Назад

БТПП представя РЕЗУЛТАТИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ по Законопроект за изменение и допълнение на Закон за устройство на територията (ЗУТ)


  • БИЗНЕСЪТ НЕ ИСКА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ПОМЕЩЕНИЯ ЗА СПОРТ НА РАБОТНОТО МЯСТО

     
    БТПП представи резултатите от анкета по промените в Закона за устройство на територията. 
     
    С промените работодателите се задължават да осигурят поне едно помещение за спортни дейности и санитарни помещения. Задължения в проектите на изменение на ЗУТ и Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) са формулирани така:
     
    Създава се нов член „чл. 37а. В новоизграждащи се производствени, административни или други делови сгради, с капацитет над 100 работни места се осигурява поне едно помещение за спортни дейности, заедно със санитарни помещения.". В тази връзка в § 6 на преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта се предвиждат изменения и допълнения в Закона за физическото възпитание и спорта: създава се нова ал.6 на чл.47, с която се задължава работодателят „да изгради поне едно помещение за спортна дейност, заедно със санитарни помещения за своите работници или служители"; създава се и нов §3a „Работодателите на съществуващите обекти до влизане на чл. 47, ал. 6 са длъжни да осигурят на своите работници и служители средства и възможности за ползване на други спортни обекти или съоръжения, или да извършат реконструкция на съществуващ обект".
     
    От палатата съобщават, че са получили 32 мнения по промените в законопроектите, попълнени в анкетната форма, като четири брашнови огранизации представят гледната точка на фирмите в съответните брашнове в страната, с хиляди заети лица. 
     
    Резултати от проучването:
    Въпрос 1: Смятате ли, че е необходимо създаването на тези нови разпоредби, след като и сега съществуват подобни изисквания в разпоредбите на Закона за физическото възпитание и спорта, като се отнасят за изграждане на бази, извън местоработата?
     
    81% от участващите в проучването смятат, че не е необходимо да се извършват изменения, след като и сега има действащи разпоредби в тaзи област. 
     
    Въпрос 2: В каква степен определяте наложителността на тези изменения в ЗУТ и Закона за физическото възпитание и спорта?
     
    78% от фирмите считат, че промените не са наложителни. В период, когато българският бизнес има затруднения, а чуждестранните инвестиции бележат спад, вменяването на допълнителни задължения на работодателите биха допълнително натоварили фирмите, включително и при изпълнението на бъдещи проекти. Членовете на БТПП в предишното проучване за условията на бизнес климата (февруари 2012 г.) отново потвърдиха необходимостта от предвидимост в законодателството.
     
    Въпрос 3: Считате ли, че с промените ще се даде възможност за по-широко практикуване на спорт в България?
     
    81% от ръководителите на фирмите смятат, че с изготвените промени няма да се повлияе върху по-широкото практикуване на спорт у нас. Малко на брой на тези, които считат, че със законови промени може да се разшири спортуването сред заетите лица. Спортът е въпрос на лично желание, като всеки работник и/или служител сам избира подходящите начини за възстановяване на работоспособността и преодоляване на умората.
     
    Въпрос 4: Съгласни ли сте със следните твърдения във връзка с горецитираните промени на ЗУТ и Закон за физическото възпитание и спорта върху бизнеса?
     
    Безспорно липсата на ясна оценка на въздействие на заложените нови промени в двата закона (ЗУТ и ЗФВС) поражда притеснения относно влиянието им върху дейността на фирмите у нас в период, когато много от тях изпитват затруднения. Бизнесът се обединява най-вече около това, че разпоредбите са спорни; необходими са данъчни облекчения за фирмите, които покриват разходите за изпълнение на разпоредбите; ще се увеличат цените на стоките/услугите, които предоставят фирмите.
     
    Според членовете на БТПП влиянието на цитираните законови промени намират изражение в следните очаквани ефекти:
    85% от фирмите са на мнение, че разпоредбите са спорни - не посочват за какъв вид спортни дейности трябва да е предназначено това помещение;
    75% от участниците в проучването допускат, че промените могат да бъдат реализирани при данъчни облекчения за фирмите, които да компенсират направените разходи за осигуряване на помещенията;
    71% отчитат като краен ефект от промените в законите увеличението на цените на продуктите/услугите, заради разходите;
    66% смятат, че с промените се създават допълнителни пречки за чуждестранните и българските инвеститори;
    60% от фирмите считат, че икономическата ефективност на новостроящите сгради ще се намали във връзка с необходимостта за изграждане на нови помещения;
    56% предполагат, че фирмите ще ограничат инвестициите си като цяло;
    53% от ръководителите са на мнение, че фирмите ще ограничат капацитета на строителството на обекти (съответно и по-малък брой заети лица);
    25% очакват, че ще се повиши производителността на труда на служителите.
     
    Въпрос 5: Други коментари
     
    Основните акценти от мненията на фирмите в проучването са:
    Нарушават се принципите на свободна конкуренция, като се възлагат задължения само на работодателите с повече работници и/или служители.
    Регулирането на социалната политика на фирмата, която има доброволен характер, със законови нормативни актове е неприемливо.
    Възможност за това всеки работодател да преценява дали да инвестира в подобни помещения, като се въвъде стимулираща политика /данъчни облекчения или др./
    Липсва оценка на въздействие на разпоредбите, като не е взета предвид икономическата ситуация в страната: липса на инвестици, растяща безработица и цени, междуфирмена задлъжнялост и др.
    Предложените текстове са неясни и позволяват тълкуване. Липсва оределение на понятието „помещение за спортна дейност". Като такова може да се разглежда и едно празно помещение само с подова настилка.
    Инвестицията не включва само изграждането на самото спортното съоръжение, а така също и разходи за експлоатация и поддръжка, както и специализан персонал.
    Предлаганите данъчни облекчения не са достатъчни, така че да да покрият дори и малка част от средствата, които фирмите трябва да инвестират.
    Спортът при работниците и служителите в предприятията зависи изцяло от личното им желание, като всеки има различни потребности за вид спортуване.
    Съмнителен остава въпросът доколко може да се очаква, че работоспособността на работниците и/или служителите ще се повиши. 

    Линк

  • БТПП представя РЕЗУЛТАТИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ по Законопроект за изменение и допълнение на Закон за устройство на територията (ЗУТ)

    В периода 08.03-15.03.2012 г. БТПП проведе анкетно допитване сред членовете си във връзка с промени в проект на ЗУТ, с които работодателите се задължават да осигурят поне едно помещение за спортни дейности и санитарни помещения. Задължения в проектите на изменение на ЗУТ и Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) са формулирани така:
     
    Създава се нов член „чл. 37а. В новоизграждащи се производствени, административни или други делови сгради, с капацитет над 100 работни места се осигурява поне едно помещение за спортни дейности, заедно със санитарни помещения.”. В тази връзка в § 6 на преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта се предвиждат изменения и допълнения в Закона за физическото възпитание и спорта: създава се нова ал.6 на чл.47, с която се задължава работодателят „да изгради поне едно помещение за спортна дейност, заедно със санитарни помещения за своите работници или служители”; създава се и нов §3a „Работодателите на съществуващите обекти до влизане на чл. 47, ал. 6 са длъжни да осигурят на своите работници и служители средства и възможности за ползване на други спортни обекти или съоръжения, или да извършат реконструкция на съществуващ обект”.
     
    От палатата съобщават , че са получили 32 мнения по промените в законопроектите, попълнени в анкетната форма, като четири брашнови огранизации представят гледната точка на фирмите в съответните брашнове в страната, с хиляди заети лица. В приложение са включени и официални становища на две от организациите.
     
    Резултати от проучването:
     
    Въпрос 1: Смятате ли, че е необходимо създаването на тези нови разпоредби, след като и сега съществуват подобни изисквания в разпоредбите на Закона за физическото възпитание и спорта, като се отнасят за изграждане на бази, извън местоработата?
     
    Преобладаващата част от участващите в проучването смятат, че не е необходимо да се извършват изменения, след като и сега има действащи разпоредби в тaзи област.
    Бизнесът отчита необходимостта от насърчаване на гражданите, било то работещи или неработещи да спортуват, но не счита, че са необходими тези законови промени.
     
    Отговорите на фирмите са групирани така:
     
    - 81% смятат, че не е необходимо създаването на нови разпоредби
    -  13% считат, че е необходимо създаването им
    - 3% не могат да преценят
    -  3% не са дали отговор
     
    Въпрос 2: В каква степен определяте наложителността на тези изменения в ЗУТ и Закона за физическото възпитание и спорта?
     
    Мнозинството от фирмите считат, че промените не са наложителни. В период когато българският бизнес има затруднения, а чуждестранните инвестиции бележат спад, вменяването на допълнителни задължения на работодателите, биха допълнително натоварили фирмите, включително и при изпълнението на бъдещи проекти. Членовете на БТПП в предишното проучване за условията на бизнес климата (февруари 2012 г.) отново потвърдиха необходимостта от предвидимост в законодателството.
     
    Резултатите от мненията са обобщени така:
    - 78% смятат, че промените не са наложителни
    - 16% не могат да преценят наложителността на цитираните промени
    - 6% считат, че са наложителни
     
    Въпрос 3: Считате ли, че с промените ще се даде възможност за по-широко практикуване на спорт в България?
    Доминиращо е мнението сред ръководителите на фирмите, че с изготвените промени няма да се повлияе върху по-широкото практикуване на спорт у нас. Малко на брой на тези, които считат, че със законови промени може да се разшири спортуването сред заетите лица. Спортът е въпрос на лично желание, като всеки работник и/или служител сам избира подходящите начини за възстановяване на работоспособността и преодоляване на умората.
     
    Резултатите от този въпрос:
     
    - 81% не смятат, че ще се даде възможност за по-широко практикуване на спорт, защото спортуването зависи от личните желания
    - 13% считат, че ще има само частичен ефект за служители на фирми с над 100 заети лица
    - 3% допускат, че ще се увеличат значително възможностите за спортуване
    - 3% не могат да преценят
     
    Въпрос 4: Съгласни ли сте със следните твърдения във връзка с горецитираните промени на ЗУТ и Закон за физическото възпитание и спорта върху бизнеса?
     
    Безспорно липсата на ясна оценка на въздействие на заложените нови промени в двата закона (ЗУТ и ЗФВС) поражда притеснения относно влиянието им върху дейността на фирмите у нас в период, когато много от тях изпитват затруднения.
     
    Бизнесът се обединява най-вече около три мнения, че:
     
    1)    разпоредбите са спорни;
    2)    са необходими данъчни облекчения за фирмите, които покриват разходите за изпълнение на разпоредбите;
    3)    ще се увеличат цените на стоките/услугите, които предоставят фирмите.
     
    Според членовете на БТПП влиянието на цитираните законови промени намират изражение в следните очаквани ефекти:

    - 85% от фирмите са на мнение, че разпоредбите са спорни - не посочват за какъв вид спортни дейности трябва да е предназначено това помещение;

    - 75% от участниците в проучването допускат, че промените могат да бъдат реализирани при данъчни облекчения за фирмите, които да компенсират направените разходи за осигуряване на помещенията;
    - 71% отчитат като краен ефект от промените в законите увеличението на цените на продуктите/услугите, заради разходите;

    - 66% смятат, че с промените се създават допълнителни пречки за чуждестранните и българските инвеститори;

    -  60% от фирмите считат, че икономическата ефективност на новостроящите сгради ще се намали във връзка с необходимостта за изграждане на нови помещения;
    - 56% предполагат, че фирмите ще ограничат инвестициите си като цяло;

    - 53% от ръководителите са на мнение, че фирмите ще ограничат капацитета на строителството на обекти (съответно и по-малък брой заети лица);

    - 25% очакват, че ще се повиши производителността на труда на служителите.

     
    Въпрос 5: Други Ваши коментари
     
    Основните акценти от мненията на фирмите в проучването са:

    - Нарушават се принципите на свободна конкуренция, като се възлагат задължения само на работодателите с повече работници и/или служители.

    - Регулирането на социалната политика на фирмата, която има доброволен характер, със законови нормативни актове е неприемливо.

    - Възможност за това всеки работодател да преценява дали да инвестира в подобни помещения, като се въвъде стимулираща политика /данъчни облекчения или др./

    - Липсва оценка на въздействие на разпоредбите, като не е взета предвид икономическата ситуация в страната: липса на инвестици, растяща безработица и цени, междуфирмена задлъжнялост и др.

    - Предложените текстове са неясни и позволяват тълкуване. Липсва оределение на понятието „помещение за спортна дейност”. Като такова може да се разглежда и едно празно помещение само с подова настилка.

    - Инвестицията не включва само изграждането на самото спортното съоръжение, а така също и разходи за експлоатация и поддръжка, както и специализан персонал.

    - Предлаганите данъчни облекчения не са достатъчни, така че да да покрият дори и малка част от средствата, които фирмите трябва да инвестират.

    - Спортът при работниците и служителите в предприятията зависи изцяло от личното им желание, като всеки има различни потребности за вид спортуване.

    - Съмнителен остава въпросът доколко може да се очаква, че работоспособността на работниците и/или служителите ще се повиши.
     
    БТПП отправя специална благодарност на всички фирми, които участваха със свои отговори в АНКЕТНОТО ПРОУЧВАНЕ.
     
     Конкретни мнения на участниците в проучването
     
    1. Регулирането на социалната политика на фирмата със законови нормативни актове е неприемливо. Присъствието на спортни занимания в живота на всеки работник или служител е въпрос на негово лично желание. По никакъв начин комапния не може да бъде отговорна за това дали нейни служители спортуват или не. Твърдението, че разходите направени от работодателите за осигуряване на спортни занимания на работниците, ще се възвърнат многократно поради увеличаване на тяхната работоспособност е АБСУРДНО. Предложените текстове са неясни и позволяват тълкуване. Липсва оределение на понятието „помещение за спортна дейност”. Като такова може да се разглежда и празно помещение с подова настилка, което дава възможност за практикуване на йога, аеробика и други спортове не изискващи специализирано оборудване.Фирмата не може да изгради спортни обекти за всички видове спорт или да осигурява средства за такива в зависимост от желанието на своите служители и работници. От друга страна, изграждането на една зала за фитнес например, би поставило служители, които не практикуват този спорт в неравностойно положение спрямо останалите.
    Не на последно място трябва да се разглежда и факта, че инвестицията не включва само изграждането на самото спортното съоръжение, а така също и:
    -     персонал за техническа поддръжка
    -          обслужващ персонал
    -          регулиране на достъпа за работници и служители т.е. допълнителна административна дейност
    -          осигуряване на достъп в извън работно време
    -          консумативи и енергии.
    От всичко изложено по-горе, следва да се има в предвид, че крайния продукт ще се оскъпи за клиента, което в настоящите условия би го натоварило допълнитело в една и без друго тежка икономическа обстановка. Или накратко – потърпевши ще бъдат и крайните потребители и работодателите.
     
     
    2. Мисля, че не е това начина да накараш един човек да спортува.Това е един далъг процес на изграждане на личността. Започва от ранна детска възраст,а в някой случаи човек се ражда такъв. Ако до този момент на започване на работа не му се нрави спорта, то на работодателя далеч не му е приоритет да накара отделната личност да спортува. Считам че в момента във всяко едно населено място има достатъчно места, където човек, ако желае да спортува, винаги ще намери къде да го прави. По- важното за мен е да направим такава икономика, че нейният икономически ефект да дава възможност на всеки, който желае, да упражнява спорт какъвто той иска. Във всички останали случай това са едни излишни и безмислени разходи за фирмите.
     
    3. Точно в момент на криза, управляващите измислят все по-трудни решения.
     
    4. Очевидно българската админстация е изчерапала капацитета си и започва да генерира всеки ден от глупави по-глупави решения. Каква социална политика ще води една фирма си е нейна грижа и не може под диктата на държавата да се нарежда какво да се строи в една бизнес сграда.
     
    5. Имам коментар по темата. Спортът при работниците и служителитие в дружествата зависи изцяло от личното им желание. Не виждам законова форма, под която работодателите ще задължат служителите си да спортуват. За фирми, в които персоналът е над определена възраст (примерно 45) , или поне съществена част от него, не виждам как ще бъдат задължени да спортуват каквото и да е. Също не си представям дами, работещи в офиси със задължителен дрескод, да разнасят сакчета със спортни принадлежности и така всеки ден или през ден. Хората, имащи желание да спортуват, често вече имат установени спортни навици още от студентските години или от преди това. Такива са например туризъм през уикендите, бягане сутрин преди или вечер след работа, посещения на плувни басеини и фитнес центрове и др. подобни. Например аз ходя на танци 2 пъти всяка седмица и не е необходимо някой да ми осигурява зала или специални условия за това.
     
    Ако работодателят ми прецени, че трябва да сменя танците с баскетбол или волейбол, примерно, защото е направил такава база, едва ли ще съм очарована от идеята. Според мен тази промяна е ненужна и абсурдна. Единственият резултат ще бъде допълнително затормозяване на работодателите, които и без това трудно се справят със сложната обстановка на криза и тотална демотивация на всякакви форми на частна инициатива. Имам приятелки, които вместо да спортуват, предпочитат да обикалят по магазините или да си намерят компания за кафе.
    Ако има градивен начин да се "насърчи" към спорт мързеливото българско население, той е един единствен. За всички работещи хора, които не са студенти, да се осигурят преференциални условия на спорт към фирми, които и без това се занимават с предлагане на такива услуги. За улеснение на служителите, те трябва да могат да посещават предпочитаните от тях спортни съоръжения по местожителство или около работата си, като доказват удобството с документ- например служебна бележка, който да се издава от работодателя. След като управляващите са се загрижили за здравето на хората, нека те самите отделят от държавния бюджет за финансирането на тези облекчения.
     
    Всички останали законодателни решения биха били незаконосъобразни, противоконституционни и абсурдни.
    И в заключение ще допълня, че като работодател едва ли бих била особено щастлива да плащам допълнително за спортна актиовност и вместо да отдам вакантните си площи под наем или да ги напълня с работна ръка, така че да печеля от инвестицията си, да ги обърна в услуга на персонала си.
     
    6. Поредното недомислие и лобистки закон в полза на строителния безнес.
     
    7. И в момента, без специални наредби, в новопостроени сгради има помещения, предвидени за фитнес-зали. Те обаче се отдават по наем на фирми, които имат верига от фитнеси. Считам, че по-доброто решение е сключването на договор м/у наемателя и собственика на сградата за ползване на залата при преференциални цени.
     
    8. Натовареността на служителине е по-скоро психическа . Лично аз имам спортни уреди / крос-тренажор и велоергометър / вкъщи, но вечер съм толкова изморена, че нямам сили да отида да тренирам . Дори обедната си почивка не можем да ползваме пълноценно, да не говорим за практикуване на спорт. Проблемите са по-скоро с нервното и психическо натоварване, отколкото физическото. Би трябвало изграждането на спортен център в административна сграда да е по желание и да има данъчно облекчение . Задължителните предписания не карат работодателите да ги спазват , а да ги заобикалят. В края на работния ден имам желание да сменя обстановката, а не да остана в сградата, в която стоя цял ден.
     
    9. Задължително да се премахне думата развлекателни. Да остане само спортни функции.
     
    10. Всеки би искал да избира спортът, който се упражнява във връзка със своите специфични изисквания и т.н. Например аз лично предпочитам спортове и занимания извн сграда - тичане в парка, плуване и др. такива (спортни танци). Освен това е хубаво да има и инструктоври, които да осигурят правилното използване на фитнес уредите
     
    11. Движението и спорта трябва да се насърчават и стимулират, защото това е предпоставка за добро здраве и по-голяма производителност. Закона и разпоредбите обаче трябва да се отнасят както за големите, така и за малките фирми. В случай, че фирмата е малка, може да сключи договор със спортен център, който служителите да посещават или да им осигури определен размер на средства към работната заплата, за което фирмата да ползва данъчни облекчения (напр. както е решен въпроса с картите за транспорт). Цената на карта в спортен център в много случаи е по-малка от тази за пътуване. Осигуряването на възможност за спортуване на служителите трябва да е част от социалната политика на една фирма.
     
    Становища от браншови организации
     
    Две браншови организации също се включиха с официално становище. Това са Българска национална асоциация по корабостроене и кораборемонт и  Българска камара за охрана и сигурност. Мнението на Българска национална асоциация по корабостроене и кораборемонт е, че с  предлаганите промени се нарушават не само принципите на свободна стопанска инициатива, но се нарушават и принципите на свободна конкуренция, заложени в Конституцията на Р. България (КРБ), като се налагат тежести на работодателите с повече работници и/или служители и същевременно им се вменяват задължения, които не са предвидени във върховния закон на Р. България.
    От камарата смятат също , че присъствието на спортни занимания в живота на всеки служител е въпрос на негово лично желание, че не е отчетена нито тежката икономическа ситуация в момента, нито фактът, че инвестицията не включва само изграждането на самостоятелно спортно съоръжение, което ще функционира само за себе си, но трябва да се  предвидят и разходи за персонал за техническа поддръжка на помещението за спортни дейности и на самите спортни съоръжения; регулиране достъпа на служителите; осигуряване на достъп в работно и/или извън работно време; ползвани консумативи и енергия.  Предложените текстове са неясни и позволяват тълкуване.
     
    Позицията на Българска камара за охрана и сигурност в общи линии съвпада с мненията, които вече ви изложихме, като те допълват и това, че много от охранителните фирми прехвърлят границата от 100 служителя, но обичайно те са териториално разпределени из страната, което прави невъзможно изпълнението на предложените чл. 37а и §3а от ЗУТ. Това се отнася, разбира се, за повечето големи фирми, които имат повече от 100 служители, разпределени в много офиси в старната. Считат за неприемливо предложението за промяна на ЗУТ и по-конкретно въвеждането на новите чл. 37а и §3а  и предлагат да се въведе стимулираща политика /данъчни облекчения или др./ за работодателите, които имат желание да инвестират в такъв тип социална придобивка за служителите си. 
     

    Линк

Назад