Назад

Някои работници ще получат допълнителна почивка благодарение на пролетните празници


  • Някои работници ще получат допълнителна почивка благодарение на пролетните празници

     
    През тази година българите ще се радват на общо шест периода от по четири почивни дни съгласно практиката на страната официалните празници да се обединяват с почивните дни. Подобни сценарии съществуват и на други места в региона.
    От Светла Димитрова за Southeast European Times от София – 20/04/12

    Сливането на официални празници, когато те се падат в работен ден, с почивните дни в края на седмицата е обичайна практика в много държави. Тя обаче не се спазва стриктно от някои фирми от частния сектор в Югоизточна Европа, като така води до неравнопоставеност между някои служители от частния сектор и държавните служители.
    През тази година българите ще могат да се възползват от общо шест периода от по четири почивни дни – нещо, което може би се случва рядко в други държави – два през април, по един през май и септември и останалите два съответно около Коледа и Нова година
    .
    Само две седмици след православния Великден – тази година от 13 април (Разпети петък) до 16 април (Светъл понеделник) – хората в България, страната с най-ниска производителност на труда в ЕС, ще празнуват Деня на труда на 1 май. Тъй като денят се пада във вторник, правителството реши, че 30 април (понеделник) ще бъде неработен ден, който ще се отработва в събота (21 април).

    Въпреки че практиката на дълги почивни дни може да е от полза, например за туристическия сектор, тя се отразява отрицателно върху икономиката като цяло, съобщи на 10 април най-голямата частна телевизия в България, бТВ. Позовавайки се на анализ на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), мозъчен тръст със седалище в София, медията определи индустрията, банковия сектор и част от търговията като „големите губещи“ от двата дълги уикенда през април. Експертите на ЦИД изчисляват, че само през този месец загубите за българската икономика ще достигнат 100 млн. лв.
    „Фирмите, които имат срокове за изпълнение на договори и поръчки, ще бъдат големи губещи, ако не могат да изпълнят навреме договорите и им се наложи да плащат неустойки“, каза за бТВ Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата. Още по-губещи ще са тези, които „заради празниците ще загубят клиент или пазар.“
    По закон работодателите са длъжни да заплащат на работниците положения извънреден труд, ако настояват те да работят на официален празник, а това е непосилно за много фирми по време на криза. Онези, които се страхуват, че могат да загубят клиенти, обаче предпочитат да не затварят.
    „Оборотът е по-малък“, каза за SETimes в понеделника след Великден Росица Куртева, която държи заедно със сестра си цветарски магазин на обикновено оживена улица в София. През този ден повечето жители на столицата все още не са се завърнали от четиридневните почивни дни.
    Малко по-нататък по улицата Цветелина Иванова, продавачка в магазин за пакетирани стоки, като чай, кафе и бисквити, изглежда също толкова унила.
    „София е празна, така че няма клиенти“, каза тя за SETimes на въпроса дали е имало много работа по празниците. „Зле е. Много е зле."
    За да предотвратят задръствания през последния почивен ден, властите решиха да затворят магистралите за камиони през понеделника след Великден, с което затрудниха работата на превозвачите.
    „Омръзна ми с това затваряне на пътищата през последните години. Ако ще бъдем популистка държава, правителството трябва да обяви това“, каза за SETimes Красимир Лалов, заместник-председател на Националното сдружение на българските автомобилни превозвачи. „Вижте всички нормални държави – там няма сливане на празници. Ето защо хората там имат пари да си купуват неща“.
    Сливането на празнични с почивни дни или отработването обаче е обичайна практика в румънските държавни компании или държавната администрация, където личните резултати не са критерий. Търговските центрове, например, са отворени на втория ден от официалните празници.
    „От моя гледна точка имаме твърде много почивни дни, особено ако те са в средата на седмицата. Производствената дейност се блокира, някои от компаниите работят, други не“, каза за SETimes Александру Маинечи, собственик на „Промо Маркетинг“, производител на рекламни материали. „21 дни платен отпуск означава почти месец; има фирми, които затварят за един месец. Ако една от тези фирми е твой единствен доставчик, едномесечният отпуск може да създаде огромни проблеми с доставката на производствени материали.“
    През 2006 г. Македония се отказа от практиката да слива официален почивен ден, който се пада във вторник, например, с предходния уикенд. При сегашния модел, който се използва също в Косово и Сърбия, когато държавен празник се пада в неделя, тогава следващият ден (понеделник) е неработен ден. Както и другаде в региона, политиката се следва от държавните фирми, държавната администрация и банките, но не винаги от фирмите от частния сектор.
    Затова магазините за хранителни стоки, например, са отворени почти винаги по празниците, макар и с намалено работно време. Някои фирми от частния сектор, които не могат да си позволят да платят на работниците предвидената по закон надбавка за почивни дни, предпочитат да ги пуснат в почивка.
    В Сърбия дългите почивни дни често предизвиква дебати дали икономиката понася загуби заради допълнителните неработни дни. Сръбският съюз на работодателите наскоро изчисли, че един неработен ден струва на страната около 12 млн. евро.
    Икономистът и инвестиционен консултант Милан Ковачевич не смята, че всичко е „черно и бяло“, като посочва, че и по-развити икономически от Сърбия държави имат повече неработни дни.
    „По-малко празнични дни биха подобрили дейността на частните фирми, защото те биха могли да използват по-добре своя капацитет с възможно най-малко разходи. Не трябва обаче да забравяме правото на работниците на свободно време и честване на празници“, каза Ковачевич за SETimes. „Що се отнася до държавната администрация, мисля, че като цяло тя е твърде голяма и трябва да се правят икономии, като по празници се ангажират само тези, които трябва да работят, така че да не се правят допълнителни разходи.“
    Продавачът Марко Проданович, на 47 г., смята, че правата на работниците са изключително застрашени в Сърбия и би било безотговорно работниците да бъдат лишени от правото да честват празници.
    „През цялата година работим за ниски заплати и не знаем дали няма да ни уволнят утре. Ако не ни оставят да почиваме и на празнични дни, това ще бъде истинско робство“, каза Проданович за SETimes. „Държавата и работодателите трябва да намерят по-добър начин за увеличаване на производството и пестене на пари, без това да е за сметка на работниците.“
    Косово има 12 официални празници и осем дни в памет на загиналите. Косовският всекидневник „Бота Сот“ съобщи през ноември миналата година, че ако се пресметнат почивните дни през годината и официалните празници, хората в Косово почиват повече от 110 дни от 365 дни в годината, което означава около 30 % от годината.
    Рамадан Илази, съосновател на косовското движение „Фол“ („Изкажи се!“), каза за SETimes, че съществуването на твърде много официални празници е най-малкият проблем.
    Практиката на сливане на празниците е малко по-различна в Албания. Съгласно Кодекса на труда на страната, ако някой от националните празници се пада в събота или неделя, почивният ден се отлага за първия следващ работен ден. Ако два последователни национални празника, като например Денят на флага и независимостта на 28 ноември и Денят на освобождението на 29 ноември, се падат в събота и неделя, тогава следващият понеделник и вторник ще бъдат неработни дни. Тази схема се спазва само в частния сектор, но много малки и средни предприятия не плащат на работниците си извънреден труд, както се изисква по закон.
    Нещата се промениха за работещите в държавния сектор, след като през февруари 2010 г. с приетите изменения в закона за националните празници разпоредбата за отлагане на празнични дни, които съвпадат с почивен ден, за първия работен ден беше отменена за тях.
    Кореспондентите на SETimes в Прищина – Линда Карадаку, в Тирана – Йонилда Кочи, в Скопие – Марина Стояновска, в Букурещ – Габриел Петреску и в Белград – Бояна Милованович участваха в написването на този репортаж.

    Линк

Назад