Назад

Отпадането на ДДС за зърното е нож с две остриета


  • Отпадането на ДДС за зърното е нож с две остриета

     

    - Г-жо Кукушева, има ли предложение да отпадне ДДС за зърното и кое налага това?
    - Доколкото на нас ни е известно, има такова предложение да отпадне ДДС на зърното, с оглед на това, че има случаи на нереален износ и теглене на ДДС от държавата. Според нашата федерация това е нож с две остриета. Сигурно е имало моменти на некоректност и измами, обаче налице са и постъпления в хазната и то не малко постъпления по ДДС сметка.
    - А в случая, ако изцяло отпадне ДДС на зърното, на дневен ред идват други въпроси – какво се случва по-нататък по трасето? Какво ще се случи с цената на суровината брашно и постфактум – с цената на хляба?
    - Просто трябва да се премисли. Вярно е, че в съседна Румъния няма ДДС на зърното и това е практика, въведена преди около година и половина или две. Но в Румъния, по информация от нашите колеги-производители, вече се говори за обратно връщане на ДДС на зърното. Трябва ли да извървим погрешния опит и да тръгнем по погрешната пътека, за да установим, че това не е работещ модел? Нашето предложение, гласувано с Асоциацията на земеделските производители остава да е в сила и то е: всички субсидирани производители в селското стопанство да имат задължителна ДДС регистрация.
    Между другото трябва да сме наясно, че над половината количество от добиваното зърно в България всъщност се изнася. България не е толкова голям производител на зърно на фона на световния зърнен пазар, но достатъчно голям откъм задоволяване на вътрешните потребности. Може би около 55-60% от зърното се изнася.
    - Оценката Ви за тази стопанска година откъм реколта и качество на добитото зърно?
    - Изключително силна стопанска година откъм реколта. Много добро качество на зърното. 80% от зърното е от селектирани български сортове. Това е добрата новина. Неприятната е, че доставната цена на хляба, с която той излиза от производителя, към ноември 2011 г. е същата, каквато е била към ноември 1989 г., без да има нарязване, пакетиране на хляб, без да има огромни транспортни и други производствени разходи.
    Българските потребители няма как да го знаят това, защото цената на хляба, която те плащат пряко на щанда, е между 35 и 50 % над доставната цена. На това трябва да бъде сложено край. Трябва да бъде фиксирана търговска надценка не повече от 15% на бройка хляб.
    - Възможно ли е въвеждането на такава регламентирана надценка?
    - Не само е възможно, това е жизнено необходимо. В противен случай унижаваме един бранш. Не искам да си мисля за времето, в което хлябът на България няма да се прави от българи.
    - В последно време като че ли нараства интересът на потребителите към стандартизирания хляб. Каква е причината според Вас?
    - Наистина интересът към хляба, произведен по стандарт, нараства изключително много към днешна дата, защото стандартизираните храни са заложени в обществените поръчки, свързани със зареждане на болници, учебни заведения, детски градини. Т.е. производителите на стандартизирани храни имат право да участват като доставчици. Оттам идва завишеният интерес. Добрата новина е, че българският потребител започва все по-осезателно да мисли върху това чия стока като производство потребява – българска или европейска. Защото пенсиите се изплащат от българските работодатели и българските работещи. Не от европейските такива. Българинът трябва да е наясно, че купувайки европейска стока, той субсидира чужда икономика. А чуждата икономика не субсидира българската.

    Линк

Назад