Бюджетен пир за сметка на данъкоплатците

Пипалата на кризата се разпростират върху все по-голяма част от бизнеса, но парадоксално бюджетът на държавата вече пети месец все излиза на плюс.

Такава е ситуацията и през август, което показва, че големите обещания за подпомагане на гражданите и бизнеса поне засега остават само на хартия и са във владение на чиновническата воля. Което означава, че повечето от може би планираните плащания не са извършени. Въпреки че държавните финанси са на дефицит от 190 млн. лв., сумата свива бюджетния излишък съвсем леко и той остава над 1.5 млрд. лева. Но по-важното в случая е дали средствата от грижливо отгледания бюджетен излишък ще бъдат изхарчени адекватно или не. А място за притеснения в това отношение има.

Министерството на финансите очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма в рамките на август да бъде с дефицит в размер на 190.4 млн. лв., което се дължи основно на спад в постъпленията.

Големият проблем за хазната

се явява свиването на данъчните и неданъчните приходи, което е обяснимо при буксуваща икономика, която се задъхва от липсата на сигурни постъпления, пазарни прогнози и ясна перспектива. Това дава отговор защо приходите в хазната намаляват с почти 1 милиард лева, докато постъпленията от помощи нарастват с едва 430.9 млн. лева. Финансовото ведомство акцентира също, че забавянето в приходите е следствие от негативните ефекти върху постъпленията при всички основни видове данъци. Причините, естествено, са въведените ограничения в България и света във връзка с борбата с разпространението на COVID-19.

Това се вижда ясно и в подробните данни за изпълнението на бюджета през юли. Приходите от ДДС са в размер на 6.049 млрд. лв., което е намаление с 414.2 млн. лв. (6.4 %) спрямо юли 2019 година. Основна причина за спада е намалената стопанска активност и влошените макроикономически показатели за потреблението, както и за вноса и износа. Отражение дават и пониженията в цените на суровия петрол, както и колебанията в курса на щатския долар. Приходите от акцизи също намаляват - те са в размер на 3.01 млрд. лв., което съпоставено със същия период на 2019 г. е с 141.1 млн. лв. (4.5 %) по-малко.

Приходите от корпоративни данъци към юли 2020 г. са в размер на 1.320 млрд. лева. Спрямо първите седем месеца на предходната година намалението е със 171.8 млн. лв. (11,5 %). Забавените постъпления в тази група данъци са основно при корпоративния данък от нефинансови предприятия, които намаляват с 13.3 % на годишна база.

Видно е също, че

до края на юли държавата е изхарчила с около 800 млн. лв. повече,

отколкото година по-рано. Разходите по консолидираната фискална програма в края на седмия месец са 23.542 млрд. лв. спрямо 22.756 млрд. лв. година по-рано. Допълнителните разходи обаче не са за справяне с кризата. Или както отбелязва финансовото министерство:

"Номиналното нарастване на разходите, съпоставено със същия период на предходната година, се дължи основно на по-високия размер на социалните плащания (базов ефект от увеличението на пенсиите от юли 2019 г. и юли 2020 г.), на разходите за персонал (разбирай за администрация - бел. ред.) и други."

Към общите разходи трябва да се добави и редовната вноска в бюджета на ЕС. Към 31 юли е изплатена сума в размер на 755.3 млн. лева.

От разчетите на МФ става ясно, че продължава да се поддържа висок фискален резерв - към 31 юли той е 10.14 млрд. лв., в т.ч. 9.78 млрд.лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0.36 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Като стана дума за

неадекватно изразходване на бюджетни средства,

първият пример, който извиква в съзнанието са правителствените намерения за повишаване на заплатите в 28 администрации с цели с 30% от септември. В тези категории попадат някои групи социални и здравни работници, митничари, данъчни, автомобилни, туристически, строителни и екоинспектори. Тук са и пазачите в затворите, както и работещите в агенциите по сортоизпитването, в опазването на културното наследство, в института по арбитраж и в други области. По какъв принцип са избрани именно тези административни длъжности едва ли някой помни.

Факт е обаче, че поредната недомислена инициатива на премиера Борисов е пълна с нередности. На първо място, трябва да се отбележи, че повече от месец кабинетът не е обявил колко чиновници ще получат увеличение на заплатата си с 30% и по-важното –

колко ще струва тази спонтанна щедрост на данъкоплатците

от частния сектор? Не е уточнено и как ще се подобри работата на тези структури след повишението на възнагражденията.

Всъщност единственият официално хвърлен в общественото пространство мотив е - увеличението с 30% на разходите за персонал на администрации, които са натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID-19, включително за служители на първа линия, чиито задължения включват обслужване и контрол "на терен", с пряк контакт с други лица. Без заяждане, любопитно е да се знае, каква връзка имат в този контекст имат пазачите в затворите или митничарите, та дори и хората заети с опазването на културното наследство.

В мотивите за решението се посочва също, че повишението на заплатите ще засегне администрации, "в които основните заплати на служителите са по-ниски в сравнение с други институции, в дисонанс с обема на отговорностите им и прекия риск за здравето". Според аргументите на авторите на становището "това поражда липса на мотивация и води до значително текучество на човешкия ресурс на администрациите".

Логично е, нормално мислещите хора

да са против това увеличение.

Особено след като голяма част от българските граждани са силно потърпевши от безумните забрани в първия етап на кризата. Изключение не прави и част от бизнеса, който за разлика от държавата трябваше да съкращава дори ценни за него кадри, за да намали разходите си и да оцелее. Но този бизнес дълго ще се възстановява от щетите и дори не може да помисли за увеличение на заплатите.

Асоциацията на индустриалния капитал и Българската стопанска камара обявиха, че са против предложеното от правителството увеличение на заплатите в държавната администрация. Българската търговско-промишлена палата също излезе с остра позиция по повод идеята на кабинета за 30-процентно увеличение на възнагражденията в 28 администрации. Само от КРИБ мълчат – като риби на сухо!

"Този дефицит ще се покрива с дългове, със заеми, които ще плащат отново тези, които пълнят Бюджета - заетите в икономиката, където заплатите не само, че не са увеличени, а са намалени. Тоест остава усещането за една несправедливост", заяви председателят на АИКБ Васил Велев.

Българската търговско-промишлена определи увеличението на заплатите на служителите в държавната администрация като "пир по време на чума".

"За всички е ясно, че управляващата коалиция „прави необходимото“, за да спечели повече гласове на предстоящите избори, но натоварването на бюджета с допълнителни разходи , в това число и за неправомерното увеличение на заплатите на служителите в раздутата държавна администрация без наличие на електронно правителство, без съкращение на административния апарат и очевидно без оценка на въздействието и поставяне в опасност на целия бюджет на държавата в условия на преустановен ръст на българската икономика, на закриване на предприятия, фалиране на фирми и свиване на международните пазари поради кризата и протекционистични политики, може да се определи като пир по време на чума", заявява БТПП своята позиция.

Не че и преди това не се досещахме, че управляващите стягат армията си от чиновници за предстоящите избори, като им показват кой държи и хляба, и ножа! Но последните действия надхвърлят всички разумни граници на управленско поведение.

Линк