Йосиф Аврамов, Стандарт: Правителството, партиите и бизнесът да обединят усилия за справяне с корупцията и за ръст на икономиката от 4-5%

• Йосиф Аврамов, Стандарт: Правителството, партиите и бизнесът да обединят усилия за справяне с корупцията и за ръст на икономиката от 4-5%

  
  
  Йосиф Аврамов е доцент, доктор по икономика, предприемач, член на УС на Българската търговско-промишлена палата и съпредседател на Съвета по иновации и развитие на технологиите при БТПП. Член е на Съюза на учените в България и на Съюза на  българските  журналисти. Води лекционни  курсове  по финансови, банкови и финансово-контролни дисциплини в  магистърски  и  бакалавърски  програми в Стопанския факултет при Техническия университет-София и в Университета по библиотекознание и информационни  технологии-София. Автор е на над 15 книги, сред които "Силата на парите", "Корпоративни финанси", "Банков контрол", "Проблеми при финансирането на малкия и средния бизнес в България". Неотдавна излезе последната му книга "Прилагане на финансов инженеринг при публично-частните проекти".
   

  - Г-н Аврамов, може ли да ни разкажете малко повече за конкурсите на Съвета по иновации и развитие на технологиите при БТПП за разработен най-добър иновативен проект и за най-успешна иновативна фирма? От колко време се провеждат и как дойде идеята за тях? Какви са основните им ползи? 
  - Понастоящем е отправена покана до иновативните фирми и до колективите от учени и изобретатели за четвъртия поред конкурс на Съвета по иновации при БТПП, като предвиждаме наградите на победителите в двете категории да бъдат връчени през април 2017 г. Първият конкурс бе проведен през 2014 г. Досега победители са били фирми от ICT сектора, биотехнологиите и фармацията, оптиката и електрониката. Идеята за конкурса се зароди успоредно с работата по създаването на функционалната спесификация и софтуера на Платформа "Иновационна борса", проект на Съвета по иновации при БТПП, която е единствена в ЮИЕ. Повечето от участниците в двата конкурса са регистрирани потребители на Иновационната борса. Тя съдейства за осъществяване на връзката Наука - Бизнес, за намиране на финансов ресурс за иновативните проекти чрез способите на дяловото финансиране и чрез краунфъндинг (споделено финансиране), а представителите на бизнеса могат да потърсят на тази платформа оригинални български разработки, които да внедрят в своето производство. Авторите на редица от участвалите в конкурса разработки заявиха да се преведат на английски и на немски езици издадените от БТПП грамоти от конкурса на Съвета по иновации, с оглед участието им в други конкурси в чужбина. На колектива на награден в конкурса проект му бе предложено финансиране при отлични условия от водеща българска банка. 
  - Какви бяха най-интересните проекти на фирми, които са били наградени? 
  - Най-перспективният награден проект на 20.04.2016 г. в конкурсите за 2015 г. бяха 
  надуваемите снегоходки на фирма "Смол фууд", които намират отличен пазар 
  в Канада, САЩ и в някои алпийски и скандинавски страни. Други два успешни наградени проекта са от областта на биотехнологиите, като този на "Алекс 1977" ООД за няколко продукта (гел за лекуване на рани и различни хранителни добавки), създадени в Института по органична химия на БАН въз основа на екстрат от слуз на охлюви, както и лечебен гел на друг колектив на фирма от Бургас, в който участва и академик в областта на химията.
  - Какви са основните цели и предизвикателства пред БТПП през новата 2017 г.?
  - И през 2017 г. БТПП ще продължи да защитава интересите на своите над 53а000 членове, като национално представителна работодателска организация. Въз основа на техните най-неотложни нужди от нейна страна се формулират съответните предложения и палатата ги защитава пред държавните институции и обществото ни като член на Националния съвет за тристранно сътрудничество. БТПП ще продължи да предоставя на членовете си и на останалите фирми у нас десетки хиляди издадени документи (карнети АТА, сертификати за произход и за форсмажор и др.) както и да осъществява хиляди консултации, бизнес форуми, делегации, семинари, конференции и да участва в европейски проекти. Ще продължи налагането на баркодовете у нас от страна на БТПП и през 2017 г. Неотдавна премина прехвърлянето дейността на GS1 България в отделно дъщерно дружество, собственост на палатата, съгласно изискванията на глобалната организация GS1. Като голямо постижение трябва да се отбележи и 
  официалното акредитиране 
  на БТПП от Международната търговска камара - Париж
  за издаването на електронни сертификати и други външнотърговски документи и в това отношение тя е в групата на първата дузина палати в света. Ще продължи работата на палатата с чуждестранните посолства у нас и с нашите посолства зад граница за икономизирането на тяхната дейност в полза на двустранното и многостранното икономическо сътрудничество.
  - Намираме се в нестабилна политическа ситуация, според вас това ще има ли пагубно влияние върху икономиката на страната тази година? 
  - Бъдещото българско правителство, което ще се излъчи след изборите през пролетта, и БТПП, като най-голямата работодателска организация в частност, следва да утвърдят нашата страна като надежден партньор и да подпомагат българския бизнес в условия на несигурност, глобални предизвикателства и турбулентни процеси на Балканите. Необходимо е да се прояви отговорност към националния интерес и да се градят мостове с нашите партньори на Балканите, в Югоизточна Европа, ЕС и света. Необходимо е да се преодолее тенденцията за тревожно ниско ниво на инвестиционна активност у нас. За първите 10 месеца 2016 г. обемът на преките чуждестранни инвестиции по данни на БНБ от 16.12.2016 г. възлиза на едва 942 млн. евро, което е с 806,2 млн. евро по-малко в сравнение със същия период на 2015 г., когато те са възлизали на 1748,3 млн. евро. 
  - Какво трябва да се направи, за да има по-висок икономически растеж у нас? 
  - През настоящата 2017 г. следва не само да се запази досегашният ръст на БВП, постигнат за 2015 и 2016 г. от около 3 %, но до края на мандата на бъдещото ни правителство, който би трябвало да приключи в средата на 2021 г. считам, че са налице предпоставки да се постигне ръст на БВП през следващите 2-3 години от 4-5% годишно. Това ще се отрази по-чувствително и на доходите на средния български данъкоплатец, както в частния, така и в публичния сектор. България, за да догони останалите страни от ЦИЕ по БВП на глава от населението, следва да поддържа и по-високи темпове на икономически растеж. За изпълнението на тази задача са необходими съвместни усилия от страна на правителството, на всички представени в парламента политически сили и на бизнеса, които следва да обединят усилията си и в снижаване до средното ниво в ЕС на корупцията, на контрабандата, както и на престъпленията срещу данъчната, митническата и осигурителната ни системи и постигане на значително по-голяма прозрачност при обществените поръчки. Също следва да е налице предвидимост в условията за правене на бизнес у нас и ето защо в тригодишната бюджетна прогноза 2018-2020 г. на новото правителство следва 
  да бъде поет ангажимент да не се повишават данъците и осигуровките до края мандата
  Според мен е наложително изцяло отменяне на данъка върху дивидента, който е 5 %, както неотдавна бе сторено в Румъния.
  - Кои са основните проблеми пред българските малки и средни фирми? А кой е секторът с най-добри перспективи за развитие? 
  - Сред основните проблеми пред българските МСП са несигурната обществено-политическа ситуация у нас, където за пореден трети път от 2013 г. досега ще има предсрочни парламентарни избори, както и неспокойната обстановка в съседните ни страни (Турция и Украйна). Водените военни действия в Близкия Изток и мигрантския поток вследствие на войната; някои непремерени действия в икономическата област от страна на правителството в оставка, като отмяна на някои спечелени обществени поръчки и др.; затрудненият достъп до финансиране, който бе налице до средата на август 2016 г., когато приключиха стрес-тестовете на българските банки, които през предходните 12 месеца извънредно трудно отпускаха кредити на МСП.
  Налице е и още един проблем. У нас понастоящем "процъфтява" аутсорсингът, но този подотрасъл според мен нанася повече вреди, а не ползи на българската индустрия. Повечето от заетите в аутсорсинга получават сравнително ниски заплати. Според мен 
  не следва да се насърчават от държавата и да 
  не се присъждат класове А и Б 
  от Българската агенция за инвестиции на предприятията в подотрасъл "аутсорсинг" и те не следва да ползват данъчни облекчения за нискотехнологично производството на части, възли и детайли. В България следва да се насърчават, респективно и привличат инвеститори, които да разкриват производство само на високотехнологични крайни (завършени) иновативни продукти, а най-добре е такива, които имат и развойни звена у нас и произвеждат изделия с оригинален български бранд. 
  Безспорно най-добре развиващият се сектор у нас е IСT сектора, в който нивото на заплати вече задмина това на работещите във финансово-кредитната ни система. Перспективите пред този сектор са обещаващи, но само ако се реши въпросът с недостига на подготвени кадри (програмисти и софтуерни инженери) за него. Отлични перспективи са налице и пред фирмите от подотраслите: фармация, биотехнологии, производство на мебели, електроника и електротехника, както и в част от добивната индустрия и металургията, като добив и производството на цветни метали (мед, олово и цинк), злато и други редки метали. 
  Ивета Иванова

  
  Линк