Назад

Продецурата за “Синя карта на ЕС” ограничава наемането на работници от трети държави


  • Продецурата за “Синя карта на ЕС” ограничава наемането на работници от трети държави


    Разрешението за пребиваване и работа тип „Синя карта на Европейския съюз” /СК на ЕС/ се издава от Министерството на вътрешните работи /МВР/ съгласно чл. 33к от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/. В него се съдържа и предоставеното от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта положително писмено становище за достъп до българския пазар на труда.

    Процедурата за издаване на “Синя карта на ЕС” е съобразена с Директива 2009/50/ЕО относно висококвалифицираната заетост на граждани на трети държави.

    По данни на БТПП през 2015-та България е издала едва 61 сини карти, през 2019 - 706. Статистиката на Евростат показва, че са издадени между 115 и 168 карти в периода 2016-та- 2019-та година. Българските компании имат интерес, но ако търсят тесен специалист, трябва да уредят документите бързо. Затова дори и да помага, процедурата по издаването на „синя карта“ трябва да е по-оперативна, каза за БНР Ивайло Къцарков, който отговаря за човешките ресурси в голяма българска IT компания.

    "Ако трябва да бъде подобрено нещо, свързано с издаването на синя карта, за мен това е времето, за което една такава синя карта бива издавана. Проверките, които се правят. Ако е необходимо държавата да ангажира повече хора, които проверяват заявленията".

     

    Адаптирането на българското законодателство към европейското би било стъпка в правилната посока, коментира Ивайло Къцарков:

    Според него трудното приемане на висококвалифицирани специалисти от трети страни се дължи на страха, че местните ще останат без работа. 

    "Вливането на едни хора, които са от чужбина с различно мислене и култура, допринася за това компаниите да се развиват  добре. Синята карта е от полза". 

    Законодателството, макар и облекчено от няколко месеца насам, затруднява, коментира адвокат Симона Белчева, която работи в кантора за трудово право. Тя обработва документи и на кандидатите, и на работодателите, за да може двете страни да се срещнат на пазара на труда. 

    "Изглежда по-гъвкаво, тъй като работодателите могат сами да подават документите, чужденците също могат сами да подават документите, има раздвижване в тази ситуация, но новото на практика не винаги може да се случи. Така например имаше една единствена промяна по отношение на кандидатстването за виза и тя е, че може да стане по електронен път, ако чужденецът има квалифициран електронен подпис, на практика нито един чужденец от трета страна, който за пръв път иска да се релокира в България не би имал квалицифиран електронен подпис".

    В интервю за "Хоризонт" Симона Белчева коментира, че процедурата би била по-бърза, ако се извършва онлайн. Има и държави, които са съставили списък на предварително одобрени работодатели, което ускорява обработката на заявленията. Трета практика е двустранните междудържавни договори. 

    „Има откъде да вземем добри практики. Важното е някой да поиска да ги приеме“

    Симона Белчева очаква, че трудностите могат да се решат и с приемането на нови регламенти на европейско ниво, които ще позволят на кандидатстващите да представят валидни трудови договори с продължителност поне шест месеца, вместо 12. Регламенти, които ще улеснят придвижването на притежателите на сини карти и семействата им в рамките на ЕС. Ще позволят дори на висококвалифицирани бежанци да получат работа не само в страната, дала им международна закрила, а в друга от ЕС.

    Адаптирането на българското законодателство към европейското би било стъпка в правилната посока, коментира Ивайло Къцарков:

    Според него трудното приемане на висококвалифицирани специалисти от трети страни се дължи на страха, че местните ще останат без работа. 

    "Вливането на едни хора, които са от чужбина с различно мислене и култура, допринасят за това компаниите да се развиват  добре. Синята карта е от полза". 

    Целия репортаж можете да чете в звуковия файл


    Линк

Назад