Назад

СТАНДАРТ - Дуалното обучение е обречено без стимул за фирмите


  • Дуалното обучение е обречено без стимул за фирмите

    Който иска да харчи обществени средства, да декларира и парите си в офшорки

    Бюджет 2017 трябва да е с нулев дефицит, казва Цветан Симеонов, председател на БТПП

    - Господин Симеонов, как ще коментирате публикуваната средносрочна бюджетна прогноза на финансовото министерство за 2017-2019 г., която ще бъде основата на изготвянето на бюджета за следващата година?

    - Първо, искам да отбележа, че БТПП поиска средносрочната бюджетна прогноза да бъде внесена и разгледана в съвета за тристранно сътрудничество. Защото тя засяга не само Бюджет 2017, а три поредни бюджета и всяко едно правителство, което иска стабилност, е редно да попита социалните партньори, за да няма за него после изненади кое се одобрява и кое не. А също и за обществото трябва да е ясно колко от нашите предложения не намират отговор. Беше ни отказано. Вицепремиерът Ивайло Калфин, който председателства тристранката, прехвърли топката на финансовия министър, който е заявил, че прогнозата не е проект на закон, за да бъде обсъждана в съвета за тристранно сътрудничество. БТПП остро възрази, защото това е поредната тема, чието обсъждане в съвета е неглижирано.

    - Кои параметри от прогнозата приемате и кое ви безпокои?

    - В прогнозата има и приемливи неща, и такива, които не са. Близките до тазгодишния бюджет цифри за макроикономическите елементи, естествено, предизвикват нашето принципно одобрение. Но в същото време нямаме ясна представа за реформите в сектори, от които зависи тази бюджетна прогноза, а именно здравеопазване, сигурност и съдебна система. Последните две са още в начален стадий и не знаем как ще се развият и как ще се отразят на бюджета.

    По отношение на бюджетния дефицит смятаме, че с малко по-добра работа на контролните органи и по-стегната администрация, в смисъл повече ефективност, спокойно може да се постигне балансиран бюджет. Това ще е предпоставка за по-добра позиция на България в международните класации. Веднага ще излезем напред, а след като искаме да привличаме инвестиции, трябва да покажем прогрес особено в момент, в който не е много розово положението навсякъде.
    Притеснява ни, че продължава налагането по административен път на минималната работна заплата. Предвиденият ръст от 420 на 460 лв. не е кой знае какъв, но ние искаме обективни критерии. А когато те се въведат, може дори да покажат и по-голяма минимална работна заплата. И тогава никой няма да протестира. Не виждаме и решаване на един друг въпрос, който се неглижира от всички - политики за изравняване на икономическото развитие на регионите в България. Виждаме, че през следващите години ще продължи да действа без промяна и съотношението 60:40 на разпределението на осигурителните вноски между работодател и работник - временна мярка, която действа вече 10 години.

    - В същото време ще се увеличава с по един процентен пункт през 2017 и 2018 г. осигуровката за фонд "Пенсии".

    - Това вече беше договорено в пакета промени по пенсионната реформа и няма да го дискутираме.

    - Какво по точно очаквате да видите в Бюджет 2017 г.?

    - Искаме по-ефективно разходване на публичните средства, за да не се формира дефицит. Одобряваме това, че се предвижда намаляване на преразпределителната роля на държавата. През тази година това преразпределение е 37% от БВП, а за догодина е 35.7%, което означава, че повече средства ще останат у хората и в бизнеса и по-малко от произведения брутен продукт ще вземе държавата за разпределение.

    Продължава да не се решава въпросът с такса смет и въвеждането на принципа "замърсителят плаща". Отново не виждаме ангажимент да се случи това. Пример за добра практика е въвеждането на патентен данък за таксиметровите шофьори, където държавата даде възможност на общините да го въведат. Видя се, че когато се съюзят общинските власти и институциите, реформите по-лесно се получават.

    Що се отнася до икономическия растеж в следващите три години, той е под 3-те процента, които постигнахме през 2015 г. За нас прогнозите от 2.1, 2.5 и 2.7% съответно за 2017, 2018 и 2019 г., са с голям резерв. Смятаме, че ако нещата вървят нормално, не правим експерименти с ДДС, е възможен по-висок ръст от този. Смятаме, че оценката за ръста на експорта е доста умерена и може да се постигне по-висок ръст. При 7.6% ръст за 2015 г., прогнозата за 2017-2019 е 4.5, 4.7, 4.9%. Презастраховане има и по отношение на вноса - посочва се по-висок ръст, отколкото очакваме, тъй като нито цените на суровините ще се увеличават, нито енергийните разходи. В цял свят се наблюдава падане на цените на енергоизточниците и на консумацията на енергия, понеже излизат по-ефективни двигатели.

    Спадът на безработицата до 7.9% през 2017 г. като че ли е малко по-оптимистичен отколкото нашата оценка по няколко причини и едната е, че реформата в образованието тъпче на едно място. Големият бич за високата безработица са хората с ниско образование и не виждаме как ще се промени това в близките три години. По този повод за нас е неприемливо да се увеличават разходите в образованието без ясни реформи. Увеличават се заплатите на учителите, а продължава бракът в тяхното производство да е 40% неграмотни хора. Как по този начин ще увеличаваме заетостта? Може ли някой да има 50 дни отсъствие от училище и да мине в следващия клас?

    - За какви мерки за подобряване на бизнес средата ще настоява БТПП?

    - Остава в сила дефектът на нашата икономическа среда - липсата на предсказуемост. Лошият пример е с данък уикенд. Трябваше да вдигнем голям шум, за да се разбере от всички, в това число и от НАП, че трябва да се сложи някакъв праг на прилагане, защото това е база за рекет за всяка една фирма и най-вече малките предприятия. Видя се също, че срокът за деклариране, 14 февруари, няма как да се случи и трябва да се удължи. Продължава да няма електронно правителството. От време на време на срещи с правителството ни се обещава, но не виждаме съществени стъпки към електронно управление. Постоянно изчисляваме колко са ненужните режими и колко трябва да се закрият, но не виждаме подобряване на правенето на бизнес. По отношение на реформата в обществените поръчки - не можем да се задоволим с нивото - трябва да се търсят още мерки за постигане на прозрачност. Защо трябва да се намесва премиерът и да спира търгове, поради това, че администрацията не си е свършила работата? Решението е намерено в много други страни - по електронен път се дават офертите и само компютърът класира по ясни и еднакви за всички критерии. Съдебната система остава проблем. Проблем обаче се явява и нарояването на арбитражни съдилища. Повече от 40 станаха арбитражите в България и голяма част от тях не са стриктни при спазването на гражданския процес. Това вреди на имиджа на арбитража. Настояваме да се търси решение на този проблем и да останат да действат само тези, които са в състояние да спазват принципите на гражданското право.

    По отношение на борбата със сивия сектор сме доволни от напредъка в работата на контролните органи - МВР, митниците, ДАИ - неща, които с години се търпят, сега излизат на светло и започва да се води борба с тях. Колкото повече се разширява тази борба, толкова повече се свива сивият сектор и толкова по-добре ще функционира икономиката.

    - Как ще коментирате данните, които излизат от Панамските досиета?

    - За нас шумът е излишен и в неправилна посока. Не са виновни тези данъчни убежища за това, че държавите не могат да си контролират вътрешно нещата. САЩ са въвели задължение на своите граждани за деклариране на всички доходи отвсякъде. И ако има спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и защита на инвестициите, ако под някаква форма се признава данъкът, платен в някакво по-добро данъчно убежище, като България например, то данъкът се признава. Но всичко трябва да бъде декларирано. А за всички, които искат да харчат обществени средства, още по-строго трябва да бъде задължението за деклариране. И като се напише, че има офшорна сметка, ще имаме едно наум. Ако не искаш да дадеш информация, стой си частник и си прави инвестициите където искаш. Нашите данъчни власти постепенно ще имат грижата да те потърсят, ако има несъответствие в разходите и приходите ти. Само че сегашният праг за проверка при несъответствие от 150 000 лв. е прекалено голям. Виждаме, че хора за подкуп от 2000-3000 лв. ги вкарват в затвора, а защо смятаме, че 50 000 лв. разлика не е голяма?

    - Споменахте за лошото образование, което произвежда все повече неграмотни хора. Какви конкретни предложения има БТПП в тази сфера?

    - Да продължават мерките за връзка между образованието и нуждите на бизнеса. Много се залага на дуалното професионално обучение, но засега не виждаме да е предвиден достатъчен стимул за работодателите да се включват в това обучение. Така че нямаме добри очаквания без такива стимули то да се развие масово извън пилотните проекти. От бизнеса се иска да влага време и средства и тези разходи трябва да му се зачитат поне при данъчното облагане.

     


    Линк

Назад