Назад

Работодатели и синдикати в пореден спор за осигуровките


  • Горанов: Не се предвижда увеличение на данъците Копирано от https://www.24chasa.bg/novini/article/5794095 © www.24chasa.bg

    Не се предвиждат изменения в параметрите на данъците в посока увеличение, изключение правят акцизните ставки за облагане на тютюна. Това заяви министърът на финансите Владислав Горанов по време на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), предаде БГНЕС. Изказването на Горанов бе във връзка с една от точките на дневния ред на НСТС, а именно ЗИД на Закона за акцизните и данъчните складове. Горанов обясни, че в промените на закона не се предвижда увеличение на данъците. „Мотивите ми за промени са свързани с нови достижения в европейското право. Другите мотиви са свързани със стъпки в посока по облекчаване на информационния обмен между лицата и проходните администрации и въвеждане на някои облекчения за бизнеса по отношение на ДДС”, посочи още финансовият министър. Относно предложението наследници да плащат неизплатени данъци на починало лице, Горанов направи коментар, че тази промяна не е безспорна. „Но, тя е икономическо обусловена от обстоятелството, че например едноличен търговец, независимо, че предприятието му загива с него, икономическите връзки продължават да съществуват. Промяната е в полза за съществуването на някакъв регламент”, обоснова се още Владислав Горанов.

    От своя страна председателят на БТПП Цветан Симеонов обясни, че БТПП подкрепя предложените промени в ЗИД на Закона за акцизните и данъчните складове. „Доста са се постарали експертите на данъчната администрация. Чудесно е всичко да се подава по електронен път, но все пак нека се остави и възможността за подаване на декларациите на книжен носител”, призова той във връзка с предложението данъчните декларации да се подават по електронен път. От БСК също одобряват запазване на общия подход на данъчната тежест, както и електронното подаване на данъчни декларации.
     


    Линк

  • Синдикатите отново обвиниха работодателите, че не искат да преговарят за МОД

    Синдикатите отново обвиниха работодателите, че не искат да седнат на масата на преговорите за минималните осигурителни доходи (МОД) за 2017 г. Това стана факт по време на днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Министърът на финансите Владислав Горанов също коментира темата. „Бих защитавал пред правителството позицията, че трябва да се явяваме модератори, но ако вие не искате да си говорите, какъв избор остава за правителството", запита Горанов представителите на синдикатите и на бизнеса. „Хайде да преценим дали отваряме тази тема да върви в някакви темпове, защото догодина ще се окажем в същото положение, ако не започне интензивен диалог по технологията и по начина, по който ще си комуникират синдикатите и работодателите по тази тема. На мен лично като финансов министър ми е най-комфортно да идвате с готовите решения и да не се налага аз да защитавам една или друга позиция”, посочи финансовият министър. Как го виждате за слагане на масата във времето, запита ги той и допълни – „ние от правителствената част сме тук”.
     
    От своя страна министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова обясни, че в предходния месец е провела срещи с всички работодателски организации и с две синдикални. „И от двете страни имаше заявен интерес темата да бъде обсъждана в рамките на НСТС или темата да бъде обсъдена в рамките на двете страни”, добави Русинова. Цветан Симеонов, председател БТПП заяви, че МОД и начинът за определяне на минимална работна заплата са обвързани. „Тогава, когато има решение по по-важния въпрос за минималната работна заплата, вероятно ще бъде променена и позицията. Засега все повече стават браншовите организации, които са категорични, че няма как да се разделят двата въпроса”, посочи Симеонов. Минималната работна заплата за 2017 г. не е договаряна, а е едностранно оповестена под натиска на синдикатите. Кумулативно 35% е ръстът на минималната работна заплата за 3 години, при 2-3% ръст в икономиката и производителността, каза и Васил Велев, председател на АИКБ, предаде БГНЕС. Що се отнася до МОД-ваша нива, ваша пакост, опонира, пък Ася Гонева, изпълнителен секретар на КНСБ. „Такова нещо има в закона. Такива изисквания има и НАП така работи. Ние не сме се отказали от своята отговорност. Няма да коментирам поведението на работодателите – какви представителни организации са тези, които не желаят да седнат на масата. Да седнат на масата, може пак да не се разберем, но те не искат да седнат на масата”, обвини тя работодателите. Председателят на НСТС и вицепремиер Томислав Дончев бе категоричен, че към каквото и решение да се върви, е редно да бъде взето след социален диалог.

     

    Линк

  • Работодатели и синдикати в пореден спор за осигуровките

      Работодатели и синдикати се скараха за осигурителните ни доходи на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Въпреки че точките от дневния ред бяха свързани с промени в акцизите и Кодекса на труда, най-много страсти разпали именно темата, по която отдавна липсва диалог между двете страни.

    Представителите на правителството – финансовият министър Владислав Горанов и вицепремиерът Томислав Дончев, пък се наложи да влязат в ролята на омиротворители.

    „Ако вие не искате да си говорите, какъв избор остава за правителството“, попита риторично Горанов, който разясни, че финансовото министерство е направило сметките си, но очаква от социалните партньори все пак да идват с готови решения. 

    Цветан Симеонов от БТПП обясни, че все повече стават браншовите организации, които са категорични, че „ножът е опрял до кокала“. По думите му няма как да се разделят въпросите за минималните осигурителни прагове и за начина на определяне на минималната работна заплата.


    Колегата му от АИКБ Васил Велев допълни, че минималната работна заплата за следващата година не е договаряна, а „едностранно обявена под натиска на синдикатите“. Велев пресметна, че за 3 години кумулативно ръстът ѝ е 35 % „при валутен борд, при 2-3% ръст в икономиката, толкова и в производителността“.

    „Към това прибавяме и класовете, защото сме единствената страна, която има класове“, коментира още Велев. По думите му средната минимална работна заплата за догодина е 515 лева, което е повече от средния осигурителен доход в редица икономически дейности.

    Велев каза и че браншовите организации от години призовавали това да спре - някои не можели да надскочат летвата, която административно се вдига, а друга част - защото благодарение на праговете има сив сектор. „Ако няма прагове, няма да осигуряват на минимална заплата, защото ето в София се проверяват тези, които осигуряват на минимална заплата“, даде пример той.

    Велев каза още, че няма да има споразумение в нито една икономическа дейност и вече са получени откази от 60 икономически дейности. „Има такива, на които им е все едно, например Асоциация на българските авиокомпании. Там всичко е на светло, праговете са много под реалните заплати, но те се солидаризират с останалите, защото, ако се договорят, ще кажете „Има споразумение, разпростираме го административно върху текстила, охраната, хотели и ресторанти, които изобщо не могат да скочат тая летва“, разясни той.

    Ася Гонева от КНСБ контрира, че няма такова нещо, като административно определяне на минимална работна заплата и на минимални осигурителни прагове, а правомощия на изпълнителната власт, която по закон има това право, а е и длъжна.

    „Ако слушахме доводите на работодателите от години наред как черният бизнес ще се появи в огромни количества, видите ли ще уволним работниците, безработицата ще стане трицифрено число, щяхме да стоим още на 85 лева минимална работна заплата“, настоя тя.

    За минималните осигурителни прагове тя се обърна към работодателите с думите: „Ваша нива, ваша пакост“.
    Гонева посочи, че в закона има такива изисквания, по тях данъчните работят и проверяват фирмите, и попита какви представителни организации са тези, които не желаят да седнат на масата за преговори.

    Макар че няма да има промени в данъците догодина, извън изисквания на ЕК за достигане на минимални ставки на акцизи, от 2017 г. с 1 процентен пункт се увеличава осигуровката за пенсия. Същото увеличение е договорено и от 2018 година. Предвижда се минималната работна заплата да стане 460 лв. Разговорът за доходите и осигуровките ни тепърва предстои в НСТС.


    Линк

Назад