Назад

Едва 40% от фирмите в България разчитат на европарите


  • БТПП: 31% от работодателите смятат да инвестират в човешки капитал тази година

     

    Само 31% от работодателите имат намерение да инвестират в човешки капитал тази година. Това показва анкетно проучване на Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Изследването е проведено сред 48 мениджъри на фирми в България в сферата на услугите, търговията и промишлеността. Най-голяма част от мениджърите на фирми у нас – 79%, имат намерение да продължат да се развиват, като въвеждат нови продукти и услуги на пазара. 75% от анкетираните обаче са решили да развиват дейността си, като навлизат на нови пазари. Малка част от предприятията - само 29%, ще разчитат на иновациите като трамплин към по-високи приходи. 27% от анкетираните смятат да придобиват нови сгради, машини и съоръжения.
     
    Междуфирмената задлъжнялост
    Анкетното проучване на  БТПП показва, че нивата на междуфирмената задлъжнялост продължават да са високи. 94% от анкетираните посочват, че са имали проблеми с изплащането на дължими суми от техни бизнес партньори през миналата година. Само 6% от участниците в анкетата твърдят, че не са се сблъсквали с подобни трудности. 89% от анкетираните мениджъри казват, че са имали забавяне в плащанията по сключени договори с частни фирми. При 22% е имало забавяне при плащанията по сключени договори с държавни органи.
     
    Как може да се подобри бизнес климатът в България?
    Според голяма част от анкетираните мениджъри ускореното възвръщане на ДДС и намаляването на местните данъци и такси биха подобрили значително бизнес климата в България. Сред мерките, които работодателите предлага в тази посока, са и премахването на банковите такси при плащането на осигуровки, данъци и други бюджетни плащания, предвидимост на законодателството и намаляване на данъчната бюрокрация. Бизнесът предлага още промяна в условията за получаване на финансиране  по оперативните програми на Европейския съюз. Затрудненият достъп до тези програми сега отказва голяма част най-вече от малките и средни предприятия да участват в конкурсите.

    Линк

  • Фирмите искат европари, но не вярват, че те ще доведат до растеж

     
    Българският бизнес не разчита на европарите за постигането на по-висок растеж, но и не се отказва от тях, макар плащанията по някои от проектите да се бавят. Това показва проучване на Българската търговско-промишлена палата, проведено по електронен път сред 3500 нейни членове и браншови организации. Приблизително всяка втора фирма смята да кандидатства или да продължи да работи по оперативните програми на ЕС, а почти всеки десети мениджър признава, че е получил парите си със забавяне. 
    Проблемните плащания по европроектите обаче съвсем не са изключение. Над 94% от анкетираните признават, че са имали забавяне при изплащането на дължими суми от техни бизнес партньори, а останалите казват, че всичко е било в срок. Традиционно най-сериозна се оказва ситуацията с плащанията по сключени договори с частни фирми, следвани от тези по контракти, сключени с държавата. 
    Въпреки това обаче бизнесът вижда основания за оптимизъм и продължава упорито да се стреми към растеж. Този път фирмите залагат основно на въвеждане на нови стоки или услуги, с които да привлекат вниманието на потребителите, като към подобна идея са се насочили близо 80% от анкетираните. Докато чакат по-високи продажби, 75% от тях смятат да съкратят още разходи и да потърсят нови пазари. Неотдавна шефът на палатата Цветан Симеонов обяви, че българският бизнес е обнадежден от интереса на компании от страни извън общността, които искат да търгуват с България. Според него заради финансовите проблеми родните износители поне засега трябва да "отпишат" европейския пазар. "За да компенсират свитият износ към ЕС, фирмите ще трябва да се насочат към пазари в страните от Азия, Близкия изток, а също и към Либия", отбеляза Симеонов.
    Проучването показва, че фирмите са категорично "за" продължаването на реформите в различните сфери, като основните предложения за подобряването на бизнес климата през тази година са свързани с данъците и регулациите. Сред препоръките са и съкращаване на времето за издължаване на задълженията на държавата по договори с бизнеса, както и плащанията по европрограмите.
    ПРЕДПОСЛЕДНО
    По последни изчисления през следващия програмен период 2014-2020 г. България ще разполага с 17.1 млрд лв., без националното съфинансиране и около 20 млрд. лв. с националното доплащане, обяви вчера министърът по еврофондовете Томислав Дончев. В момента страната ни усвоява 14-те млрд. лева, които ЕС ни предостави от 2007 до 2013 г. Една трета от парите през следващия програмен период ще отидат за пътища. По думите на Дончев досега общините са подготвили 3215 проекта по оперативните програми и са изпълнени около 1400 договора.

    Линк

  • Новата формула на бизнеса: По-висока ефективност, а не само икономии

     
    Бизнесът ще разчита основно на разработване на нови стоки и услуги и навлизане на нови пазари, за да постигне растеж през годината. В същото време компаниите ще работят и върху оптимизиране на разходите си - по-висока енергийна ефективност, внедряване на електронни системи за управление и контрол, по-квалифицирани работници. Това показва проучване на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) сред членовете на организацията през февруари. Българските компании започват да осъзнават, че трябва да станат по-ефективни, ако искат да оцелеят, и че "затягането на коланите" не е достатъчна мярка в условията на продължаващата неясно докога несигурност на икономиката.
    В същото време обаче липсата на средства ги кара да избягват "най-скъпите" инвестиции като тези в иновации, а само около една четвърт от тях планират да се развиват интензивно чрез придобиване на нови сгради, машини или съоръжения. Фирмите посочват като пречка пред дейността си редица добре известни проблеми - високата междуфирмена задлъжнялост, недостатъчно развитите електронни услуги и известни пречки в работата по проекти, финансирани от оперативните програми на Евросъюза. Логично натам са насочени и препоръките, които отправят към правителството.
    Трудни европари и задлъжнялост
    Проектите на ЕС не попадат сред трите основни направления за растеж, сочи проучването, като едва 40% от анкетираните заявяват, че ще кандидатстват с проект или ще продължат да работят по такъв. Най-изолиран от европейските пари е малкият бизнес. Основна причина за това са твърде високите критерии за допустимост по повечето програми - 600 хил. лв. годишен оборот за малко и 300 хил. лв. за микропредприятие.
    В същото време 9% от работилите с европроекти фирми съобщават за забавени плащания по тях. Задлъжнялостта - и междуфирмена, и от държавата към бизнеса, реално продължава да е най-големият проблем, като цели 94% от анкетираните са засегнати от него.
    Добре познати проблеми
    Реформите и особено тези в секторите здравеопазване, образование и иновации са абсолютна необходимост, смятат анкетираните. Конкретните им предложения за промени обаче се отнасят основно до данъците и регулациите - в никакъв случай да не се допуска увеличение на преките данъци и да се ускори срокът за възстановяване на ДДС.
    "Администрацията продължава да е един от най-големите бичове за компаниите въпреки опитите на правителството да опрости и ускори общуването между двете страни. Фирмите имат нужда от повече електронни услуги", каза председателят на БТПП Цветан Симеонов.
    Съвсем немаловажно за компаниите обаче е и ефективното противопоставяне на корупцията, както и по-голямата предвидимост на законодателството. Скоростното и некачествено създаване на закони и десетките поправки в тях създават несигурност в бизнес средата, смята бизнесът.

    Линк

  • Едва 40% от фирмите в България разчитат на европарите

     
    Само 40% от компаниите у нас разчитат на средства по оперативните програми за бъдещото си развитие, сочи проучване на БТПП сред 3500 нейни членове, чиято цел е била да се определят начините за постигане на икономически растеж през тази година. Това е твърде малко, коментира председателят на палатата Цветан Симеонов. Според него пред малките и средните предприятия се поставят твърде високи изисквания и прагове за обороти, които ги отказват от европейското финансиране и на практика така се спира тяхното развитие. За да може да кандидатства с проекти по ОП „Конкурентоспособност“, малко предприятие трябва да докаже оборот от 600 000 лв. три години назад, а едно микропредприятие – 300 000 лв., което в повечето случаи е невъзможно, коментира Симеонов. Данните от проучването показват, че фирмите смятат да постигнат растеж основно чрез три дейности – въвеждането и предлагането на нови стоки и услуги, навлизането на нови пазари и оптимизирането на разходите. Най много компании – 79%, имат намерение да предлагат нови продукти. 75% от анкетираните ще разчитат на нови пазари , а 69% смятат да оптимизират разходите. Само 29% от фирмите имат планове за инвестиции и иновации през тази година, а 27% - да купуват сгради и машини.
    За пръв път в подобна анкета няма нито един участник, който смята, че управляващите се справят успешно и няма необходимост от реформи, каза Цветан Симеонов. 46% от представителите на бизнеса са на мнение, че във всички области на обществения живот са необходими реформи. 94% от участниците в проучването отбелязват, че са имали забавяне при изплащането на дължими суми от техни бизнес партньори. Според източника на плащане 89% от фирмите са имали забавяне на плащанията по сключени договори с частни фирми. На 22% държавата им е бавила плащанията, а на 16% - общините. 
    Друг проблем пред бизнеса са банковите такси. Оказва се, че едни и същи банки у нас вземат два пъти по-високи такси за превод, отколкото в други държави на Европа, например Италия, твърди Цветан Симеонов. 
    Според проучването трите основни мерки, които биха подобрили бизнес климата в страната, са свързани с данъците и регулациите. Категорично на първо място бизнесът поставя искането да не се допуска увеличаване на преките данъци за фирмите и гражданите. Всяко действие, насочено към увеличаването им, би довело до несигурност и до влошаване на бизнес средата, по-ниска конкурентоспособност и намаляване на чуждите инвестиции, които през миналата година са намалели с 40%, както и по-ниско вътрешно потребление. По-бързото връщане на ДДС също се подрежда сред основните приоритети на бизнеса. Освен това предприемачите са на мнение, че е необходимо намаляване на административните регулации.

    Линк

  • Only 40% of Bulgarian companies rely on EU money

     

    Only 40% of Bulgarian companies rely on funds from Operational Programmes for their future development, according to a survey of the Bulgarian Chamber of Commerce and Industry (BCCI) among 3,500 of its members. The survey aimed to determine the ways for achieving economic growth this year. “This percentage is quite insignificant,” said BCCI’s Chairman Tsvetan Simeonov. According to him, too high requirements and turnover thresholds are placed to small- and medium-sized enterprises, which makes them give up European funding and practically hampers their development. 
    “In order to apply for financing of projects under OP Competitiveness, a small business must prove a turnover of BGN 600,000 for the last there years, and a micro-enterprise – a turnover of BGN 300,000. In most cases, this is impossible,” commented Simeonov. According to data of the survey, companies plan to achieve growth through three main activities - introduction and marketing of new products and services, stepping onto new markets and cost optimisation. The biggest share of companies - 79% - intend to offer new products; 75% will rely on new markets and 69% plan to optimise costs. Only 29% of the companies plan investments and innovations this year and 27% intend to buy buildings and equipment.
    “For the first time in such a survey, there is not a single participant believing that the Government is doing its job well and no reforms are necessary,” said Tsvetan Simeonov. Some 46% of the business representatives share the opinion that reforms are needed in all spheres of public life. A total of 94% of the respondents say they have overdue payments from their business partners. Some 89% of the overdue receivables are under contracts with private companies, in 22% of the cases the delayed payments are by the State, and in 16% - by municipalities.

    Линк

  • Едва 40% от фирмите в България разчитат на европарите

     

    Само 40% от компаниите у нас разчитат на средства по оперативните програми за бъдещото си развитие, сочи проучване на БТПП сред 3500 нейни членове, чиято цел е била да се определят начините за постигане на икономически растеж през тази година. Това е твърде малко, коментира председателят на палатата Цветан Симеонов, предава в. «Класа”. Според него пред малките и средните предприятия се поставят твърде високи изисквания и прагове за обороти, които ги отказват от европейското финансиране и на практика така се спира тяхното развитие. За да може да кандидатства с проекти по ОП “Конкурентос-пособност“, малко предприятие трябва да докаже оборот от 600 000 лв. три години назад, а едно микропредприятие - 300 000 лв., което в повечето случаи е невъзможно, коментира Симеонов. Данните от проучването показват, че фирмите смятат да постигнат растеж основно чрез три дейности -въвеждането и предлагането на нови стоки и услуги, навлизането на нови пазари и оптимизирането на разходите. Най много компании - 79%, имат намерение да предлагат нови продукти. 75% от анкетираните ще разчитат на нови пазари, а 69% смятат да оптимизират разходите.

    Линк

  • Едва 40% от фирмите в България разчитат на европарите

     

    Само 40% от компаниите у нас разчитат на средства по оперативните програми за бъдещото си развитие, сочи проучване на БТПП сред 3500 нейни членове, чиято цел е била да се определят начините за постигане на икономически растеж през тази година. Това е твърде малко, коментира председателят на палатата Цветан Симеонов, предава в. „Класа”. Според него пред малките и средните предприятия се поставят твърде високи изисквания и прагове за обороти, които ги отказват от европейското финансиране и на практика така се спира тяхното развитие. За да може да кандидатства с проекти по ОП "Конкурентос-пособност", малко предприятие трябва да докаже оборот от 600 000 лв. три години назад, а едно микропредприятие - 300 000 лв., което в повечето случаи е невъзможно, коментира Симеонов. Данните от проучването показват, че фирмите смятат да постигнат растеж основно чрез три дейности -въвеждането и предлагането на нови стоки и услуги, навлизането на нови пазари и оптимизирането на разходите. Най много компании - 79%, имат намерение да предлагат нови продукти. 75% от анкетираните ще разчитат на нови пазари, а 69% смятат да оптимизират разходите.

    Линк

Назад