2017 Отразяване на БТПП от БНТ

Валери Симеонов внесе сигнал до прокуратурата за "Български морски флот"

Вицепремиерът Валери Симеонов внесе сигнал до главния прокурор срещу решение на Арбитражния съд към Българската търговско-промишлена палата по делото за Параходство "Български морски флот". Решението променя условията по приватизационния договор, които дават право на собственика Кирил Домусчиев да съкрати броя на корабите и работниците в дружеството. Домусчиев не беше открит за коментар, а Арбитражът обвини вицепремиера в натиск. Последния път, когато темата беше повдигната от вицепремиера, Кирил Домусчиев я определи като злонамерена атака.

Според вицепремиера Валери Симеонов, арбитражният съд незаконно е уважил иска на Кирил Домусчиев за промяна на приватизационния договор за Параходство "Български морски флот" от 2008 г. Решението на арбитража да уважи искането на Домусчиев за "стопанска непоносимост", според Симеонов, стъпва на невярна икономическа експертиза.

Валери Симеонов, вицепремиер: Толкова тежко е било икономическото състояние, че те са били принудени да нарежат 30% от корабите. Ако трябва да бъда точен, те приватизират БМФ с 61 кораба, към 2015 г. дружеството има 21 кораба. Както се казва, честито на печелившите.

Нарязването на корабите е именно поради т.нар. "стопанска непоносимост". Стопанската непоносимост дава право на съда да промени условията по приватизационния договор, ако има обстоятелства, непредвидени при подписването му. Домусчиев твърди, че световната икономическа криза е такова обстоятелство и съкращава броя на корабите. АПСПК, обаче, му търси неустойка в размер на 52 милиона лева.

Валери Симеонов, вицепремиер: Печелившите са тези, които искат да спестят 52 млн. лева санкции за нарушен приватизационен договор, а именно - собствениците на "Кей Джи Меритайм Шипинг". Собствениците са братя Домусчиеви. Затова сезираме - за да може прокуратурата да си свърши работата, да се стигне до дело и всички тия тарикати да бъдат осъдени.

От Арбитража към Българската търговско-промишлена палата заявиха, че сигналът на Симеонов е опит за натиск върху съда, тъй като делото за морския флот сега се обжалва пред Върховния касационен съд от Агенцията по приватизация.

Благовест Пунев, предс. на Арбитражния съд - БТПП: На 16 октомври е делото пред Върховния касационен съд - значи 10 дни преди неговото разглеждане се създава вече една атмосфера, която едва ли не трябва да предреши изхода. Това противоречи на разделението на властите, защото той не е частно лице, а публична фигура, политически лидер, вторият човек в правителството.

И въпреки че са отсъдили в полза на Домусчиев, от Арбитража смятат, че държавен съд трябва да гледа спора между Домусчиев и Агенцията за приватизация.

Благовест Пунев, предс. на Арбитражния съд - БТПП: Независимо че съм представител на арбитража, мисля, че по-скоро трябва да се гледа от държавен съд такъв иск, защото това не е частно-правен спор. Тук имаме и задължения, които се възлагат на приватизатор, които са от частно-правен характер.

Кирил Домусчиев е с изключен телефон и не бе открит за коментар.

06.10.2017

Линк

Работодатели и синдикати спориха за минималната работна заплата

Работодатели и синдикати спориха за размера на минималната работна заплата на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество. На заседанието беше обсъден проект на постановление на МС за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната през 2017 г. Минималното възнаграждение от 460 лева се обсъжда от тристранния съвет, тъй като през пролетта ВАС отмени постановлението на МС с мотивите, че то не е съгласувано със социалните партньори. Председателят на АИКБ Васил Велев заяви, че в България се провежда грешна политика по доходите, която отглежда готованци и гони квалифицираните хора извън страната. Той посочи, че България е с петата най-висока минимална работна заплата спрямо брутния вътрешен продукт в ЕС. Производителността на труда в страната е 15,26 на сто от тази в ЕС-28, а възнагражденията са 21,07 на сто от тези за ЕС - 28, което показва, че заплатите изпреварват производителността на труда сравнено с останалите страни в ЕС, каза Велев.

България има и по-висок размер на съотношението компенсация на наетите като процент от БВП от повечето източноевропейски страни, а от всички държави членки на ЕС има най-високия ръст на това съотношение за периода 2005 -2016 година.

Председателят на АИКБ цитира данни, според които доходите на работещите в страните от ЕС без регламентирана минимална работна заплата са 1,6 пъти по-високи от тези на трудещите се, където има регламентирана минимална работна заплата, а безработицата е 1,4 пъти по-ниска . Направените изчисления показват, че средната работна заплата за страните, които нямат регламентирана минимална работна заплата, е значително по-висока от тази в страните, които имат регламентирана задължителна минимална работна заплата, допълни той.

Заместник-председателят на БСК Димитър Бранков заяви, че не знае как се формира тригодишната бюджетна прогноза, какъв е алгоритъмът, по който се определя минималната заплата. Според него не само частните фирми, но и общинските предприятия имат затруднения с размерите на минималната заплата. В общинските болници заплатите на медицински сестри и санитарки са почти изравнени, допълни той.

Цветан Симеонов от БТПП също заяви, че не подкрепя минималната заплата за тази година, но подкрепя позицията на министъра да търси съгласие по механизма за минималната заплата. Любен Томев от КНСБ посочи, че България продължава да бъде с най-ниската минимална работна заплата в ЕС. Данните на синдиката сочат, че брутната добавена стойност на един зает у нас е 45 процента от средната за Евросъюза, а компенсацията за наемен труд е 40 на сто.

06.07.2017

Линк

Заседание на комисията за неизплатените заплати

Комисията за проучване на случаите на неизплатени заплати в парламента ще изслуша национално представените работодателски организации. Това са Асоциацията на индустриалния капитал в България, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българска стопанска камара, Българска търговско промишлена палата и Съюза за стопанска инициатива. На заседанието становището си ще представят и синдикални организации - Конфедерация на независимите синдикати в България и КТ „Подкрепа". В срок от 2 месеца временната комисия ще проучва случаите на дължими, но неизплатени заплати от страна на работодателите.

17.05.2017

Линк

Прогнози за бизнеса през 2017 година

През 2017- та българската икономика ще отбележи ръст от 3 на сто, което ще ни отреди шеста позиция в Европейския съюз, сочи проучване на Българската търговско промишлена плата сред близо 500 фирми у нас. Прогнозите на анализаторите обаче са по -малко оптимистични заради заради предсрочните избори, поскъпването на суровините и горивата на световните пазари и заради недостигът на кадри.

По- добър бизнес климат за 2017 година очакват 38 % от анкетираните фирми у нас. Според прогнозите на БТПП основният икономически растеж ще дойде от промишлеността и разбира се от туризма.

Олга Чулунска -анализатор към БТПП:

"Секторите, които ще имат по-висок ръст, които ще се отличат с по -голям растеж до някаква степен можем да определим, като в областта на индустрията -това е производството на автомобилни части, това са химическата индустрия, това е също производство на електрически компоненти и оптика. И също до някаква степен в някои браншове в производството на машини и съоръжения".

Основно изпитание за фирмите през годината ще бъде несигурната политическа обстановка, твърдят от Института за пазарна икономика. От Търговско промишлената палата обаче не очакват значителен негативен ефект върху бизнеса.

Десислава Николова- гл. икономист в Института за пазарна икономика:

"Политическата несигурност влияе и върху частните инвестиции. Тя ги забавя, тя ги замразява, тъй като мениджърите предпочитат да изчакат да се разреши политическата ситуация и тогава вече да правят едни по-големи бизнес планове и да взимат по-големите решения. Политическата криза ще отложи големите европейски проекти."

Олга Чулунска -анализатор към БТПП:

"Фирмите продължават своята дейност и те ще продължат да работят. Тези сектори, които до някаква степен са зависими от държавата, от поръчки и т.н при тях може да има някакво забавяне.

Липсата на квалифицирани кадри е през 2017 година се очаква да е сред на големите пречки според 38% от работодателите у нас. Такова е и мнението на анализаторите.

Според последното проучване на Евростад 1/3 от българските предприятия изпитват остра нужда от работна ръка или това са 33% от всички фирми у нас.

Десислава Николова- гл. икономист в Института за пазарна икономика:

"Най-вероятно този процент ще продължава да расте, ако се погледне ресурсът в момента на трудовия пазар.А именно една голяма част от безработните в момента са дългосрочно безработни -т.е. хора без образование или с много ниска степен на образование и квалификация"

Едно от решенията на проблема, предлаган от редица бизнес асоциации, е по-лесен достъп до местния трудов пазар на етнически българи от съседни страни от региона и на работници от Азия.

02.01.2017

Линк