Назад

Осигурителните прагове увеличават сивия сектор


  • Очакваме 3% ръст на БВП, двигател е износът, а не потреблението, казва Цветан Симеонов



    Работодателските организации у нас безпрецедентно бойкотираха въведените преди 13 г. минимални осигурителни доходи като мярка срещу сивия сектор. Те се обърнаха към браншовите съюзи да откажат преговорите за новите ставки, които да важат за 2017 г. Защо се стигна до тази мярка, попитахме председателя на Българската търговско-промишлена палата /БТПП/ Цветан Симеонов.

    - Господин Симеонов, защо работодателските организации предприехте тази крайна мярка - да призовете своите членове да откажат провеждането на преговори за новите минимални осигурителни доходи за 2017 г.?


    - Това се наложи в резултат на нашите дългогодишни усилия да се справим с погрешния подход на няколко поредни правителства при определянето на минималните осигурителни доходи (МОД). БТПП никога не е одобрявала въвеждането им. Тогава, през 2003 г., някои работодателски организации бяха подведени, че по този начин ще изсветлее икономиката, че всички фирми ще бъдат поставени при едни и същи условия. Нищо подобно не се случи. На практика дойде допълнителна тежест, която се стовари върху най-редовните фирми. Защото практиката на министерството на труда, с някои малки изключения, е да налага увеличение на тези прагове под натиска на синдикатите без никаква оценка на въздействието върху бизнеса. Административното разпростиране на ръст, равен на средния процент увеличение от постигнатите споразумения между синдикати и работодатели върху отрасли, в които не са проведени преговори, доведе до засилване на сивия сектор. Някъде фирмите са принудени изобщо да излязат от светлата част на икономиката, другаде се прибягва до договори на половин или на три четвърти работен ден, за да може заплащането да се побере в рамките на производителността, която имат работниците. Защото не навсякъде работникът има такава производителност, която да изкарва доходи над осигурителните прагове.


    - Посочете примери, където МОД най-много затрудняват редовните фирми?


    - Например в строителния сектор, химичните продукти, транспорта. Преди години, когато се спука балонът на недвижимите имоти, не беше редно да се вдигат праговете в строителния сектор. Никога досега, откакто съществуват вече 13 г. МОД, не се е случвало те да бъдат намалени в сектори, които изпитват затруднения. Още миналата година през есента работодателските организации заявихме, че повече не може така и че там, където има договорености, праговете трябва да се спазват, но там, където не са водени преговори, не трябва административно да се увеличават. Въпреки това тогавашният министър на труда Ивайло Калфин вдигна всички осигурителни прагове без никаква икономическа логика. Тогава преля чашата.


    - А не е ли проблемът именно в административното увеличение на МОД, а не в договарянето им със синдикатите?


    - Смятаме, че определянето на МОД е погрешна процедура, защото залага презумпцията, че работникът, дори да получава по-ниска заплата, ще бъде осигуряван върху по-висока сума. Правилният начин в една пазарна икономика е колкото получаваш, върху толкова да се осигуряваш. Разбира се, работодателските организации ще уважим, ако има сключени споразумения между работодатели и синдикати за 2017 г., не призоваваме тези договорки да не бъдат спазвани. Но ние много разчитаме на това, че като няма преговори и договорености, съвсем пък няма да има държавата основания да разпростира някакво увеличение. Безкомпромисни сме, искаме МОД да бъдат премахнати като паразитна практика, необичайна за ЕС.


    - А как тогава ще се гарантира, че инженерът няма да бъде осигуряван  като най-нискоквалифицирания работник в една фирма?


    - Със строг контрол. Затова казваме, че премахването на МОД трябва да бъде комбинирано със завишаване на контрола. ГИТ, НОИ и НАП трябва да ловят нарушителите в сивия сектор, а не да висят в редовните предприятия. Никога няма да защитим с чадър някой, който не си изпълнява задълженията, която и да било фирма. Да не забравяме, че вече се носи и наказателна отговорност за укриване на осигуровки, макар че до момента не ми е известно да има някой наказан. За БТПП това е мъртва норма, защото контролните органи не си вършат работата.


    - Вие недоволствате и от ръста на минималната работна заплата за догодина до 460 лв. Поставихте ли на социалния министър Зорница Русинова въпроса кога ще бъде приет обективен механизъм за нейното определяне?


    - Още преди няколко години беше сформирана работна група по този въпрос. Тя заседава няколко пъти, всички са си дали становищата, но нищо не е направено. На държавата просто й е по-лесно административно да посочи една цифра, като се надява така поне от редовните фирми да получи по-големи приходи от осигуровки и данъци. Ако бъдем притиснати във времето, може да се приеме по-радикално решение - да се ратифицира Конвенция 131 на МОТ, която дава международния опит в определянето на размера на МРЗ и тя да стане ориентир. Не изключвам това да стане, защото преговорите може да се проточат, а може и въобще да няма преговори, ако всеки запази крайна позиция.


    - Данните за БВП, заетостта, безработицата не показват, че през последните години нарастването на минималната работна заплата и на осигурителните прагове се отразява негативно на бизнеса.


    - Ние не сме недоволни, че нашите притеснения не са се осъществили. Напротив, радваме се. Много фактори работят в положителна посока и това е добре. Първо, макроикономическата стабилност беше запазена, не беше увеличена преразпределителната роля на бюджета, не бяха увеличени данъците, както се случи в много държави. България си остава стабилна дестинация без проблеми със своите съседи от политическа гледна точка. Всичко това работи в полза на наемане на допълнителна работна сила, дори да няма големи нови инвеститори. Радостно е, че няма напускащи страната ни инвеститори и че болшинството от тях планират и реализират, макар и скромни, увеличения на своите производства и инвестиции. Лошата работа на образователната система обаче не води до търсене на по-добри кадри, а на кражба на кадри с малко по-високи заплати. Ако сравните порасналата производителност на труда с ръста на средата работна заплата, ще видите, че разликата е доста съществена. Което означава, че има изкуствен ръст на заплатите, несъответстващ на нарасналата производителност. И това не може да продължава безкрайно.


    - Т.е. догодина ръст на минималната заплата с нови 40 лв. вече ще бъде непосилен за бизнеса?


    - Да. От друга страна, средната работна заплата ще расте, защото не достигат кадри, а държавата задържа вноса на работна ръка отвън. Дано не се вдигнат минималните осигурителни прагове след нашата реакция, но пък с един процентен пункт ще се увеличи осигуровката за пенсия. В тази посока рано или късно ще се стигне до момент, в който производителността няма да бъде достатъчна, а заплатите и осигуровките ще бъдат тежест за наемане на работна ръка. Тогава единият изход е фирмите да влязат в сивата икономика, а другият - както в Гърция - да пренасят производства в по-гостоприемни дестинации.


    - Размерът на минималната заплата ли ще бъде спорът ви с правителството за Бюджет 2017?


    - Да, ние не приемаме този ръст, настояваме да се запази на същото ниво. Много положителен сигнал обаче, който надхвърли очакванията ни, е, че е възможно Бюджет 2017 да бъде балансиран, т.е. с нулев дефицит. Това ще даде нов тласък за инвестициите, защото България става по-сигурна дестинация. Но това трябва да бъде съчетано с реформи в образованието, здравеопазването и съдебната система. Най-голямата оглушка, която си правят управляващите, е въвеждането на електронното правителство. Нищо не се случва там като хората, а това би дало огромен тласък в инвестициите.


    - Какви са очакванията ви за икономическото развитие на България до края на тази година и през 2017 г.? Кои са рисковете според бизнеса?


    - При заложен 2.1% ръст на БВП очакваме той да достигне 3% през тази година. Подобен растеж може да се гони и през 2017 г.  Двигател ще бъде отново износът. Растеж от вътрешно потребление не може да има. В тази връзка много разчитаме на активността на търговските ни представители зад граница. Това, което ни притеснява, е, че цените на суровините не растат и по-специално на металите. Ние сме нетен износител на метали, което означава по-малко приходи в бюджета. Притеснителното е, че става по-сериозна конкуренцията на много пазари, в това число на китайския и централноазиатския, където се опитваме да пробием. Притеснителното е, че в наши съседни страни се случват събития, които дават негативен отенък на стабилността. Недалеч от нас, в Сирия, има военни конфликти. Това създава негативен имидж на региона и в перспектива се отразява на решенията за инвестиции. Един сериозен партньор като Турция със сериозна инфлация на валутата си затруднява икономическите връзки с нас. Засега тези същите елементи от средата се отразяват положително на туристическия поток за България, защото на фона на нарасналата терористична дейност по цял свят ние успяваме да сме стабилен терен заради некрайната си политика. От друга страна това, което се случва в ЕС - Брекзитът, има и положителна страна. Европейските институции са принудени да се замислят защо се случва това. Допитване показва, че 90% от фирмите са притеснени от администрацията, която продължава да се разраства и да се намесва в елементарни  ежедневни дейности на бизнеса и да създава излишна регулация. Очевидно европейската администрация е сериозната причина за това определени страни да се чувстват некомфортно в ЕС.


    Линк

Назад