Назад

Не може по административен начин да решаваш въпроси в пазарна икономика


  • Не може по административен начин да решаваш въпроси в пазарна икономика

    <
    Визитка:
    56 годишен, юрист. Женен с едно дете. Председател на УС на Българската търговско-промишлена палата. Има следдипломни квалификации по гражданско право, трудово право и социални отношения  в Международния център на Международната организация на труда МОТ  в Торино, Италия. Владее руски, английски и испански.

    Симеонов бе гост на тържеството по повод  20-та годишнина на Търговско-промишлената палата в Казанлък. Освен него, да уважат колегите си от казанлъшката ТПП, дойдоха и председателите на палатите на Стара Загора и Хасково.  Честването бе споделено с представители на местния бизнес  и фирми, дългогодишни партньори на ТПП и нейни основатели.
     Малко история:
    Създадена е през 1991 година, за да отговори на нуждите на местните фирми.  Казанлъшката търговско-промишлена палата е обществена организация с общинско и регионално значение. Характерът и проявите й винаги са  били публични и насочени  към обслужване  на интересите на  членовете в големия контекст на обществения интерес.
      

    -    Господин  Симеонов, какво е становището на БТПП по отношение на въвеждането на минимални осигурителни прагове по браншове в промишлеността на страната? За голяма част от бизнеса те са в голяма степен непосилни или високи, предвид състоянието на самите фирми сега, в условията на криза.

    -    Най-важно е да се оценява състоянието на сектора, а не автоматично да се пренасят осигурителните прагове. И сега са регистрирани  отклонения.Това, което стана в сектора на пчеларите - двуцифрени отклонения  и ръстове, е абсолютно неприемливо за нас. Неадекватно ще бъде също, ако автоматично се пренесе осигурителният праг или се увеличи в сектори, в които има спад - като строителството.

    -    Тези дни  на национална конференция министърът на труда и  социалната политика Тотьо Младенов  лансира  намеренията на кабинета и неговото ведомство  за  промяна на нормативната база, която да наложи в частния сектор по административен път да задържат лицата, навършили пенсионна възраст  на работа.  Как според вас това ще се отрази - веднъж на пазара на труда и втори път - доколко разумно и адекватно е като мярка? 

    -    Мотивите на министъра са ясни: той иска да облекчи пенсионната система. Частните фирми да продължат да плащат на хората, навършили пенсионна възраст, но за нас тези мотиви са неприемливи,  защото работодателите  са тези, които следва да преценят кого да оставят и кого не.  Предложението на социалния министър за промяна в Кодекса на труда от догодина, чиято философия е  работниците, които са навършили възраст за пенсиониране, да не могат да бъдат уволнявани без тяхно желание, е опит за ограничаване на работодателите и държавна намеса на пазара на труда. В условия на криза това би имало негативен ефект и е още един пример за нормативна промяна без оценка на въздействието. Тезата на БТПП е, че силовото налагане хората в пенсионна възраст да бъдат защитени от закона и да не могат да бъдат съкращавани или уволнявани от работодателя, ще доведе до по-голяма нестабилност на трудовия пазар. Това е опит да се решава проблемът на пенсионната система и дефицита на НОИ за сметка на работодателите.  Според нас, усилията трябва да са насочени към проекти за реинтегриране на пазара на труда на трайно безработните, да се положат специални усилия, за да се осигурят места за стажуване и чиракуване, повишаване качеството на образованието и квалификацията, още повече, че  сериозни средства се харчат за осигуряване на заетост на младите хора по различни проекти. С предложената промяна ще  се ограничат възможностите именно на младите хора, в това число и на дипломиралите се от различни висши учебни заведения. Аз лично предполагам, че тази идея на министър Младенов ще се обсъжда в Тристранния съвет за сътрудничество, което е нормалният  и правилен път. И няма как да го приеме Съветът, не за друго, а защото, ако се направи това, отново ще се сбърка.  Работещите пенсионери са добър резерв, но не може  по административен начин да решаваш  въпроси в призната пазарна икономика.


    -    Какво е значението на БТПП и в частност на Казанлъшката за  бизнеса в България? 

         Вижте, 20 години не са голям период на фона на 116-та година на Палатата в България, но на практика казанлъшката не е на 20 години, защото е част от системата на Българската търговско-промишлена палата, която е  на 116 години. Но се оказва, че и ние не сме на толкова, а на още повече, тъй като сме част от Световната система на търговските палати, която е на над 400 години. Най-старата в света е Марсилската, която е на 416 години. Значението на тези организации за бизнеса  е огромно, защото дори там, където държавите не са се установили, именно търговските палати  са били институциите, служили за установяване на контакти.  Колкото до значението на казанлъшката палата, ще ви кажа само няколко цифри:  от времето на създаването си казанлъшката палата е регистрирала 751 фирми. За последните 10 години Палатата е заверила 4820 сертификата за произход,  1852 покани за бизнес-визи, заверени са над 581 подписа върху фирмени документи. Всичко това е работа, огромна работа в полза на бизнеса.  

    - Тези дни в два различни доклада  бяха оповестени твърде обезпокоителни информации за България: първият е от доклада на ЕК, според който сме на последно място по производителност на труда в страните от ЕС и три пъти  под средното за Съюза.  В  същото време българската статистика отчете, че в   страната ни месечно 100 хиляди души се изхранват от социални помощи.
    Как вашата организация разчита тези данни и имате ли стратегия за воюване  срещу това?

    -  Точно  заради ниската производителност на труда ние се възпротивихме на увеличението на минималната работна заплата.  Но е недопустимо да има толкова много  незаети работни места и една армия от хора, които или не желаят да ги заемат, или пък не могат  поради факта, че нямат тази квалификация. Ето, това е големият ни проблем. В същото време се изразходват огромни средства за преквалификация и квалификация, но не с онази  ефективност, с която би следвало.  Преди време в тази връзка в БТПП направихме проект по предприемачество. От него стана ясно, че - да, ние имаме проблеми с това хората да разбират от предприемачество. Вече повече от 20 години всички в България се упражняват на предприемачество, а резултатът е виден. Напредъкът по предприемачество у нас бе основан на системата : проба - грешка, нова проба - нова грешка,  докато по света хората са го извървели този път. Ние имаме  сега един нов проект по предприемачество, по който работим и в него се очакват да преминат около 5 хиляди души. Разбира се, че съответно очакваме и да е с по-добри резултати.  В този смисъл предприемачеството е едно много важно умение, което на нас, тук, в България, все още в голяма степен ни се изплъзва. По-рано твърдяхме, че трябва да се започне изучаването му  в средното училище, но времената вече са такива, че вече май децата от забавачницата трябва да започнат да се учат на предприемачество. Огромни вреди на икономиката се нанасят от това, че хората  не учат предприемачество от малки. А като нямаш такива знания, не можеш да си направиш дори най-елементарен бизнес-план за пред банките. И по този начин най-вероятно са умрели десетки свестни идеи за предприемачество. Ето, това е една от насоките с голям  дефект за нашето общество -  липсата на знания за предприемачество.


    -    В момента бизнесът в България  масово страда от  липсата на професионално подготвени  кадри за  промишлеността и то  в средния ешелон. Масово мениджърите в страната твърдят, че  няма на практика у нас качествено средно професионално образование.  На фона на този дефицит  почти нищо не се прави и от самите фирми за обучението на  такива средни специалисти. Има ли изход, според Вас, от този омагьосан и твърде  коварен кръг за българската икономика?
     

    Въпросът за обучението не е само на държавата, а и на нас, работодателите, и за това състояние ние също имаме известна вина.  С огромни усилия  нашата организация успя да издейства в крайния етап на професионалното средно образование, в самите изпитни комисии , когато се дават дипломите, да участват и представители на бизнеса.  Но имаме огромни трудности на практика да  реализираме това, тъй като  никой от браншовите организации не иска да си губи времето  и да отива да изпитва в комисиите. Простата причина е, че за това не се плаща. Тоест, в професионалните училища си продължава порочната практика да се преподава по старите начини. Представителите на бизнеса не отиват да  коригират програмите и така си продължава. А резултатите са видни за всички: от училищата излизат неподготвени за професиите хора.  Преди време посетихме Белгия, по един съвместен   проект, в който професионалното обучение бе независещо от работодателите - вечер или в събота и неделя. В този проект преподавателите бяха  поне 30%  от практиката в тези обучения. Примерно, шеф на сервиз обучава сервизни техници. И преди още да е свършил курсът на обучение, той вече си е нацелил няколко, които ще вземе на работа при себе си. Свършили - не свършили, те вече имат работа. И още нещо важно: 50% от времето за обучение в този проект е заето за знания по предприемачество. В тези знания той се учи как да си направи   бизнес-план, доставките,  как да си пласира продукцията, как да рекламира, как да подбира персонала - все умения, където  никъде  не се учат, но са необходими. И точно такъв предприемач не се страхува да си направи фирма, да поеме риска, защото знае как.  Дори по време на   изучаването ни на белгийския опит в това отношение бяхме леко шокирани:  дори  при  обучението за масажистки и фризьорки 49% от хорариума  бе  предназначен за предприемачество.   Това при нас липсва. Е, правим някакви стъпки, но стъпки.  От преди 6 години сме започнали да работим по въпроса, сега сме стигнали до там: 20% от хорариума в средното професионално училище е за предприемачество.  Но имаме още много какво да учим в тази посока, за да го докараме до 50%. Тогава ще решим и много от останалите проблеми на професионалното обучение.

    Автор: Деляна Бобева




Назад