* По материали изпратени до БТПП от браншовата организация на кожарската промишленост

Намаляване на границата за задължителна регистрация на фирмите по ДДС до 2000 (две хиляди) лева или задължителна регистрация за всички фирми.

Необходимо е да се премахне възможността за заобикаляне на закона. Практика е икономическите субекти да прибягват до постоянни регистрации на нови фирми, за да не достигнат границата на оборота за задължителна регистрация по ДДС.

Над 85% (осемдесет и пет процента) от търговските обекти в страната работят като Free Shop продавайки стоки с неначислен ДДС в цената.

Определената граница от 50 000 лв за регистрация по ДДС определя различни правни условия, в които икономическите субекти упражняват своята стопанска дейност.

ДДС е косвен данък, който се калкулира в цената. Това означава, че нерегистрираните по ДДС стопански структури, поради факта, че не плащат ДДС, биха могли да не го калкулират в цените си.

Тоест, на пазара еднородни стопански структури поради различния си данъчен статут, могат да предлагат различни цени.

При равни други условия цените на регистрираната по ДДС стопанска единица ще бъдат по-високи от цените на конкурентна структура, нерегистрирана по ДДС.

Съвсем очевидно е, че границата от 50 000 лв по чл.108 ал.1 от ЗДДС предопределя нелоялната конкуренция между еднородни икономически субекти на вътрешния пазар. На практика чл.108 ал.1 от ЗДДС противоречи на чл.19 ал.2 от Конституцията на Република България защото:

1. Не създава и не гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност
   и
2. Не предотвратява, а обратното, налага злоупотребата с нелоялна конкуренция

Икономическата действителност в България след 1998 година доказа, че границата за задължителна регистрация по ДДС (чл.108 ал.1 от ЗДДС) създава сивата икономика.

Очевидна е икономическата целесъобразност, в повечето случаи компаниите да заобикалят закона, като създават нови фирми, за да не достигнат до границата от 50 000 лева (петдесет хиляди лева) оборот, необходим за регистрация по ДДС.

Но разгледания пример далеч не изчерпва пагубното влияние върху икономиката на страната на чл.108 ал.1 от ЗДДС като създава предпоставки и за наличието на контрабанден внос и митнически измами. Публична тайна е, че стоки с декларирана митническа стойност 1 - 2 (един- два) лева се продават в нерегистрирани по ДДС магазини за 50 - 60 (петдесет - шестдесет) лева , даже и за 150 (сто и петдесет) лева.

За да се избегнат всички тези проблеми, в Европейските страни данъчните закони са внимателно прецизирани. В Германия, например, границата за задължителна регистрация е около 8 000 Euro (осем хиляди евро). За стандартите на тази страна това е достатъчно ниска граница, за да се окаже нецелесъобразно да се заобикаля закона. На втория - третия месец от своето създаване фирмите вече са с обороти, задължаващи ги да се регистрират данъчно. На практика не съществуват значими компании, определящи пазарните правила, които не начисляват данък в цените си.

В страни по-близки до нашите икономически условия и манталитет няма граница за задължителна регистрация - например Гърция и Турция или границата е изключително ниска, около 500 Euro (петстотин евро) за Румъния. Следователно всички компании в тези страни са данъчно регистрирани и всички начисляват съответния косвен данък в цените си

България е единствената страна в Европа, в която данъчните закони са създадени за удобство на сивата икономика и контрабандните канали.

Невъзможно е, обаче, да се премахне явлението контрабанден внос и митнически измами, ако преди това не се отмени една от законовите предпоставки за него , а именно чл. чл.108 ал.1 от ЗДДС.

Проблемът с правната норма от ЗДДС, създаваща сива икономика (чл.108 ал.1), може да се реши по два начина:

1. По целесъобразност

   Да се намали до необходимия размер или въобще да се премахне границата за задължителна регистрация по ДДС. Това ще доведе до значително подобряване на бизнес средата в България.

   Следващата стъпка е намаляването на данъчната ставка на ДДС за сметка на увеличаване на данъчната основа (увеличаване на броя на данъчно задължените субекти). Така допълнително би се стимулирало и потреблението в България.

   Чрез решаването на този фундаментален за българската икономика проблем, Правителството ще се дистанцира от сенчестия бизнес и ще даде ясен сигнал за нежеланието си да покровителства контрабандните канали.

   Наложително е разглежданият проблем да бъде решен сега, през 2004 година, докато все още има смисъл и част от родното производство може все още да бъде спасено.

2. По законосъобразност

   Има основание Конституционният съд да обяви разпоредбата на чл.108 ал.1 за противоконституционна.