Радио Фокус -Цветан Симеонов: Ръстът на минималната заплата трябва да бъде обвързан с производителността

Цветан Симеонов: Ръстът на минималната заплата трябва да бъде обвързан с производителността

Цветан Симеонов, председател на Българската търовско-промишлена палата, в интервю за предаването на Радио „Фокус“ “Това е България“

Водещ: Малко над осем млрд. лв. нов дълг, 3% дефицит, по-висока минимална заплата, десет % по-малко разходи за администрация - това предвижда бюджет ‘2015. От 1 януари 2015 година да бъде увеличена минималната работна заплата от 340 на 360 лева, предлага финансовият министър Владислав Горанов. Планира се още едно увеличение през 2015 година, но от 1 юли същата година, също с 20 лева. С поетапни увеличения до 1 януари 2017 минималната работна заплата трябва да достигне 460 лева. Министърът коментира, че с този план ще се създаде предпоставка за увеличение на доходите на най-нископлатените работници и ще се отговори на обществените очаквания. Как бизнесът разчита параметрите на новия бюджет, ще коментираме с председателя на Българската търговско-промишлена палата – Цветан Симеонов. Г-н Симеонов, Българската търговско-промишлена палата е заявила своята позиция, че принципно не е срещу увеличението на минималната работна заплата, но при определени условия, нека да напомним вашето предложение и аргументите.

Цветан Симеонов: Всъщност, ние не сме против увеличението на която и да било работна заплата, но държим да се помни първо, че това е работна заплата и, преди да бъде изплатена, тя трябва да бъде изработена, трябва да има някакъв продукт, срещу който да бъдат изкарани пари и след това да се дава работната заплата. Когато тя се определя по административен път, без оценка на въздействието, притеснението остава, че това няма да бъде добро за най-нискоквалифицираните работници, които не могат със своята ниска производителност на труда да покрият разходите за тези увеличени заплати.

Водещ: Тоест, вие настоявате ръстът на минималната работна заплата, защото в случая говорим за нея, но и на която и да било друга заплата, да бъде обвързано с производителността.

Цветан Симеонов: Ние отдавна сме предложили да се въведе методика. Имаше едно такова съгласие и на социалните партньори, да се въведе методика за обективно и икономически обосновано изменение на минималната работна заплата. Даже, да отидем малко по-нататък, защото така за цялата страна е рисковано да се въвежда увеличение на минималната работна заплата. Има сектори, в които би могло, както са по-високи минималните осигурителни доходи, да бъдат по-високи и минималните работни заплати. Докато други сектори не могат да си го позволят, затова един по-разумен подход би било освен оценка на въздействието, това да се прави и по сектори, за да може да се отчете състоянието на сектора. Може да има години, когато да се наложи намаление на минималната работна заплата, защото там секторът е в криза. Иначе, последствията всъщност ще бъдат в няколко насоки, няколко варианта ще има за тези работници, които не могат със своята производителност на труда да заработват такъв размер на работната заплата. Тогава или ще трябва да преминат в сивия сектор, или да бъдат безработни и да получават помощи. Не ни се вярва, на нас и нашите анализатори, да се покрият от увеличеният размер на минималната работна заплата и 10-процентния данък, при намаленият брой работещи, защото без съмнение ще има увеличение на безработицата - тези приходи да компенсират разходите на социални плащания точно на тези работници, които са напуснали. Винаги е по-добре да не се налага административен размер на работната заплата, хората да останат на работа, ако покажат много висока производителност на труда, никой не се отказва от високопроизводителния работник и никой не се колебае дали да го задържи на работа, тогава, когато той е полезен за предприятието.

Водещ: Вие знаете аргументите на синдикатите, които казват, че едно от условията за съживяване на икономическата среда у нас е повишаване на потреблението. В това увеличение на минималната работна заплата, според тях, се крие аргументът или, по-скоро, един от начините за повишаване потреблението и съживяване на икономиката. Как гледате на този аргумент?

Цветан Симеонов: Пак казвам, че преди да се харчи нещо, трябва да бъде изработено и в този смисъл, едва ли с това скромно увеличение на минималната работна заплата ще се увеличат оборотите в България. Ние виждаме, че по-сериозното спасение за българският бизнес е не да разчита на българския пазар, или на това минимално увеличение на потреблението, което ще се постигне, и затова работим в посока за откриване на международни пазари за нашите производители, защото е твърде оптимистично, ако се разчита на вътрешното потребление, само с това да тръгне нашата икономика. И до сега, в последните години, въпреки многократни увеличения на минималната работна заплата, такъв ръст на потреблението не се наблюдава. Това, което е дошло като по-добри резултати за икономиката ,е главно засега, единствено от увеличението на износа.

Водещ: Бизнесът не веднъж е предупреждавал при такова административно налагане на размера на минималната работна заплата, че едно от последствията би могло да бъде увеличение на безработицата или разширяване не сивия сектор. Към този момент, вие как оценявате последствията от увеличението на минималната работна заплата? Кой вариант е по-реалистичен?

Цветан Симеонов: Всички посоки ще бъдат използвани от българския бизнес, и от работниците даже, защото аз съм сигурен, че те биха предпочели да останат на работа, защото ще си запазят възможността в един по-късен етап, ако икономиката, както очакваме, има някакъв ръст, да получат по-добри позиции в същото предприятие, отколкото да нъдат безработни или да влязат в сивия сектор, където нито обезщетения за здравно осигуряване ще имат, нито ще имат, което е по-лошо – трудов стаж, който да им върви за пенсия. С намеренията за увеличаване на годините на стаж, това е също много сериозен фактор, за да остане на работа човек, макар и с по-ниска заплата, за да няма празни години в неговият живот, без трудов стаж.

Водещ: Има ли разминаване в очакванията между бизнеса и правителствените прогнози за икономически ръст през следващата година?

Цветан Симеонов: Ние скоро ще оповестим, на трети вероятно, едно изследване на страни, не само в Европейския съюз, а в цяла Европа, което ще даде точни данни. Това, което предварително мога да кажа е, че ние сравняваме години по години и прогнозата за 2014, през 2013 е била малко по-скромна от това, което е сега, малко по-положителни вижданията на бизнеса. Те са в няколко насоки, в които се прави изследването. За ръст на инвестициите, за увеличение на работните места, за увеличение на продажбите в страната, евентуално увеличение на продажбите зад граница. Това е виждането на бизнеса, изхождайки от техните конкретни параметри на всяка една фирма. Изследването е с над 700 български фирми. Всяка година почти в един и същ състав се прави това изследване, така че, то е достатъчно не само представително, но и надеждно. Почти нямаме сериозни отклонения от това, което бизнесът е предсказал. Ние сравняваме година по година и се надяваме 2015-та да е малко по-добра от 2014-та. С какъв процент - не се ангажирам да кажа, тъй като зависи от много фактори. Ако нещата тръгнат добре, да се преодолее тази администрация, ако нещата в съда тръгнат по-добре, ако електронното правителство бъде въведено, ако започнат инфраструктурни проекти, всичко това може да доведе до по-високи ръстове в Българската икономика, но всичко това е условно, защото виждаме, че покрай тези мерки, които допринасят за ръст в икономиката и дават едно устойчиво развитие, има и мерки, като минималната работна заплата – увеличението й които не са в посока на подобряване на икономическата среда.

Водещ: Оставаме за сега в очакване на конкретните ви прогнози, но поглеждаме отново в проектобюджета за 2015г, в който е планирано поемането на нов държавен дълг от 8.1 милиарда лева. С това дълговете ще нараснат до почти 30% от брутния вътрешен продукт. Какви последствия ще има това за икономиката като цяло?

Цветан Симеонов: Тези последствия са в дългосрочен план. За нас едно малко утешение остава, че все пак дългът, който ще бъде поет, имаме такова обещание, няма да надхвърли трипроцентния максимум, който е допустим в рамките на Европейския съюз и по-точно – Еврозоната, надяваме се това да ни приближи към тази цел. Същевременно като порядък 30% не е умопомрачаващо, в сравнение с нашите съседи, но в дългосрочен план ние знаем, че парите, инвестициите ,са доста чувствителна сфера и тогава, когато увеличаваш дълга спрямо брутния вътрешен продукт, самата тенденция вкарва страната в едни по-негативни списъци и тогава тя губи от позициите си като добро място за инвестиции. Вероятно ще изпаднем в различни класации по-надолу, вместо да вървим нагоре и да привличаме инвестиции, особено в момент, когато страшно много се нуждаем от тях, включително заради напрежението в банковият сектор.

Водещ: Как определяте изцяло бюджета за следващата година, в сравнение с предходни години, и може ли да се каже, че той си остава консервативен, както е бил и миналата година?

Цветан Симеонов: В никакъв случай не мога да кажа, че за миналата година бюджетът е консервативен, той по-скоро е под прикритието на консервативен, но всъщност накрая бяха натрупани доста разходи, които надхвърлиха три % допустим дефицит. В този смисъл малко по-добър е проектът на бюджета, който все още не е приет, за догодина, окуражаващо звучат и намеренията за съкращения в администрацията, но мисля, че успоредно с това, даже тогава, когато пак се вижда в документите за подготовка на бюджета, че няма изисквания и министерства. получавайки бюджета - никое от тях не е дало доста сериозни програми, виждания, както се очакваше, какво да се подобри въобще, за да получат заплата. Защото всеки един, който е на работното си място, дори в една медия, дори в една неправителствена организация, каквато сме ние, за да може да получава през следващата година заплатата си, той нещо трябва да промени. Това не се случва в държавните институции вече много години. Надявам се един ден да го видим. Надявам се един ден да видим електронното правителство, за да може да намали справедливият натиск върху България, той е и вътрешен и външен, срещу нивата на корупция.

Росица АНГЕЛОВА

Линк