1. По закона за ДДС: Равнопоставеност на всички фирми по отношение ЗДДС:
   • да се облагат с ДДС всички млечни продукти, независимо в какво предприятие са произведени, т.е. да бъдат под данъчен режим всички млекопреработвателни фирми независимо от размера на годишния оборот.
   • Млечните продукти: пастьоризирано и кисело мляко, бяло саламурено сирене и кашкавал от краве мляко, като храни от първа необходимост за българския гражданин, да бъдат обложени с данъчна ставка по ДДС до 5%. Практиката в страните от ЕС е ставките по ДДС за хранителните продукти да са по-ниски от останалите , а в някои страни те са 0 %.
   • За всички останали млечни продукти ставката по ДДС да бъде 10%.
     Въвеждането на по-ниски ставки от 5 и 10% и едновременно с това облагането на всички обороти и фирми в млечния бранш ще доведе до няколко ефекта:
     1. Увеличаване на приходите от ДДС от бранша,
     2. Легализиране и излизане на светло на фирмите от бранша (счита се , че в момента 40% от фирмите в този бранш са в сенчестата икономика , защото не могат да оцелеят и са принудени от макроусловията), 3.Ще увеличи конкурентноспособността на българските производители на вътрешния пазар.

   В подкрепа на горното е и материала по т.2.

2. Да се подпомогнат млекопроизводителите, като се дава стимул от държавата по 5 стотинки на литър изкупено мляко, който ще се изплаща на редовно фактурирано и отчетено мляко (средствата за този стимул ще дойдат от облагането с ДДС на цялото добито мляко). От своя страна този стимул ще доведе до : засилване на икономическата заинтересованост на производителите да отчитат официално произведеното мляко т.е. 40-50% от добитото мляко, които сега остават в сенчестата икономика ще излязат на светло.

   По статистически данни през 1999 г в страната са добити 1 655 000 хил. л. мляко , от тях са изкупени и преработени в млечни продукти около 420 000 хил. л.(т.е. 25 %). Ако приемем, че около 20% от добитото мляко се изразходва за самозадоволяване на домакинствата, то 50-60% от добитото мляко се преработва и продава, без да се отчитат и облагат с ДДС произведените продукти, което води до намаляване на приходите в държавния бюджет и създаване на условия за нелоялна конкуренция.

3. Да се отчита като разходи за придобиване на ДМА и подобряването на техническото и технологично оборудване на производството, както и амортизациите за 5-годишен период и фирмите да се облагат с данъци след тяхното приспадане.
    
4. Закона за подпомагане на земеделските производители (ДВ бр. 113 от 28.12.1999г.). Законът беше променен, но някои данъчни органи изискват от фирмите от бранша, за времето от излизането на закона до промяната, да начисляват задължения в размер на 2% за фонд подпомагане. Чл. 14, ал. 1, т. 6 от ЗПЗП е атакуван от 8 сдружения на производители на храни с писма до МФ, МЗАР и МИ в края на месец декември 1988 г. Фирмите от млечната промишленост не са внасяли никакви суми по този фонд и нямат възможност да ги внасят. Моля, да се пусне писмо до ТДУ да не начисляват задължение на фирмите към този фонд, защото цитирания по-горе член от закона е отменен. Ако това не бъде направено ще се стигне до излишни съдебни процедури и което е по-лошо до напрежение в бранша.

16 август 2000 г.