Програмна декларация на Съюза на производителите на растителни масла и маслопродукти в България

Програмна декларация на Съюза на производителите на растителни масла и маслопродукти в България по производството и закупуването на маслодаен слънчоглед за преработване до слънчогледово масло и търговията с растителни масла и шротове (експелери)
София 18 август 2000 г.

Производството на маслодаен слънчоглед трябва да е стратегическа задача на земеделското стопанство и правителството на Република България. Това се обуславя от великолепните почвени и климатични условия в България за отглежадане на слънчоглед. Производството му трябва да се организира според изискванията на съответните технологии с оглед добивът на слънчоглед за 1 декар насаждение да е над 150 кг. Всички сортове и хибриди слънчоглед, одобрени за масово засяване в България, са показали добиви в опитните станции над 250 кг от декар.

В повечето страни - производителки на слънчоглед средният добив от декар е 160 - 170 кг, което определя средните световни цени на слънчогледа, а от там и цените на слънчогледовото масло. При по-ниски добиви рентабилността от производството на слънчоглед спада. За да можем да се конкурираме на световните пазари производството на слънчоглед трябва да е организирано на съвременно, модерно ниво. Същото се отнася и за предприятията, преработващи слънчоглед до сурови и рафинирани масла.

В България има построени производствении мощности за преработка на около 1 200 000 тона слънчоглед при производство 500 - 700 тона. За съжаление, повечето от построените мощности са физически или морално остарели и преработката на слънчогледа в България е с по-високи разходи, а произведеното рафинирано масло е с по-ниски качествени показатели. За да може преработващата промишленост в България да се конкурира с модерните предприятия в света трябва да се модернизират съществуващите или построят нови мощности за преработка на цялото количество, произвеждан в България, слънчоглед и други маслодайни семена. Предприятията, които не се модернизират, естествено, постепенно ще отпаднат.

Българската маслодобивна промишленост трябва да разшири своите технологични възможности за преработка и на други маслодайни суровини - соя, рапица, царевичен зародиш, гроздови семки и др.

Правителството трябва да е съучастно в модернизирането както в производството на слънчоглед, така и в неговата технологична преработка до слънчогледово масло и преработката на други маслодайни суровини. То трябва да създаде и условия за правилно и ефективно функциониране на всички етапи - от производството на суровини до продажбата на крайните продукти.

С редица писма до съответните министерства, както и с общи изявления, ние многократно сме изразявали нашето становище, но за съжаление нямаме подкрепа и съответно разбиране от правителството, отделните министерства и организации.

Какви предложения сме направили досега:

  • да не се изнася слънчоглед през време на прибиране на реколтата и съставянето на съответния баланс (от началото на септември до 31 декември);
  • да се изнася слънчоглед само ако е в излишък и то с експортна такса (мито) от минимум 30 USD;
  • всички събрани мита да се внасят във фонд, който да се използва за модернизиране на производството на слънчоглед;
  • да се определи таван на рентабилност на преработката на слънчоглед, а реализираният приход над тази рентабилност да се разпределя за доплащане на производителите на слънчоглед (първоначално платената цена да се счита за авансово плащане);
  • да се премахнат импортните такси (мита) при внос на всички видове маслодайни материали, от всички страни в света, за да може българската маслодобивна промишленост максимално да се натоварва, а от там да се произвеждат по-евтини растителни масла за местния пазар и за износ;
  • да се премахнат импортните такси (мита) при вноса на на всички видове сурови растителни масла от всички страни в света за да може да се внасят по-евтини масла при недостиг на такива от местен произход, да се предотвратява недостиг на масла в страната и се повиши износът на рафинирани масла;
  • да се забрани вносът и продажбите на наливни рафинирани масла, тъй като те са с понижени качествени показатели и се предлагат главно от сивата икономика, която не плаща данъци;
  • да се въведат високи импортни такси (мита) на бутилираните рафинирани масла (35%). В България има достатъчно модерни рафинерии, които ще могат да запълнят своя капацитет и ще обезпечат по-евтини рафинирани и бутилирани масла на база на местни или вносни сурови масла. Българският пазар ще бъде трайно обезпечен с по евтини и качествени рафинирани масла (олио).
  • да се даде право на бутилиране на рафинирани масла (олио) само на рафинериите. По този начин ще се избегнат нехигиеничните "гаражни" условия за бутилиране, ще се бутилират само маркови рафинирани масла и ще се отстрани спекулата с използване на чужди марки, малограмажни бутилки, бутилиране на нискокачествени масла със съмнителен произход, неплащане на данъци и др.;
  • правителството да изпълни поетите от него задължения в разработената от Министерството на промишлеността "Стратегия за развитие на маслодобивната промишленост" чрез подсигуряване на изгодни кредити за всеки, който въвежда нови или модернизира съществуващите съоръжения.

Не трябва да се забравя, че маслодобивната промишленост подсигурява и производтсвото на висококачествен слънчогледов шрот (експелер) за нуждите на животновъдството. Липсата на достатъчно местно производство на шпротове ще породи необходимостта от доставка на скъпи вносни шротове, което ще рефлектира до поскъпване на месото и месните продукти.

Маслодобивната промишленост е доставчик на масла и за химическата, фармацевтичната и др. промишлености.

Само развита, модерна маслодобивна промишленост ще обезпечи постоянна наличност на местния пазар на висококачествени масла на цени, равни на международните, ще осъществи икономии на валута при внос на масла и валутни приходи от износ на масла.

Не засягаме недобре регламентирануите данъчни и други наредби, общи за цялата хранително-вкусова промишленост.

Ние сме твърдо убедени, че предлаганите от нас решения са правилни и настояваме за тяхното реализиране.

Уверени сме, че маслодобивната промишленост не е първопричина за създалото се напоследък напрежение, свързано с рязкото повишаване на цените на рафинираното растително масло (олио).

 

Председател на Съюза на
производителите на растителни
масла и маслопродукти
(проф. Марин Гърдев Маринов)