори автоматично се прекратяват. Следователно събраните застрахователни премии подлежат на възстановяване в пълен размер на застрахованите лица. В този случай, част от тези суми които подлежат на възстановяване не са в патримониума на застрахователя, тъй като под формата на данък върху премиите същите са постъпили в Републиканския бюджет. Следователно в случая удържаният данък върху премиите следва да бъде възстановен поради настъпилото прекратяване на договора, респективно дейността на застрахователя.

      Този аргумент следва да се има предвид и във връзка с разпоредбата на чл. 11, ал. 2 за случаите когато са натрупани отрицателни разлики и застрахователят премине в процедура по ликвидация.

    18. Предлагаме данъчните размери за данъка върху застрахователните и презастрахователните премии и данъците върху представителните и социални разходи да се намалят със същия процент, с който ще бъде намален данъчния размер за данъка върху печалбата (чл. чл. 46 и 48).

      М о т и в и:
      Въвеждането на данък върху разходите има за цел да се облекчи данъчната администрация при контролирането на тези разходи, като по-ниската данъчна ставка подтикне данъкоплатците към реално отчитане разходите за представителни и социални цели.

      При снижаване размера на общата данъчна ставка и сравнителното й изравняване с тази на данъците върху разходите, отново ще се създаде предпоставка за действия, целящи използването на по-изгодни за дружествата условия при осчетоводяването с оглед минимизиране на данъчните плащания при прилагането на данъчното законодателство.

      От друга страна облагането на приходите, каквито са застрахователните премии, също трябва да се съобрази с намалението на общата ставка. В противен случай се получава неравнопоставеност между отделните данъчни субекти, въпреки декларираните действия в посока намаляване на данъчното бреме.

    19. В чл. 55 ал. 4 да се заличи.

      М о т и в и:
      Основното предимство на данъците при източника на облагане е намаляване обхвата на данъчно задължените лица и облекчаване и поевтиняване дейността на данъчната администрация. Издаването на удостоверения от данъчните органи на дадени лица за удържани и внесени от друго лице данъци на основата на декларации е излишно прехвърляне на отговорности и правомощия.

      Основният проблем е в установяване на облагаемия доход, защото особено в случаите на продажба на ценни книги и финансови активи е възможно страните по сделката да не са известни една на друга. В този случай е ясна само продажната цена и декларирането и удържането на данъци ще се яви произволна дейност.

    20. Да се отмени задължението по чл. 56, ал. ал. 1 и 2 от ЗКПО за заплащане на месечни авансови вноски, въз основа на 1/12 част от годишната облагаема печалба за предходната година. Облагането с данък печалба да става с подаването на годишната данъчна декларация и годишния счетоводен отчет и баланс до 31.03.

      М о т и в и:
      При лабилността на условията за производство и износ липсва обективен мотив за плащане на авансов данък на база постигнатото през предходната година. Кредитирането на бюджета е допустимо, в случай на стабилна икономика, тъй като тя е приходоизточника за фиска.

    21. В чл. 56 да се създаде нова ал. 10 със следния текст:"Лицата, ползващи правото за преотстъпване на данъка върху печалбата, за срока на данъчното облекчение и до неговия размер не внасят авансови вноски за данък върху печалбата. "

      М о т и в и:
      При реално направени вноски в републиканския бюджет ще се натрупат големи задължения към цитираните дружества, които през следващата година ще трябва да се възстановяват заедно със съответната лихва, съгласно чл. 20 от Закон за данък печалба.

    22. Да се актуализира списъкът по чл. 60, ал. 2 от ЗКПО на общините, за инвестиции в които се ползва облекчението по ал. 1 от същия член. Да се либерализира приложението на хипотезата на чл. 60 по отношение на всички дълготрайни материални активи, вкл. и когато се придобиват със заемни средства.

      М о т и в и:
      Списъкът включва общини с безработица 1,5 пъти по-висока от средната за страната за периода 1993-1997 год. Установеното от Националната служба по заетостта средно равнище на безработицата през 1998 година е 12,2%. Но бюрата по труда в някои общини (напр. Разград, Карнобат, Чирпан) установяват за същата година продължителна безработица (над една година) 53-55%. Тези общини не са включени в списъка по чл. 60, ал. 2. За 1999 година текущо се отчита равнище на безработица средно за страната около 17% и рязко покачване над този процент в определени общини, вследствие на съкращение в големи стопански обекти.

      Очевидно е, че списъкът се е нуждаел от актуализация още в началото на 1999 год., но това е крайно наложително за настоящата година.

      Истинската цел на разпоредбата на чл. 60 (стимулиране на инвестициите в райони с висока степен на безработица) би се постигнала, ако хипотезата на нормата се радикализира в посочената в предложението насока.

    23. В "Допълнителни разпоредби" към ЗКПО, параграф 1 да се създаде нова точка 10 "а" със следния текст:

      "Пазарна лихва" представлява средния лихвен процент по кредитите за съответния срок, прилаган от търговските банки, съгласно месечния бюлетин на БНБ"

      М о т и в и:
      В условия на пазарно развитие на стопанския живот не е рационално и икономически оправдано финансовите взаимоотношения в холдинговите дружества да бъдат подчинени на една сравнително константна в последно време величина като законната лихва. Тя в доста случаи превишава лихвата по отпусканите банкови кредити.

    24. Министърът на финансите да издаде Наредба за методите за определяне на пазарните цени в съответствие с §13 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗКПО, във връзка с чл. 16, ал. 1 от закона.

     

  2. ПО ЗАКОНА ЗА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ (ЗДДС)

     

    1. Т. 5 на чл. 8 да приеме следната редакция: "Предоставянето на стоки за лична консумация на собственика и/или за лична консумация на работници и служители."
       
    2. Т. 9 на чл. 10 да приеме следната редакция: "Предоставянето на услуги за лични нужди на собственика и/или за личните нужди на работници и служители".
       
    3. В чл. 20 т. 6 да се създаде второ изречение, както следва: "Не са пряко свързани с доставка финансиранията /субсидиите/, предоставени за придобиване или ликвидация на активи, за погасяване на задължения към доставчици и/или за покриване на загуби от текущи и преходни периоди."

      М о т и в и:
      Въпреки сравнително коректния текст на чл. 20, т. 6 на ЗДДС тълкуването на тази разпоредба в ППЗДДС на практика въвежда задължение за начисляване на ДДС върху стойността на финансиранията /субсидиите/ и в случаи, когато предоставянето на средствата има за цел осигуряване на паричен ресурс при извънредна необходимост от такъв, т. е. и тогава, когато субсидията няма отношение към себестойността на продукцията или услугите и съответно не влияе върху цената им /напр. придобиване на ДМА, които остават в дружеството/.

    4. В чл. 40 да се направят следните изменения:
      • в ал. 1 думите "за които се заплаща от републиканския или общински бюджет или по реда на Закона за здравното осигуряване" се заличават;
      • в ал. 2 думите "финансирани от държавния или общински бюджет или от друг специализиран национален или регионален фонд" се заличават.
         
    5. Чл. 41 да се допълни с нова т. 5 : "билките, използвани като суровина за производството на лекарства по т.т. 1, 2 и 3".
       
    6. Чл. 42 да се промени така:
      • в т. 1 думите "ако те са финансирани от държавния или общинския бюджет" се заличават;
      • в т. 3 думите "финансирани от държавата" се заличават.
    7. В чл. 48 се предлагат следните изменения и допълнения:
      • след думите "Кодекса на труда" се добавя "в рамките на социалната програма";
      • създава се изречение второ: "Предоставянето на работно и униформено облекло и осигуряване на превоз от местоживеенето до местоработата и обратно не се третират като доставки по Кодекса на труда."

      М о т и в и:
      Сегашните текстове дават основание за продължаване практиката, установена от данъчните органи да не признават правото на приспадане на данъчен кредит за закупено работно и униформено облекло, доколкото разпоредбата задължаваща работодателя да предостави такова е в Глава 14 от КТ. По своята същност работното облекло е материал без който работодателят не би могъл да извърши дейността си и подобно третиране е неправилно и некоректно /води до двойно облагане на една и съща стойност/. Подобна е ситуацията и по отношение осигуряването на превоз от работодателя от местоживеене до месторабота и обратно. Този разход на работодателя е разход за дейността особено в случаите, когато предприятието е извън населено място или населеното място, в което е разположено не може да осигури необходимата работна ръка.

    8. В чл. 52, ал. 1 думите "финансирани от държавния или общинския бюджет" да се заличат.

      М о т и в и:
      Съгласно чл. 19 ал. 2 на Конституцията на Република България е заложен принцип на равнопоставеност на субектите, извършващи стопанска дейност . Сегашната редакция на текстовете, чието изменение се предлага по-горе влиза в противоречие с тази разпоредба на на Конституцията.

    9. Да се възстанови правото по отменената т. 7 на чл. 64, даваща възможност на получателя за приспадане на данъчен кредит, в случаите, когато доставнчикът му не може да бъде открит, или проверен.

      В случай, че това предложение не се приеме, ЗДДС да предостави възможност на получателя да заплати по договореност с доставчика си данъчното задължевние на последния, както и да получи вместо него евентуалния данъчен кредит – дължимостта на ДДС от купувача следва изрично да бъде отбелязана във фактурата.

      М о т и в и:
      Проблемът е поставян перманентно от членовете на БТПП, респ. –от БТПП пред законодателната и изпълнителна власт.

      С отмяната на въпросната разпоредба получателят, макар и изправна страна по договора (тъй като е платил на доставчика по банков път цената и данъка) практически се санкционира за чуждо виновно поведение. Доставчикът-нарушител, ако не бъде открит няма да понесе отговорността нито по данъчните закони, нито по чл. 56 и следв. във връзка с чл. 15, ал. 1 от Закона за счетоводството.

      Алтернативното предложение съответства на основния правен принцип, залегнал в чл. 102 от Закона за задълженията и договорите – всякао трето лице може да замести длъжника със съгласието на кредитора. В разглежданата хипотеза кредитор е фискът и той дава съгласието си за заместването с предлагания проект на текст в ЗДДС. Длъжник е доставчикът, а трето лице – получателят на стоката или услугата. От това заместване имат интерес и трите страни и няма никаква причина то да не бъде допуснато.

    10. Членовете на БТПП продължават да настояват за намаляване на 6-месечния срок по чл. 77, ал. 1, т. 2.

      М о т и в и т е са изтъквани многократно. Дадената от Мнистерството на финансите информация, че през 1999 година само 9 млн. лв. е сумата на невъзстановения в срок данъчен кредит съвсем не е успокоителна като се има предвид, че над 90% от фирмите в България са малки и средни и че най-многобройна от тях е групата на фирмите с печалба до 1000 лв. Следователно, дори да се приеме за вярна, общата невъзстановена от данъчните органи сума от 9 млн. лв. е твърде чувствителна за над 90% от действащите в страната фирми.

    11. Да се отменят новите текстове на т.т. 6 и 7 на чл. 78.

      М о т и в и:
      Текстът на т. 6 предоставя възможност за временно отнемане на съществено от финансова гледна точка право на получателя за приспадане на днъчен кредит, при наличие на искане от органите на МВР и на съдебната власт. Не са нормативно определени кретериите, или поне минималните изисквания за извършване на такива искания. Това от своя страна създава условия за субективна преценка на тези органи, което не следва да бъде допуснато.

      Условието на т. 7 – започнала данъчна ревизия също не е достатъчен повод за спиране на сроковете за възстановяване на данъчния кредит. Такова сериозно основание е хипотезата, нормирана в текста на т. 5 от същия член. Случаят с новата т. 7 се включва в хипотезиса на т. 5, като едновременно с това недопустимо го разширява.

    12. В чл. 93 ал. 2 думите "данъчния период, в който са издадени" да се заменят "данъчният период, през който е извършена доставката, по повод на която са издадени".

      М о т и в и:
      При сегашната редакция на текста задължението за начисляване на ДДС е на датата на данъчната събитие, а издаването на данъчния документ /данъчна или опростена фактура/ се извършва в 5 /пет/ дневен срок от датата на данъчното събитие. Това поражда няколко чисто практически проблеми-при доставки, извършени в края на месеца начисляването на данъка се извършва в единия месец и би следвало да намери отражение в Дневника за продажбите и справката-декларация за този месец, а фактурата, с която се документират може да бъде издадена в следващия месец и да намери отражение в Дневника за продажбите за следващия месец. Поради това, че същата сума вече е посочена като задължение за предходния период, при съставянето на справката-декларация, фактурите, документиращи доставки, извършени през предходния период, би следвало да се елиминират. В резултат е налице различие между сумата на доставките, отразени в Дневника за продажбите и тази в справката-декларация.

    13. Да се измени чл. 104, ал. 5, като отпадне задължението за данъчно-регистрираното лице да подава всеки месец освен справката-декларация за данъчния период, още и копие от регистрите "Дневник за покупките" и "Дневник за продажбите".

      М о т и в и:
      Задължението за представяне на копие от регистрите от двата дневника е в противоречие с изискванията за търговската тайна. Поради това данъчно-задължените субекти следва да бъдат задължени да представят ежемесечно само справката-декларация за данъчния период, а дневниците да бъдат на разположение за извършване на проверки и контрол от страна на данъчните органи.

    14. В чл. 119 да се направят следните изменения:
      • в ал. 2, т. 2 думите "налични активи по смисъла на Закона за счетоводството" се заменят с "налични стоки";
      • в ал. 3 думите "върху пазарната им цена" се заменят с "върху балансовата им стойност", а думите "наличните активи" се заменят с "наличните стоки".

      М о т и в и:
      Изискването за начисляване на ДДС при прекратяване на регистрацията има защитна функция, т. е. цели да събере ДДС, който е бил ползван като данъчен кредит за придобити стоки и услуги. Към датата на прекратяването обаче услугите са потребени окончателно, а стоките, които са използвани в стопанската дейност са пренесли стойността си чрез амортизацията в себестойността на произвежданите продукция или услуги. Неправилно е да се търси начисляване на ДДС върху пазарната стойност, тъй като не е налице истинска продажба и излишно се натоварват разходите на дружествата, които прекратяват регистрацията си. Активи по смисъла на Закона за счетоводството включва различни категории, включително пари, вземания от клиенти и др. Категориите, с които работи ЗДДС и които са обект на облагане са стоки и услуги.

    15. Да се възстанови 60-дневният срок за внасяне на дължимия данък при дерегистрация.

      В случай, че това предложение не се приеме, в ЗДДС да се регламентира най-малко 3-месечен срок за внасяне на дължимия данък при дерегистрация.

      М о т и в и:
      С изменението на ал. 4 на чл. 119 от ЗДДС се намали времето за внасяне на дължимия данък по повод на дерегистрацията от 60 на 14 дни – общият срок по чл. 74 от ЗДДС.

      Вярно е, че основание за дерегистрацията е намаляване на облагаемия оборот за последните 18 месеца, които са доста продължителен период. Не бива д се забравя, обаче, че облгаемият оборот може да спадне изведнъж и то в края на 18-месечния период, което да е изненадващо и за самия данъчен субект. От друга страна при дерегистрацията се облагат с данък всички налични активи, за които е ползван данъчен кредит при придобването им – в повечето случаи става дума за значителна сума и намаляването на срока за внасяне на данъка ще създаде сериозни финансови проблеми на данъчния субект.

    16. Размерите на глобите, предвидени в новия текст на чл. 145 за неизправните данъкоплатци да се уеднаквят с тези по чл.чл. 143 и 144.

      М о т и в и:
      БТПП винаги е настоявала за еднаква санкция на страните по данъчното облагане, като счита, че този подходх гарантира превантивното и санкционно действие на мярката, насочена към бързо разчитане на средствата от данъкоплатеца към фиска и обратно.

    17. Данъчната ставка за хлебното зърно и хлебната пшеница, твърдата пшеница и ръж, продуктите от преработка на хлебно зърно (брашна, грис, трици и пр.), всички видове основни, диетични и специални видове хляб, хлебни и макаронени изделия зърното да не надвишава 8%.

      М о т и в и:
      Предложението се прави от Съюза на българските мелничари и Съюза на хлебопроизводителите. Отнася се до жизненоважни суровини и изделия. Високата данъчна ставка за тях увеличава значително ползваните кредити за изкупуване на пшеница, респ. – до повишаване на цените на брашната и изделията от тях. По този начин не се формира реална цена на крайния продукт и се отнема възможността за лоялна конкуренция и нопрмална норма на печалба.

    18. Данъчната ставка за безалкохолните напитки да бъде 10-12%.

       

      М о т и в и:
      Предложението е направено от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България. Изтъкват се данни за 1999 год. за изключително ниско потребление на безалкохолни напитки в страната (85 л./човек при 208 л./човек в ЕС), на минерална вода (24 л./човек при 89 л./човек в ЕС) и на натурални сокове (5,5 л./човек при 24 л./човек за жител от ЕС), както и за високия дебит на минерални извори в страната (около 240 находища със сумарен дебит 3100 л/сек, или 270 млн. л./денонощие), от които през 1999 год. са оползотворени едва 195 млн. л.

    19. Изброените по-долу предложения са направени от българските браншови и продуктови асоциации и другите граждански сдружения в туризма.
      • Да се възстанови разпоредбага на чл. 14, ал. 1, т. 6, регламентираща продажбата на туристичедски пакет в чужбина като сделка за износ;
      • Да се отмени чл. 91д, т. 2;
      • Да се промени чл. 110, ал. 2 по отношение на сделките продажба на пакет туристически услуги в чужбина, като се регламентира, че минималният оборот необходим за регистрация по ЗДДС се изчислява върху целия обем на реализираните сделки;
      • Да се отмени чл. 91е.

      М о т и в и:
      Направените в ЗДДС изменения по отношение на сделките "прдажба на туристически пакет" в чужбина е в противоречие със Закона за туризма.

      Облагането на тези сделки с ДДС ще има като неминуема последица увеличаването на продажните цени. Като се има предвид, че и сега в редица случаи цените на българския туристически продукт са по-високи от тези на съпоставими конкурентни дестинации, то очевидно е, че българските туристически фирми ще станат неконкуретноспособни в сравнение с тези в Турция, Гърция, Румъния, Черна гора, Хърватска.

      Изискването минималният оборот за регистрация по ЗДДС да се определя само на база начислявната търговска надбавка ще доведе до дерегистрация на голям брой малки и средни туристически фирми. Те ще имат сериозни финансови затруднения: те следва да начислят и внесат ДДС върху активите, закупени с ползван данъчен кредит и занапред ще бъдат принудени да работят със завишени, неконкуретни цени.

      Новата разпоредба на чл. 91е лишава абсолютно всички туроператорски фирми от правото на данъчен кредит за получените доставки на туристически услуги, тъй като всички те са предназначени именно за пряко ползване от туристите.

      Всички гореизброени факти ще имат за последица значитело намаляване на туристопотока от България и за България, намалени данъчни постъпления, закриване на голяма част от малките и средни туристически фирми, ограничаване на една от перспективните за страната ни стопанска дейност – туристическите услуги.

  3. НАЦИОНАЛНИ СЧЕТОВОДНИ СТАНДАРТИ (НСС)
    1. Да се промени НСС 17 по отношение на лизинговите договори, като приходът от тези тях да се осчетоводява, респ.-върху тях да се заплаща данък върху печалбата и ДДС при издаването на фактурите от лизингодателя, а не с подписването на договора, както е сега. 
    2. Да се увеличи размерът на сумата по б. "в" на т.т.1.1 от НСС 4 от 150 на 400 лв. Поради високата цена на закупуваните от фирмите активи за елементарното им обслужване, определената цена от 150 лв. е твърде ниска. Средствата за закупуване на такива активи по сега действащата нормативна уредба не могат да бъдат изписани веднага на разход, а следва да се амортизират за 5 и повече години, което, разбира се, увеличава облагаемата печалба на фирмите за периода, през който е извършена покупката.
  4. ПО ЗАКОНА ЗА ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА

    1. В чл. 11, ал. 3 изречение второ да се заличи.

      М о т и в и:
      Досегашният текст противоречи на принципа на облагане на световния доход на местните лица и представлява архаизъм от отменения ЗДОД.

    2. В чл. 12, ал. 1, т. 2 в края на текста да се добавят думите " както и получени от чужбина".

      М о т и в и:
      Създава се равнопоставеност по отношение на доходите от задължително пенсионно и др. осигуряване, което в синхрон с принципа на облагане на доходите на местните лица за доходи от страната и от чужбина.

    3. В чл. 12, ал. 1, т. 13 след израза "печалба в търговски дружества" да се добави "и кооперации".

      М о т и в и:
      Чл. 34, ал. 3 от ЗКПО изключва облагането с данък при източника на разпределената под формата на дялове и акции печалба от местни юридически лица (който термин включва и кооперациите) в полза на местни физически и юридически лица. В съответствие с този текст цитираната по-горе разпоредба от ЗОДФЛ изключва облагането на физическите лица, но само за разпределената от търговски дружества печалба под формата на дялове и акции.

      От една страна разпоредбата в ЗОДФЛ не съответства изцяло на тази от ЗКПО. От друга страна съвсем неоправдано членовете –кооператори са поставени в по-неизгодно от данъчна гледна точка положение спрямо акционерите и съдружнците по отношение на капитализираните дивиденти.

    4. В чл. 19 предлагаме в ал. 1 думите " получени от данъчно задължените лица за календарния месец" да се заменят с думите " през календарния месец, през който е положен трудът".

      М о т и в и:
      Особено важно е да има синхрон между отчетност и момент на изчисляване на данъчните задължения. Въвеждането на начисляването като момент на изчисляване на данъчната основа за доходите от трудови правоотношения в данъчен аспект няма да повлияе върху годишната основа, но значително ще облекчи счетоводната практика, а и ще способствува за елиминиране на възможностите за надвнасяне на данъка в случаи, когато предприятията плащат възнаграждения с големи закъснения.

    5. В чл. 22 предлагаме в ал. 1, т. 1, б. "д" след текста да се създаде ново изречение със следното съдържание: "Не се считат за доход изплатените командировъчни дневни пари на лицата".

      М о т и в и:
      Дневните командировъчни пари за управителите и др. лица по договори за управление не представляват доход за лицата, тъй като произтичат от характера на изпълняваните от тях функции.

    6. В чл. 24,, ал. 2, изр. второ да се допълни като в края на изречението след думите "ревалоризирана цена на придобиване" се добавят думите", намалена с разходите за инвестиционно борсово и друго посредничество".

      М о т и в и:
      Непризнаването на тези разходи при определяне на облагаемия доход значително ще намали интереса на физическите лица от сключване на сделки с ценни книжа.

    7. В чл. 25, ал. 1 изразът " освен ако основния ремонт на имуществото или подобряване на качеството на земята е за сметка на ползвателя и при условие, че ползвателят не е приспаднал цялостно или частично разходите си за основен ремонт или за подобряване качеството на земята от наема, арендата или рентата" да се отмени.

      М о т и в и:
      Сегашният текст е рестриктивен и не стимулира инвестициите за извършване на основен ремонт.

    8. Чл. 36, ал. 2 да се измени, както следва:"Авансовият данък по ал. 1 се внася върху брутния размер на получения доход, намален с нормативно признатите разходи и вноски по чл. 22 и 25, след като облагаемия доход от всички източници превиши годишния необлагаем минимум".

      М о т и в и:
      Вноските за задължително пенсионно, социално и здравно осигуряване за сметка на лицата следва да се приспадат при авансовите вноски, тъй като по икономическата си същност те са разходи за дейността на лицата. По този начин ще се избегне и надвнасянето на данък при авансовото облагане.

    9. Предлагаме следните варианти на промени в изменения в данъчната таблица (чл. 38):

      I-ви вариант:

      Mесечен доход в лв. Данък в лв.
      До 120 Необлагаеми
      120 до 150 20% за горницата над 120
      150 до 400 6 + 26% за горницата над 150
      400 до 1 400 71 + 32% за горницата над 400
      Над 1 400 391 + 40% за горницата над 1 400

       

      Този вариант е разработен по досегашния модел на изграждане на етажите на облагане, но с по-висок необлагаем минимум.

      М о т и в и:
      Досегашната прогресия на облагане не отчита връзката между реалните доходи на населението и средствата необходими за издръжката на един член от семейството. Това води до прекалено "ранно" изземване на доходите на заетите и твърде "бързо" достигане на горните етажи на прогресията. При този вариант тежестта се отмества на по-високи нива на доходите без да се променя типа на прогресията. Преодолява се ранното изземване на доходите. Това ще позволи при равни други условия да се увеличи потреблението вследствие повишените равнища на разполагаеми доходи и индуциране на икономически растеж.

      II-ри вариант:

      Mесечен доход в лв. Данък в лв.
      До 120 Необлагаеми
      120 до 150 18% за горница.над 120
      150 до 400 5.4 + 24% за гоен. над 150
      400 до 1 400 65.4+ 30% за гоен. над 400
      над 1 400 365.4 + 36% за гоен. над 1 400

       

      Този вариант е разработен с понижена данъчната тежест чрез по-висок необлагаем минимум и по-ниски ставки.

      М о т и в и:
      Вариантът има предимство пред горния, което се изразява в това, че преодолява и бързото достигане на горните етажи на изземване на доходите, т. е. преодолява се стръмнината на досегашната скала. Всички останали мотиви важат и за този вариант.

      III-ти вариант:

      Mесечен доход в лв. Данък в лв.
      До 120 Необлагаеми
      120 до 150 18% за гоен. над 120
      150 до 300 5.4 + 22% за гоен. над 150
      300 до 600 38. 4+ 26% за гоен. над 300
      600 до 1 400 116. 4+ 30% за гоен. над 600
      Над 1 400 356.4 + 36% за гоен. над 1 400

       

      Този вариант е разработен с понижена данъчната тежест чрез по-висок необлагаем минимум, по-ниски ставки и повече етажи на прогресията.

      М о т и в и:
      Допълнителното предимство на вариант III е в по-плавното преминаване н етажите на прогресията. По-този начин данъкът става по-справедлив при облагането на преходните доходи между етажите.

    10. В чл. 53 да се създаде нова ал. 4 със следното съдържание:" При прекратяване на дейностите по чл. 31 и 32 през течение на годината, лицата не внасят данък за месеците до края на годината. "

      Ал. 4 и 5 да станат съответно ал. 5 и 6.

      М о т и в и:
      При прекратяване на дейността липсва едно от основанията за заплащане на патентен данък, а именно: извършването на съответната дейност, поради което не е законосъобразно събирането на данък при липса на основание за това.

    11. В §1 , т. 3 от допълнителните разпоредби да се създаде следното ново изречение:" Трайно установяване е налице, когато физическото лице разполага с постоянно жилище; или държавата, с която има най-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси). "

      М о т и в и:
      Създаване на яснота при приложението на разпоредбата от ЗОДФЛ касаеща "местните лица".