Назад

Поправка след поправка


  • Поправка след поправка

     

    От години обществените поръчки са неудобна тема за всяко едно правителство и основен повод за критика от страна на бизнеса. И уж
    всеки кабинет обещава да оправи закона така, че да има баланс между интересите на обществото в лицето на държавата и бизнеса.
    Опитите за постигането му чрез ремонтите на Закона за обществени поръчъки продължават близо десет години след приемането на първия му вариант. На 26 февруари влизат в сила поредните поправки, които бяха приети след почти година обсъждане. Те трябва да са отговор на препоръките на Европейската комисия от средата на 2010 г. Тя настояваше да се опростят процедурите, да се изчистят правилата, да се въведе система за контрол, както и да се прецизират административните наказания. И докато ремонтираният вариант влиза в сила, правителството започна нов проекта за изменение на закона, за да отговори на новите изисквания на ЕК. А към тях добави и още "създаване на предпоставки за повишаване усвояването на средства от европейските фондове".
    Дали с промените са постигнати препоръките на ЕК? В доклада си от тази седмица комисията отбелязва приемането на законодателните промени в областта, но се въздържа от по-подробен коментар. В летния си доклад обаче Брюксел ще оценява и прилагането на измененията в сферата на обществените поръчки. А дотогава ще се трупа практически опит в прилагането на отделните нови текстове от закона.
    Междувременно обаче предстои новата порция промени, тъй като в Народното събрание вече се придвижват и други поправки в нормативния акт. Този път те касаят основно правилата за процедурите по възлагане на поръчки за строителство, доставки и услуги в отбраната и сигурността. Покрай тях се предлага и корекция на минималните прагове, над които държавата и общините ще са длъжни да обявяват процедури за обществени поръчки, като се предлага те да бъдат увеличени с десет процента. Парадоксалното в случая е, че последно одобрените от депутатите прагове са от преди по-малко от три месеца и все още не са започнали да се прилагат.
    В сила от 26 февруари
    Промените, които влизат в сила в края на месеца, са основно в полза на възложителите и по-малко в полза на изпълнителите и данъкоплатците.
    "Истината е, че при обсъждането на последните промени бизнесът беше изключително активен, но неговото мнение беше пренебрегнато", казва Йордан Кисьов от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Бизнес организациите са на мнение, че от всички предварително поставени преди приемането на текстовете цели най-ясно се виждат решенията на тези, които са свързани с повишаване на усвояването на европейски средства и контрола върху тях.
    Като промяна в положителна посока бизнес организациите посочват улесненото доказване на опит на кандидатите при търговете за строителство. Това обаче е поправка, която засяга единствено и само строителния бранш.
    "Това е рационално решение и с тази промяна ще се облекчат значително фирмите от сектора", смята изпълнителният директор на Камарата на строителите в България Иван Бойков. Конкретната идея е строителните фирми от камарата, които кандидатстват по обществена поръчка, да могат да представят на възложителите удостоверение от организацията. Това обаче е малка победа дори и за строителните компании. Един от основните проблеми, които те и останалите професионални организации искаха да бъдат решени с промените, беше този с гаранционните срокове. Това обаче не беше регламентирано и при тези изменения на закона, което на практика означава, че и в бъдеще ще сме свидетели на доставка на техника или на изграждането на сгради, за които изпълнителите дават стогодишна гаранция, което на практика е невъзможно. В същото време това дава допълнителни точки при оценката на офертите.
    Като положителни промени в закона от бизнеса посочват отпадането на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки. Те вече ще се провеждат по правилата на големите, което е стъпка напред към уеднаквяване на правилата при разходването на обществени средства. Сред добрите поправки е и тази, която позволява всяко действие или бездействие на възложителя да може да се обжалва, като такива права получават и всички професионални организации. "Така всяка добре организирана браншова структура би могла да обжалва всички текстове с изключение на решението за избор на изпълнител, в които види недопустими квалификационни изисквания (критерии за подбор),показатели за оценка и др.", казва Кисьов. Според него обаче тази система има и недостатък — всяко обжалване се заплаща, а не всяка професионална организация е достатъчно богата, за да си го позволи.
    Нерешените проблеми
    Въпреки големия брой на поправени текстове в закона обаче основните проблеми в него остават нерешени. Сред тях е този с прозрачността при процедурите. "Това, за което най-вече настояваше бизнесът - да се направят по-прозрачни и по-професионално подготвени процедурите, не намери решение и в тези изменения. А това е много важно от гледна точка на това да се реализират теоретичните цели на закона - свободна конкуренция и оптимално изразходване на обществените средства", казва Кисьов.
    Нещо повече, процедурите, изглежда, стават все по-мъгливи и в полза на възложителя, т.е. държавата или общините. Конкретен пример може да се даде с отпадането на изискването в комисиите за оценка на кандидатите задължително да се включват външни експерти. Мотивите на законодателя за това са, че възложителите срещат затруднения при включването на такава фигура в процеса на разглеждане и оценка на кандидатите и затова този текст от задължителен става пожелателен. Външните експерти отпадат, въпреки че бизнес организациите настояват за точно обратното - засилването на тяхната роля. Едно от предложенията на Българската търговско промишлена палата (БТПП) например е представители на браншовите организации да участват в оценителните комисии при възлагането на обществените поръчки, което да гарантира по-голяма прозрачност на процеса. Друг нееднократно поставян от БТПП проблем със задържането на гаранциите за изпълнение също не е решен. От палатата предлагаха да се регламентират санкции за възложителите, които забавят връщането им. В последните изменения обаче това не беше отчетено от законодателите. Все пак беше направена малка крачка - предвиди се глоба за възложителите, които неправомерно са задържали гаранциите за участие.
    Така въпреки 22-та пъти, в които е променян, Законът за обществените поръчки все още име редица несъвършенства. Много хора, които от години работят в тази сфера, твърдят, че макар и с редица недостатъци в началния си вид, законът е бил добронамерено написан. С времето обаче кръпките по него са станали толкова много, че добрата основа вече почти не се вижда.

    Линк

Назад