Назад

Да оставим хората да бъдат предприемачи


  • Да оставим хората да бъдат предприемачи

    Последните предложения за промени в Закона за търговския регистър на Министерството на правосъдието предизвикват тревожна реакция у членовете на БТПП. Първата и най-важна причина за тревогата е съдбата на принципа за изграждане на търговския регистър - той да бъде публичен.

    Иначе регистърът да си беше останал в съдилищата, където достъпът беше труден, където се плащаше за всяка справка и там имаше дублирания в имената на фирмите. Дали трябва сега да се прави крачка назад, като се предлагат нови такси за бизнеса и за гражданите?

    Мотивите към законопроекта са поредната илюстрация за способността на бюрокрацията да ражда нова бюрокрация, да се опитва да живее на гърба на фирмите и на гражданите, без да се старае да изпълни основната си задача - да улеснява работата и живота им.

    Резултатите от анкетно проучване, проведено от БТПП по електронен път до 4000 членове, до 83 браншови организации и до преките членове на палатата, показва, че 73.08 на сто от отговорилите не одобряват достъпът до информация за търговците да става след регистрация и заплащане на такса, както предвижда новото предложение.

    Това е доста показателно отношение на българския бизнес, който издържа с данъците си администрацията, а тя дори не си е направила труда да провери какво мислят предприемачите.

    Не може да се приеме предложението заявките и промените в регистъра да преминат изцяло по електронен път. Да, това е чудесна идея, но не е решение за днес. Само страна със 100% интернет покритие може да си го позволи,  в противен случай това ще бъде дискриминация за онези, които нямат интернет или не са в състояние да си го позволят. Знаем, че има и такива хора в България, но ние не бива да ги лишаваме от достъп до информация.

    В отговорите на нашето проучване намираме и следното мнение: "За малките фирми, които нямат електронен подпис, това ще доведе до допълнителни разходи. По същия начин ще бъдат и фирмите, които нямат дейност, но са длъжни да публикуват годишните си финансови отчети."
    Изводите от отговорите ни карат да обобщим мнението на българския бизнес - че сякаш Министерството на правосъдието и търговският регистър не обслужват граждани и фирми, а обратното – фирмите обслужват администрацията.

    В този смисъл, вместо да измислят нови тежести и такси, нека да се справят с досегашните опашки за представяне на счетоводните отчети и тогава да ни предлагат нови правила. Няма логика - освен за облекчение на администратора - в идеята за ново въвеждане на документите, които съдържат лични данни. Това бе проспано от администрацията, когато се готвеха правилата.

    Още тогава можеше да бъдат внасяни документи със заличени чувствителните данни от фирми и от граждани. Тук вината вероятно е и на законодателя. Сегашната идея обаче е за повторно създаване на електронния търговски регистър. Тогава ще попитаме за разликата между 16-те милиона, използвани за разходи на агенцията, и 60 милиона, които са събрани от такси на фирми и граждани?

    Нека да бъдат така добри да организират със свои оператори заличаване на тези данни и да не тревожат и разстройват хората, да ги оставят да бъдат предприемачи, а не отново да се строяват в опашки. Да се разберат с НАП за отчетите. Глупаво е да предаваме нещо на НАП, след което и на Агенцията по вписванията, и пак с плащане на такси.

    За нас скритата цел на този проект е чиновникът отново да бъде превърнат в господар. В същото време се иска всички фирми, които не са се пререгистрирали, да бъдат обявени в ликвидация. Това ще означава незабавна реакция от онези, които по някакви причина се бавят. Те сега ще хукнат към офисите на Агенцията по вписванията.

    Същевременно там ще са хората с документите със заличените ЕГН-та и си представете какво ще се случи пред гишетата, където едни счетоводни отчети не можаха да бъдат приети без опашки, а кога ще ги обработват не се знае. Не се знае и като започне прегледът, кой прави справки във вече "непубличния" регистър, къде ще отидат тези справки, кой ще ги обработва и за какво? Какви средства ще се похарчат и кой ще ги плаща? Досетете се сами.


    Линк

Назад