Камарата на инсталаторите празнува 30 г., още чака закон за браншовите организации

Сергей Стоянов - Председател на УС на Камара на инсталаторите и Цветан Симеонов - Председател на БТПП

- Инж. Стоянов, Камарата на инсталаторите чества 30-годишен юбилей. Каква е равносметката за това време?

- Камарата на инсталаторите в България (КИБ) е най-старата браншова камара в страната, при това със седалище Пловдив. Основана е през 1995 година като първоприемник на Националния инсталационен съюз. В КИБ членуват фирми и специалисти, които извършват проектно-проучвателни работи, експертно-консултантски услуги, монтажно-инсталационни дейности, производство на съоръжения и апарати, търговска, посредническа дейност и др.

В момента в организацията членуват малко под 100 фирми, а бяхме няколкостотин - над 300. Не всички обаче оцеляха в това бурно море. Пазарът по естествен начин ни преся. Да се надяваме, че останаха по-качествените компании. За съжаление, сега има много по-малко работа, отколкото имаше навремето.

Сергей Стоянов - председател на УС на Камарата на инсталаторите, и Цветан Симеонов - председател на БТПП

- Не е за вярване! При това бурно строителство?

- Нашият пазар е по-особен. Работата ни в голяма степен е свързана с големите инфраструктурни проекти. А вие знаете, бюджетът на България се прие твърде късно, на общините - още по-късно. Никой не се разплащаше с фирмите. Как са оцелявали колегите, само те си знаят. Това е голям проблем, защото, освен че сме инсталатори, ние проектираме и произвеждаме. А в обществените поръчки участваме като подизпълнители.

Освен това при нас са най-квалифицираните хора.

Ние работим с повишени нива на опасност - с хладилни инсталации, климатични инсталации, вода, отопление, вентилация. Строителната камара например работи с тухли и бетон. А вътрешната инсталация в един обект струва много повече, отколкото изграждането на самата сграда. Да не говорим за промишлените обекти. При тях оборудването е десетки пъти по-скъпо, отколкото ограждащата конструкция. А не е за подценяване и че една сграда се строи с хора с относително по-ниско образование. А хората, които работят съоръжения с повишена опасност, например заварчици, са много по-квалифицирани, отколкото тези, които работят строителни конструкции. Нашите хора са със специфични умения и за тях трябва да има работа. Няма ли, има риск повечето да заминат за чужбина.

Сергей Стоянов - председател на УС на Камарата на инсталаторите и Михаел Делийски - зам.-председател на УС на Камарата на инсталаторите

- Излиза, че браншът е поставен под двойна преса - не стига че кадрите са със специфични умения, но предполагам, че не са и много на брой?

- Да, кадрите са изключително важни! От тях зависи всичко. Затова сме длъжни да осигуряваме на тези специалисти работа нонстоп. А не всички фирми могат да се справят с такова прецизно планиране по ред причини.

- Камарата на инсталаторите има собствен Център за обучения, тоест налага се сами да си „произвеждате“ кадрите.

- Проблемът е, че трябва да се създаде закон за браншовите организации. Преди десетина години министърът на инвестиционното проектиране Иван Данов го предложи като идея, като щяхме да използваме немския модел. Данов обаче бързо напусна министерското кресло и всичко си остана постарому. В момента всички ние сме подчинени на Камарата на строителите, въпреки че при нас са висококвалифицирани хора и трябва да плащаме за образование, обучение, за сертификати. След това представяме всички тези документи на Камарата на строителите и те издават едно картонче за няколко хиляди лева, което доказва, че тези хора могат да работят.

Станка Цанева - бивш директор на Центъра за професионално образование към КИБ, Сергей Стоянов - председател на УС на Камарата на
инсталаторите, и Аделина Станимирова - изпълнителен директор на Камарата на инсталаторите

Личното ми мнение е, че образованието у нас все още е на ниско ниво.

Няма техникуми с добри програми, адаптирани към бизнеса, няма практики. Не може един човек, който не знае всички аритметични действия, да го направиш висшист, въпреки че и това се случва.

Центърът за професионално обучение (ЦПУ) го направихме през 2005 година. Бяхме длъжни да го направим, защото хората трябваше да се подготвят някъде за специфичната работа и за да отговорят на изискванията. От тогава до сега над 6000 души са минали оттам. Центърът за професионално обучение е в Пловдив, но обучаваме навсякъде в страната, включително и онлайн. Нивото е много високо, тъй като ЦПУ е лицензиран от Националната агенция за професионално образование и обучение. Така че, да, ние се мъчим да обучим добре хората, за да можем после успешно да ги „вложим“ в производството.

- Колко време отнема едно такова специфично обучение?

- Минимум една година, а може и две. През цялото това време ние „храним“ тези хора и техните семейства, само и само да продължат тук. Защото другият вариант е да отидат да работят в чужбина. За щастие, в последните години се забелязва тенденция, че заварчици примерно работят четири-пет години в Германия, а после за завръщат в родината.

- Има един мит, че заплатата на заварчик у нас може да мине 5-6 хиляди лева.

- Не е мит, истина е! Един квалифициран заварчик може да си изкара спокойно тези пари. Идва при работодателя, прави проби, вижда се какво може и няма проблем за подобно възнаграждение. Да ви кажа честно, ако един такъв специалист е работил в Германия, той е наясно, че за тези пари зад граница трябва да работи два или три пъти повече.

Там няма тази несигурност - „днес има работа, утре няма“. В България е различно. Планирането на държавни обекти и инвестиции е много трудно, да не кажа невъзможно. В обществените поръчки има и много посредници, което допълнително затруднява процеса.