Назад

Европа все още сериозно изостава в сферата


  • България и Израел ще си сътрудничат в областите водоснабдяване и ИТ технологии



    Негово Превъзходителство Йорам Елрон е новият извънреден и пълномощен посланик на Държавата Израел у нас. След като връчи акредитивните си писма на президента Румен Радев и получи агреман от външно министерство за поста, той започна срещи с различни организации. Йорам Елрон е посетил и БТПП, където е имал разговор с председателя й Цветан Симеонов.

    Двамата са дискутирали актуалното състояние на търговско-икономическите отношения между двете държави. Цветан Симеонов е запознал посланик Елрон с членството на Палатата в международни организации, с работата на Търговския регистър на БТПП и с Арбитражния съд към Палатата. Отбелязан е интересът от страна на бизнеса и от двете страни за засилване на сътрудничеството в областите водоснабдяване и информационни технологии.

     

    Израел е важен и перспективен външнотърговски партньор на България. Двустранните търговско-икономически отношения имат дългогодишна история и се развиват положително на база на добре изградената договорно-правна база. Активната размяна на визити на най-високо равнище между двете страни е от голямо значение за разширяването на двустранното сътрудничество в областта на икономиката, инвестициите, търговията и туризма. Президентът Румен Радев беше на официално посещение в Израел през март миналата година по покана на колегата си Реувен Ривлин. През ноември 2018-а министър-председателят Бойко Борисов посрещна израелския премиер Бенямин Нетаняху у нас. Тогава се отбелязаха възможностите за сътрудничество в областта на сигурността. Продължават разговорите за съвместни проекти и дейности във военната област, дори и във военното производство по отношение на разработването на специално оборудване. Това пък ще позволи разширяването на сътрудничеството и в много други области - в икономиката, науката, информационните технологии.

     

    Между двете страни вече действа ново Споразумение за икономическо сътрудничество, на база на което между страните се създава Българо-израелска смесена комисия за икономическо сътрудничество. С решение на Министерския съвет за председател на българската част на смесената комисия с Израел е определен министърът на туризма. Очаква се свикването на първата сесия на комисията.

    Ефективна роля за подпомагане на контактите между фирмите от двете страни и за провеждането на различни бизнес форуми играят Израело-българската търговска камара (създадена през май 1989 г., със седалище в Тел Авив) и Българо-израелската търговско-промишлена палата (създадена през април 1993 г., седалище в София).

    През последните години стокообменът между България и Държавата Израел се развива динамично, като се регистрират по-високи обеми в сравнение с предходното десетилетие и диверсифициране на структурата, която обаче подлежи на по-нататъшно оптимизиране и обогатяване предвид експортните възможности на двете страни.

    Стокообменът между България и Израел за първото полугодие на този година се е увеличил с близо 20% спрямо същия период на 2018-а, достигайки 92.6 млн. щ.долара. Това се дължи на регистрирания ръст от около една трета в българския износ. Отчетено е повишение при продажбите на български нефтени масла, пластмаси и стъкло, а същевременно е реализиран и значителен износ на пшеница. Израелският внос за първите шест месеца възлиза на 29.9 млн. щ.д. и отчита слаб ръст от 5.3% спрямо същия период на миналата година.

    Допълнителни възможности за увеличаване на взаимната търговия предоставя ратифицираното на 23 октомври 2012 г. от Европейския парламент Споразумение за асоцииране за оценка на съответствието и приемане на промишлените продукти (ОСП) с Израел - рамково споразумение, което признава израелските стандарти за равностойни на европейските стандарти.

    Структурата на износа/вноса е твърде разнообразна, но предвид експортните възможности на двете страни, подлежи на оптимизиране и обогатяване, отбелязват от икономическото министерство.

    Следва да се отбележи, че много от израелските компании, развиващи дейност в България, са регистрирали български фирми и извършваните от тях инвестиции се отчитат като такива от български юридически лица, а не от чужди. Освен това повечето големи израелски компании, осъществяващи инвестиционни проекти в България, реализират дейност чрез свои филиали, главно такива в Холандия и Австрия.

    Следва да се отбележи, че много от израелските компании, развиващи дейност в България, са регистрирали български фирми и извършваните от тях инвестиции се отчитат като такива от български юридически лица, а не от чужди. Освен това повечето големи израелски компании, осъществяващи инвестиционни проекти в България, реализират дейност чрез свои филиали, главно такива в Холандия и Австрия.

    Повече от 210 000 туристи са посетили България през миналата година.
    Потенциал за сътрудничество има и в областта на енергетиката и по-специално участие на България амбициозния проект (т.нар. Източносредиземноморски проект) за доставка на природен газ до Гърция и след това към Европа.


    Линк

  • Може ли България да бъде лидерът на Балканите в устойчивото развитие?



    Как ще се промени светът ни след навлизането на т.нар. Зелена сделка, имат ли място новите политики в дневния ред на българските предприемачи и може ли България да бъде мост на Балканите по отношение на устойчивото развитие? На тези теми се опитаха да отговорят представители на Българската търговска промишлена палата, Балканският инстутут за устойчиво развитие и външнотърговският съветник на френската парламентарна комисия по търговия Фредерик Пети.

    Срещата се проведе в рамките на конференцията „Устойчиво развитие и бизнес в България и Европа" и засегна най-вече вариантите за бъдещата трансформация на икономиките и бизнеса в светлината на новата Зелена сделка и пътят на ЕС към въглеродна неутралност.

    "Въпрос на оцеляване и за България и за ЕС е съобразяването с новите изисквания на времето“, заяви  Цветан Симеонов, председател на БТПП. 

    По думите му организацията от години работи за създаването на висока степен на доверие в българския бизнес и то в една непрестанно променяща се среда.

    Основен акцент на срещата бяха не толкова държавните политики, колкото активното участие на бизнеса в процеса на трансформация на глобалната икономика. 

    "Голяма част от бизнеса работи в сферата на корпоративната социална отговорност и на база на оценката на своята дейност прави връзката към целите на устойчивото развитие“ коментира Цветелина Цветанова, председател на БУИР.

    Според Цветанова, която е българо-френски гражданин, изрази мнение, че преходът може да стане много лесен, ако бъде развита един вид пътна карта и "общ език", който да обединява хората в целите на следващите години.

    На срещата присъства и експертът по устойчиво развитие Димитър Стоянов, който акцентира именно върху Зелената сделка и желанието на Европейския съюз да се превърне в екологичен лидер, постигайки пълна въглеродна неутралност до 2050 г. 

    "Ако я разгледаме чисто прагматично през ролята на бизнеса можем да я сведем до няколко основни точки – енергийна трансформация, иновации, ресурсна ефективност и човешки потенциал. Говорейки глобално за иновации, Европа инвестира два пъти по-малко от Южна Корея, която е лидер в това.“

    Той обаче предупреди и за трудностите по пътя и за фактическата цена на начинанието.

    "Само за интеграцията на енергийните пазари и електропреносните мрежи в следващите 10 години в изпълнение на европейските цели за устойчиво развитие и климатичен преход ще са нужни над 1 трилион евро – да направим мрежите умни, да имаме пълна интеграция и управление на европейския енергиен пазар. В същото време, преките финанси, които "Хоризонт Европа" ще отдели в следващите години, говорейки за цифровизация, индустрия, климат и енергетика, възлизат на 30 млрд. евро. За сравнение, Китай само до края на 2020 г. ще инвестира във водородна инфраструктура до 44 млрд. долара"

    Специалният гост Фредерик Пети сподели, че вярва в усилията на страната ни да продължи да се движи с темпото на страните от ЕС, но отбеляза, че устойчивото развитие на бизнеса все още не е достигнало необходимото ниво. По думите му е нужна много по-сериозна ангажираност на световните лидери по отношение на бъдещата икономическа трансформация, особено в светлината на завършилата преди няколко дни климатична конференция КОП25 в Мадрид. 

    "За мен лично срещата беше разочарование. Не се взеха никакви важни решение, а времето минава. Със сигурност КОП24, предишната конференция, беше доста по-успешна", заяви Пети специално за Клуб Z.

    Иначе - към днешна дата България подготвя един от дин от най-важните си стратегически документи - "България 2030" - и за първи път него намират място целите за устойчиво развитие, като бизнесът е поставен на водещо място.

    "Изпълнението на целите за 50% намаление на въглеродните емисии до 2030 г. ще се отрази като 50% увеличение на цената на електроенергията, тъй като се очаква към този момент ако това се случи, да плащаме по 40 евро на тон за въглеродни емисии", изчисли Димитър Стоянов.

     

    "Само заедно - индустрията, научните среди, неправителствения сектор и държавата - можем да преодолеем тези предизвикателства и да странмата ни да заеме своето достойно място. От друга страна, България има уникалния шанс през своя бизнес да е моста, за да може Балканите да имат устойчиви индустрии, които да са част от европейския пазар", обобщи Димитър Стоянов.


    Линк

Назад