Назад

Председателят на ХТПП Янчо Янев: 20 г. помагаме на бизнеса да си върши работата


  • Председателят на ХТПП Янчо Янев: 20 г. помагаме на бизнеса да си върши работата

     Янчо Янев е основател и председател на Хасковската търговско-промишлена палата (ХТПП). Той е начело на бизнес сдружението на 2 пъти. Първият период е от 1991 до 1997 г. Янев се връща на председателското място през 2000 г. по молба на хасковски бизнесмени. В петък ХТПП отпразнуваха своя 20-годишен юбилей. Членовете на палатата са над 200.

    - Г-н Янев, палатата празнува 20-годишен юбилей. Как бе учредена тя?
    - На 23 февруари 1991 г. направихме учредително събрание на Хасковската търговска индустриална и селскостопанска камара. Присъстваха представители на 88 фирми. Гост бе Божидар Божинов, зампредседател на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), той бе и шеф на БТПП допреди 2 години. Преди това имахме няколко срещи в София за да го убедя, че в Хасково трябва да има палата. Дотогава в България имаше само 4-5 регионални палати.
    - Кои бяха първите проблеми на бизнеса, които тряваше да разрешите?
    - Тогава работата на фирмите се спъваше от усложнената и бюрократична система за износ. Всеки чиновник искаше и от него да зависи нещо. Ако трябваше да изнесеш струг, който е на 20 г., искаха документ, че не е с двойно предназначение – за оръжие, да правиш цеви с него. Тогава започнаха и първите опити за кредитиране на фирмите. Ние създадохме към БТПП фонд, от който се отпускаха кредити за стартиращ бизнес. Имаше банки, всички кредитираха, но валутата се сменяше много динамично. Купуваш стока на една цена и утре, когато ще я продаваш, не знаеш дали ще спечелиш, или ще изгубиш.
    Председателят на БТПП Цветан Симеонов връчва грамота по случай юбилея на Янчо Янев пред погледа на губернаторката Ирена Узунова
    - Днес палатата има много споразумения със сходни организации в чужбина. Кога започнахте с практиката да се сдружавате?
    - През 1991 г. е първото споразумение, което подписахме като палата – с Одринската. Минах пеш границата, за да установим контакти. През тези 20 г. това, което с Одрин сме предложили за улесняване на търговията, е много повече от направеното на по-високи нива. През 1992 г. подписахме с Измир. Започнахме още от самото начало много агресивно отношенията си с Турция, защото е най-близката ни държава с огромен пазар. Там практически можем да продаваме всичко. Тогава България имаше и какво да изнася, имаше производство. Втората посока беше Украйна. Сключихме споразумение за сътрудничество с бизнес обединение в Киев. След това направихме опознавателна мисия от Драма до Александруполис, срещахме с кметове и шефове на гръцки палати. Сключихме споразумения с Кавала, Александруполис и Драма. През тези години сме участвали многократно на Солунския панаир. Държавна политика беше как да докараме участници на Пловдивския панаир, а не как да отиваме на Солунския. Това обаче го правихме, за да стане бизнесът ни по-мобилен. И до днес посещаваме Измирския панаир през август. Винаги сме приети много добре и ни се дават всякакви възможности.
    Друг е въпросът доколко нашият бизнес използва всичко това. Има споразумения и сделки, но никой не е длъжен да ни докладва. Нашата работа като палата е да създадем условия те да направят срещите. В началото на 2012-а посрещаме голяма делегация от Англия – представители на големи хранителни вериги, които ще дойдат в Хасково, за да дегустират. Ние вече имаме две посещения там – ходихме със сирена и кашкавали. Те са много предпазливи – минаха 2-3 г., докато узреят.
    Бяхме първата палата в България, която подписа споразумение с албанските колеги от Шкодра. Хасковската палата бе и първата, която изпрати делегация от 18 човека в Ливан, точно след войната. Ливанците имаха интерес към нашето сирене и вино и се сключиха договори, включително и за мебели, защото там почти нямат дървета.
    - Кои бяха най-силните години за бизнеса?
    - При правителствата на Иван Костов и особено при царя. В първия мандат на царя, преди тройната коалиция, бизнесът се чувстваше сравнително уютно. Винаги съм се стремял, когато се правят делегации от президент или премиер, лично да защитавам квота – 2, 5, 10 наши представители. Защото, пътувайки до Китай, бизнес там може и да не направиш, но като си с 50 души бизнесмени 12 часа в самолета, стават контакти между хората. Те имат и възможност да си кажат проблемите на премиера или президента.
    - Кои са най-големите проблеми в сегашната криза?
    - Тежестта върху бизнеса е голяма, налице е огромна междуфирмена задлъжнялост. Има обаче слабо подобрение в сравнение с лани по това време и кредитирането от банките лека-полека се съживява. Като гледам сертификатите за износ, които заверявам, в сравнение преди 3 г., са с 2/3 по-малко. Със сертификата, който ние издаваме, фирмата доказва, че стоката е българска.  Износът трябва да се насърчава, да има производство и посоки за развитие. Според мен сега можем да продаваме повече извън Европейския съюз, отколкото в него.
    - Въпреки кризата, какви стоки продължават да изнасят хасковските фирми?
    - Тютюн, торове… „Донидо“ и „Родина“ изнасят машини за хранително-вкусовия бранш. Пласираме необработен дървен материал. За съжаление големите фирми, които възлагаха поръчки на ишлеме на шивачите, отидоха в Украйна и още по на изток. Търсят по-ниска цена на труда.
    - Какво става с износа на вина?
    - Това ни е болна тема. Опитваме се да помагаме много. В крайна сметка инициативата трябва да идва от самия производител, трябва да си търсят добри мениджъри за външната търговия. Крайно време е да преразгледаме мита, че нашето вино е най-хубаво. Навсякъде има хубави и лоши вина, както е и в България. Така е и със сирената. Във Франция какво сирене ще продадем, на кого, като в магазина имат над 200 вида? Сиренето ни ще се продаде на арабите, в Канада и другаде, където има големи турски общности. Износът е една стратегия, която трябва внимателно да се прецени от управляващите.

    Линк

Назад