Назад

Не бизнеса, а държавата генерира сива икономика


  • Цветан Симеонов: Не бизнеса, а държавата генерира сива икономика

     
    С Цветан Симеонов, председател на УС на Българската търговско-промишлена палата, разговаря Галина Спасова 
    - Г-н Симеонов, коя наша поговорка би описала кратко ситуацията в икономиката?
    - В тази динамична обстановка е трудно да се избере само една. В данъчната сфера например „липсата на новини е добра новина” на фона на случващото се около нас, а и в много страни от ЕС.
    По отношение на европейската интеграция сме „на път да хванем влака”, ако достигнем 20% годишно усвояване на средствата. В борбата с корупцията е необходима перфектна координация между правоохранителните и правоприлагащите органи, а не противопоставяне. Нека се състезават кой по-добре ще си свърши работата, вместо да си търсят грешки. Слабостите на дейността трябва да отиват в медиите едва тогава, когато корекцията им е била неуспешна по вътрешните канали. Иначе главните заподозрени стават печеливши, поговорката е „двама се карат - третият печели”. А резултатите от дейността на комисията „Кушлев” - изхарчени 28 млн. и конфискувани 8 млн., може да се илюстрира с Шекспировото „много шум за нищо”.
    „На чужд гръб и 100 тояги са малко” пасва за прехвърлянето на допълнителни тежести върху бизнеса с по-високите осигурителни вноски и по-големия дял, плащан от фирмите, сравнено с работещите, кръстосаното субсидиране и по-скъпия ток. „През куп за грош” е необоснованото увеличаване на минималните осигурителни прагове в десетки сектори и прибързаното увеличаване на минималната работна заплата без отвързването на огромния брой плащания, за които тя служи като измерител.
     
    - Казваме, че сме предприемчиви, но примерите за успели българи са сякаш повече от чужбина?
    - Достатъчно е да отворите класацията на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Топ 100, за да видите колко успешни мениджъри имаме. В Топ 1500 на сайта на БТПП ще се намерят още повече примери и това е вече дванадесет години, откакто правим класацията. Даже и да има спад на инвестициите, българските предприемачи работят - вече по-предпазливо, но мнозина завидно успешно.
    А в чужбина нашите хора успяват, защото за самия акт на заминаване в повече или по-малко непозната страна се изисква кураж, а за адаптирането там - много труд и предприемчивост. Напълно успелите често са единици. Примерите на единични случаи от масата на немалката група на емигрантите ни (над 700 хил. души) са подобни на успелите българи от предишните емигрантски вълни. Иначе малко доказателство за предприемчивостта на българина ли е да можеш да оцеляваш и финансово, и физически, и духовно в условията на повече от 20-годишна финансова и икономическа криза в собствената си страна?
     
    - Кои нагласи са спънка за изграждане на благоприятна икономическа среда?
    - Основното е негостоприемността на администрацията и дерибейската позиция, която се запазва, особено на по-ниските равнища. Още не си е сменила манталитета и да работи с разбиране, че когато е на своя пост, е слуга на фирмите и гражданите в прекия смисъл на думата, така както фирмите и техните служители са слуги на всички свои клиенти.
     
    - Как ще се разбие формулата, според която печеливш бизнес и почтеност са две различни неща? 
    - Вече говорихме за хилядите предприемачи, които работят в тежки условия на висококонкурентен пазар - повечето са почтени, защото си плащат данъците, повечето от тях са благородни, защото за последните пет години ръстът на средната работна заплата в частния сектор е по-голям, отколкото инфлацията и ръста на производителността на труда, взети заедно. Въпреки че това ги прави по-неконкурентоспособни или ги лишава от печалбата, която им се полага заради поетите рискове да вземат заеми, да купуват суровини, да наемат работници (които често нямат необходимата квалификация), да посрещат трудностите на чиновнически безсмислици като плащането за смет според стойността на обекта, а не според произведения боклук, постоянните набези на данъчните, санитарните и други контролни органи и власти именно в светлите фирми, защото така е по-лесно за бюрокрацията.
    - Какви са конкретните ви действия като организация за ограничаване на бюрокрацията?
    - Ние можем да даваме предложения, а държавните органи да ги приемат или не. И приемането става, но често с година-две, а и повече закъснение. Затова и ефектът от тези полезни за икономиката действия се забавя, а понякога и обезсмисля. Често добри предложения излизат осакатени от парламента и даже имат обратен ефект. Така е, защото не се прави предварителна оценка на въздействието или тя е повърхностна. 
    Извоювали сме възможността да съдействаме за уреждане на спорове чрез посредничество, помирение, медиация и други алтернативни способи. БТПП е създала и поддържа арбитражен съд, който е по-евтина, по-бърза и по-съобразена с нуждите на търговския оборот алтернатива на държавното правосъдие. Броят на делата в нашия арбитраж расте, а през миналата година се утрои. Аналогични са резултатите и от доброволния търговски регистър, който освен изброените предимства безспорно печели доверието на нашите предприемачи спрямо държавния регистър. Обслужването на потребителите в доброволния регистър на БТПП не само е по-евтино, но и по-качествено. От друга страна – той е с по-ясни, строги и повече на брой изисквания от тези на държавния.
     
    - Имате ли лостове срещу сивата икономика?
    - Не бизнесът, чийто представител се явява БТПП, а държавата генерира т.нар. сива икономика. А  държавата и нейните органи са създадени да я преследват и ограничават. Не само не си затваряме очите пред сивата икономика, но извършваме огромна работа по ограмотяването на бизнеса кое е законно и кое не в деловата дейност. БТПП от година работи по проект, финансиран от Европейския социален фонд - „Повишаване на обществената нетърпимост към неформалната икономика при трудовоправните и осигурителните отношения и превантивни действия за ограничаването й”. Работим по виртуална приемна и възможност за споделяне на добрите практики в трудовоправните отношения. 
    - Иновациите са ахилесовата пета на родния бизнес, подобно нещо може да се каже и за обвързването на нуждите му с образователната система. Има ли раздвижване в тези области?
    - Трябва да посочим, че политическа воля в тази насока има. Това е необходимо, но не и достатъчно условие за отваряне на иновативния хоризонт за бизнеса. Специално създадената оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността” е сред приоритетните на БТПП, с ориентиране предимно към малкия и средния бизнес. Раздвижването на иновативните производства и услуги в бюджетните сфери е най-вече с козметични резултати.
    БТПП, съвместно с БАН, няколко учебни заведения и държавни институции, създаде Съвет по иновации, който набира сила. Най-важна е готовността на научните среди да приемат и работят по поръчки от страна на фирмите.
     
    - Открехнете вратата към личния си живот.
    - Женен съм, имам една дъщеря. Семейството е мястото, където намирам спокойствие и подкрепа след натоварените дни. Нямам специално хоби. Обичам повече разходки сред природата, малко риболов и малко градинарство. 
    - В кой принцип вярвате? 
    - Добре е човек да се старае да бъде добър към всички, да вярва на малцина и да се старае да не причинява неправда никому. 
    Малко доказателство за предприемчивостта на българина ли е да можеш да оцеляваш и финансово, и физически, и духовно в условията на повече от 20-годишна финансова и икономическа криза в собствената си страна?
     

    Линк

  • Не бизнеса, а държавата генерира сива икономика



     
    Човек трябва да вярва на малцина и да не причинява неправда никому

    брой 178 Личности

    С Цветан Симеонов, председател на УС на Българската търговско-промишлена палата, разговаря Галина Спасова 
    - Г-н Симеонов, коя наша поговорка би описала кратко ситуацията в икономиката?

    - В тази динамична обстановка е трудно да се избере само една. В данъчната сфера например „липсата на новини е добра новина” на фона на случващото се около нас, а и в много страни от ЕС.
    По отношение на европейската интеграция сме „на път да хванем влака”, ако достигнем 20% годишно усвояване на средствата. В борбата с корупцията е необходима перфектна координация между правоохранителните и правоприлагащите органи, а не противопоставяне. Нека се състезават кой по-добре ще си свърши работата, вместо да си търсят грешки. Слабостите на дейността трябва да отиват в медиите едва тогава, когато корекцията им е била неуспешна по вътрешните канали. Иначе главните заподозрени стават печеливши, поговорката е „двама се карат - третият печели”. А резултатите от дейността на комисията „Кушлев” - изхарчени 28 млн. и конфискувани 8 млн., може да се илюстрира с Шекспировото „много шум за нищо”.
    „На чужд гръб и 100 тояги са малко” пасва за прехвърлянето на допълнителни тежести върху бизнеса с по-високите осигурителни вноски и по-големия дял, плащан от фирмите, сравнено с работещите, кръстосаното субсидиране и по-скъпия ток. „През куп за грош” е необоснованото увеличаване на минималните осигурителни прагове в десетки сектори и прибързаното увеличаване на минималната работна заплата без отвързването на огромния брой плащания, за които тя служи като измерител.
     
    - Казваме, че сме предприемчиви, но примерите за успели българи са сякаш повече от чужбина?

    - Достатъчно е да отворите класацията на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Топ 100, за да видите колко успешни мениджъри имаме. В Топ 1500 на сайта на БТПП ще се намерят още повече примери и това е вече дванадесет години, откакто правим класацията. Даже и да има спад на инвестициите, българските предприемачи работят - вече по-предпазливо, но мнозина завидно успешно.
    А в чужбина нашите хора успяват, защото за самия акт на заминаване в повече или по-малко непозната страна се изисква кураж, а за адаптирането там - много труд и предприемчивост. Напълно успелите често са единици. Примерите на единични случаи от масата на немалката група на емигрантите ни (над 700 хил. души) са подобни на успелите българи от предишните емигрантски вълни. Иначе малко доказателство за предприемчивостта на българина ли е да можеш да оцеляваш и финансово, и физически, и духовно в условията на повече от 20-годишна финансова и икономическа криза в собствената си страна?
     
    - Кои нагласи са спънка за изграждане на благоприятна икономическа среда?

    - Основното е негостоприемността на администрацията и дерибейската позиция, която се запазва, особено на по-ниските равнища. Още не си е сменила манталитета и да работи с разбиране, че когато е на своя пост, е слуга на фирмите и гражданите в прекия смисъл на думата, така както фирмите и техните служители са слуги на всички свои клиенти.
     
    - Как ще се разбие формулата, според която печеливш бизнес и почтеност са две различни неща? 

    - Вече говорихме за хилядите предприемачи, които работят в тежки условия на висококонкурентен пазар - повечето са почтени, защото си плащат данъците, повечето от тях са благородни, защото за последните пет години ръстът на средната работна заплата в частния сектор е по-голям, отколкото инфлацията и ръста на производителността на труда, взети заедно. Въпреки че това ги прави по-неконкурентоспособни или ги лишава от печалбата, която им се полага заради поетите рискове да вземат заеми, да купуват суровини, да наемат работници (които често нямат необходимата квалификация), да посрещат трудностите на чиновнически безсмислици като плащането за смет според стойността на обекта, а не според произведения боклук, постоянните набези на данъчните, санитарните и други контролни органи и власти именно в светлите фирми, защото така е по-лесно за бюрокрацията.

    - Какви са конкретните ви действия като организация за ограничаване на бюрокрацията?

    - Ние можем да даваме предложения, а държавните органи да ги приемат или не. И приемането става, но често с година-две, а и повече закъснение. Затова и ефектът от тези полезни за икономиката действия се забавя, а понякога и обезсмисля. Често добри предложения излизат осакатени от парламента и даже имат обратен ефект. Така е, защото не се прави предварителна оценка на въздействието или тя е повърхностна. 
    Извоювали сме възможността да съдействаме за уреждане на спорове чрез посредничество, помирение, медиация и други алтернативни способи. БТПП е създала и поддържа арбитражен съд, който е по-евтина, по-бърза и по-съобразена с нуждите на търговския оборот алтернатива на държавното правосъдие. Броят на делата в нашия арбитраж расте, а през миналата година се утрои. Аналогични са резултатите и от доброволния търговски регистър, който освен изброените предимства безспорно печели доверието на нашите предприемачи спрямо държавния регистър. Обслужването на потребителите в доброволния регистър на БТПП не само е по-евтино, но и по-качествено. От друга страна – той е с по-ясни, строги и повече на брой изисквания от тези на държавния.
     
    - Имате ли лостове срещу сивата икономика?

    - Не бизнесът, чийто представител се явява БТПП, а държавата генерира т.нар. сива икономика. А  държавата и нейните органи са създадени да я преследват и ограничават. Не само не си затваряме очите пред сивата икономика, но извършваме огромна работа по ограмотяването на бизнеса кое е законно и кое не в деловата дейност. БТПП от година работи по проект, финансиран от Европейския социален фонд - „Повишаване на обществената нетърпимост към неформалната икономика при трудовоправните и осигурителните отношения и превантивни действия за ограничаването й”. Работим по виртуална приемна и възможност за споделяне на добрите практики в трудовоправните отношения. 

    - Иновациите са ахилесовата пета на родния бизнес, подобно нещо може да се каже и за обвързването на нуждите му с образователната система. Има ли раздвижване в тези области?

    - Трябва да посочим, че политическа воля в тази насока има. Това е необходимо, но не и достатъчно условие за отваряне на иновативния хоризонт за бизнеса. Специално създадената оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността” е сред приоритетните на БТПП, с ориентиране предимно към малкия и средния бизнес. Раздвижването на иновативните производства и услуги в бюджетните сфери е най-вече с козметични резултати.
    БТПП, съвместно с БАН, няколко учебни заведения и държавни институции, създаде Съвет по иновации, който набира сила. Най-важна е готовността на научните среди да приемат и работят по поръчки от страна на фирмите.
     
    - Открехнете вратата към личния си живот.

    - Женен съм, имам една дъщеря. Семейството е мястото, където намирам спокойствие и подкрепа след натоварените дни. Нямам специално хоби. Обичам повече разходки сред природата, малко риболов и малко градинарство. 
    - В кой принцип вярвате? 

    - Добре е човек да се старае да бъде добър към всички, да вярва на малцина и да се старае да не причинява неправда никому. 

    Малко доказателство за предприемчивостта на българина ли е да можеш да оцеляваш и финансово, и физически, и духовно в условията на повече от 20-годишна финансова и икономическа криза в собствената си страна?
     

    Линк

Назад