Среща с първи секретар в посолството на Украйна в София

• Цветан Симеонов : Трябва да оценим първия лиценз за съвместна търговия с Хърватска даден по силата на Дубровнишката грамота

  
   Ще се опитаме заедно с българското правителство да запазим благоприятни условия за правене на бизнес в нашата страна, но бизнесът също трябва да бъде активен да търси европейски средства, да търси нови партньори и нови пазари – това каза по време на бизнес форума в Република Хърватска председателят на БТПП Цветан Симеонов. Българската търговско-промишлена палата съвместно с Хърватската стопанска камара, проведоха бизнес форум за насърчаване на търговските взаимоотношения между бизнес средите на двете страни. Ролята на политиците е отварят врати, а ролята на производителите и на бизнесмените е да гарантират и да доставят нужното качество и съответните количества. Бизнесът има и още една цел – да прави печалба извън границите на своята страна – това заяви по време на форума в Загреб министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Според него предстоящото членство на Хърватия в ЕС ще увеличи възможностите за партньорство в рамките на общността и ще насърчи компаниите от двете страни да разширят контактите и инвестиционната си активност.
  В рамките на бизнес форума бяха представени 30 инвестиционни проекти отворени за финансиране в Хърватска  в размер на 13.75 млрд евро. Между тях са нов самолетен терминал на летище Загреб, който ще се изгражда с публично-частно партньорство. Предвиждат се в дългосрочен период до 2020 да бъдат изградени ЖП линии, няколко проекта за топлоелектрически централи. В Хърватия са инвестирани над 25 милиарда евро за времето от 1993 до 2010 година, като това я поставя на трето място в региона след България и Естония. Министърът на икономиката, труда и предприемачеството Джуро Попияч сподели, че много високо оценяват подкрепата на България за преговорите за членство в ЕС, като имат още 5 глави за затваряне и очакват и българска подкрепа.Българската търговско-промишлена палата е малко по-млада от Хърватската стопанска камара, която е създадена през 1852 година и затова още имаме какво да учим – заяви г-н Цветан Симеонов. Връщайки се още по-назад във времето обаче трябва да оценим първия лиценз за съвместна търговия даден по силата на Дубровнишката грамота от 1230 година на българския цар Иван Асен II за дубровнишките търговци, с което те са получили правото да търгуват свободно на територията на българското царство.
  Ще се опитаме заедно с българското правителство да запазим благоприятни условия за правене на бизнес в нашата страна, но бизнесът също трябва да бъде активен да търси европейски средства, да търси нови партньори и нови пазари – това каза по време на бизнес форума в Република Хърватска председателят на БТПП Цветан Симеонов. Българската търговско-промишлена палата съвместно с Хърватската стопанска камара, проведоха бизнес форум за насърчаване на търговските взаимоотношения между бизнес средите на двете страни. Ролята на политиците е отварят врати, а ролята на производителите и на бизнесмените е да гарантират и да доставят нужното качество и съответните количества. Бизнесът има и още една цел – да прави печалба извън границите на своята страна – това заяви по време на форума в Загреб министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Според него предстоящото членство на Хърватия в ЕС ще увеличи възможностите за партньорство в рамките на общността и ще насърчи компаниите от двете страни да разширят контактите и инвестиционната си активност.
  В рамките на бизнес форума бяха представени 30 инвестиционни проекти отворени за финансиране в Хърватска  в размер на 13.75 млрд евро. Между тях са нов самолетен терминал на летище Загреб, който ще се изгражда с публично-частно партньорство. Предвиждат се в дългосрочен период до 2020 да бъдат изградени ЖП линии, няколко проекта за топлоелектрически централи. В Хърватия са инвестирани над 25 милиарда евро за времето от 1993 до 2010 година, като това я поставя на трето място в региона след България и Естония. Министърът на икономиката, труда и предприемачеството Джуро Попияч сподели, че много високо оценяват подкрепата на България за преговорите за членство в ЕС, като имат още 5 глави за затваряне и очакват и българска подкрепа.Българската търговско-промишлена палата е малко по-млада от Хърватската стопанска камара, която е създадена през 1852 година и затова още имаме какво да учим – заяви г-н Цветан Симеонов. Връщайки се още по-назад във времето обаче трябва да оценим първия лиценз за съвместна търговия даден по силата на Дубровнишката грамота от 1230 година на българския цар Иван Асен II за дубровнишките търговци, с което те са получили правото да търгуват свободно на територията на българското царство.
  
  Линк
  
  

• Кой плаща за чиновническото упорство

  
  

  Пита на първа страница на "Делник" Диана Иванова. И става ясно, че всъщност за загубените дела от общината, всъщност плащат не виновните, а гражданите
  Водещият втора страница материал е за вчерашната акция на полицията "Пази и мен"
  На трета челната статия е със заглавие "Обществена нетърпимост към сивия сектор". В бизнес клуб "Странджата" професор Олга Чугунска от БТПП е представила данни от национално проучване...от костващ 9 милиона лева проект за три години...
  

  
  Линк
  
  

• БТПП и БСК: Пакетът за икономическо управление на ЕС ще създаде условия за доверие у инвеститорите и избягване на бъдещи кризи

  
   Строгите мерки по отношение на дефицитите и публичния дълг създават условие за доверие на инвеститорите. Страни като Естония, които са с добри показатели, привличат чуждестранни инвеститори. Ние не подкрепяме тезата, че ограничаването на дефицита и публичния дълг ще удължи кризата, но ще разчитаме и на други мерки като ниските данъци, мерките срещу сивата икономика, по-ускорено усвояване на евросредствата”, каза в предаването „Еврофокус” на Радио „Фокус” Камен Колев, зам.-председател на Българската стопанска камара (БСК). Пакетът нови правила предвиждат по-стриктно следене на равнищата на дълговете и дефицитите, както и на дисбалансите по текущите сметки като глобите за държавите-нарушители ще бъдат доста по-тежки отколкото досега. 
  „Приветстваме мерките, които ограничават бюджетния дефицит и дълга, които са проблем номер 1 в Европа. Страните-членки вече излизат от икономическата криза, но тази нова криза, свързана с бюджетните финанси, никак не е за подценяване, тя като че ли се задълбочава”, смята Камен Колев. 
  „България е сред шампионите по нисък дълг според вчерашните данни на Евростат, може би на второ място - 16% от БВП е нашият публичен дълг. На първо място е Естония с 6%. По отношение на бюджетния дефицит, надвишаваме ограничението едва с две десети – 3,2 % от БВП. Мерките, гласувани от Икономическата комисия на ЕП, не биха повлияли на макроикономическото състояние на България, а биха стимулирали всяко следващо правителство да поддържа тази стабилност – затягане на бюджетната дисциплина и строги държавни икономии, което ние приветстваме”, коментира зам.-председателят на Българската стопанска камара. 
  „Мерките ще намалят риска за България да изважда от затруднение в бъдеще на страни, които биха изпаднали в кризи, както сега се случва с Гърция, Испания и Португалия. Бъдещето на България е в еврозоната и тя ще трябва да участва финансово в Стабилизационния фонд, който ще компенсира страните, които не спазват фискалната дисциплина. Така че колкото повече европейското законодателство намалява рисковете от бъдещи кризи, толкова по-добре за дисциплинирани страни като България. Сега ако бяхме в еврозоната, трябваше да подкрепяме страни като Гърция, които са с много по-високи заплати от нашите”, каза Колев. Досегашният Пакт за стабилност и растеж съдържаше твърде пожелателни изисквания, които не водеха след себе си тези задължителни санкции, които сега се предлагат след гласуването в Икономическата комисия на ЕП – 0.3% от БВП при допускане на макроикономическите дисбаланси и неспазване на препоръките на Брюксел са милиарди за някои икономики. А най-голямата санкция за неверни данни е 0.5% от БВП, което ще намали натиска от страна на правителствата върху статистическите органи да манипулират данни. 0.5% от БВП на България е 3,5 млрд. лв. глоба и е ясно, че това е непоносима санкция. За други страни тя ще е в още по-голямо измерение и това ще е стимул да не се манипулират данните, защото манипулираните данни подвеждат след това решенията на ЕК и ЕП”, посочи Колев.
  Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата, заяви, че в момента България е много по-добре от мерките, които предвижда ЕС за икономическото управление. В ЕС отдавна трябваше да се предприемат мерки за икономии, защото там администрацията непрекъснато се разширява. Окуражителният сигнал е, че бюджетът на ЕК тази година е с 1% по-нисък от миналата година, коментира Цветан Симеонов. „С надежда гледаме на тези нови документи за въвеждане на един по-сериозен ред в ЕС и за поставяне на националните бюджети в рамки. Иначе българските евродепутати работят доста откъснато от нас. Смятаме да осигурим по-добър синхрон с тях”, посочи още Симеонов.
  
  Линк
  
  

• Отбелязване на Международния ден за почитане паметта на загиналите при трудови злополуки

  
   На 28 април пред централата на КНСБ се събраха синдикалисти, представители на МТСП, на НОИ, на ИА ГИТ, и други. 
  Председателят на БТПП Цветан Симеонов почете паметта на загиналите при трудови злополуки от името на най-голямата работодателска организация. 
  Президентът на КНСБ Пламен Димитров призова присъстващите да склонят глава в Международния ден в памет на загиналите при трудови злополуки.Синдикалният лидер изтъкна, че само в периода 1990-2010 г. при трудови злополуки са загинали 2876 български работници, от тях непосредствено на работните си места-1885 човека, а през изминалата година има увеличение на трагичните случаи. 
  След поднасянето на венци и цветя пред паметната плоча, започна церемонията по връчването на специалните награди на КНСБ „Прометея” за принос в хуманизирането на работната среда за подобряване на здравословните и безопасни условия на труд.
  
  Линк
  
  

• Информационен ден Сливен

  
   В хотел„Национал” Българската търговско-промишлена палата организира информационен ден за популяризиране разработения методически учебен инструментариум за обучение на работодатели, наети лица и членове на синдикални организации в областта на нормативната рамка, регулираща трудово-правните и осигурителните отношения”.Съорганизатори на проявата бяха Ивент дизайн и сливенската търговско промишлена палата. Информационният ден се проведе по проект „Повишаване обществената нетърпимост към неформалната икономика при трудово-правните и осигурителните отношения и превантивни действия за ограничаването й.”Олга Чугунска от БТПП представи разработения инструментариум, по който по-късно ще бъдат проведени обучителни семинари. Поканените на информационния ден специалисти изразиха задоволство от това,което БТТП предлага като тема но обучение, но изразиха и необходимостта от по-тясна връзка и взаимност между държавните институции и представителите на бизнеса в решаването на проблеми, свързани със заплащането и социалните взаимоотношение между работодатели и работещи. 
  Линк
  
  

• Среща с първи секретар в посолството на Украйна в София

  
   Председателят на БТПП Цветан Симеонов разговаря с първия секретар в посолството на Украйна в София на Александър Гуриев. Повод на срещата бе предстоящо посещение на българска бизнес делегация в Одеса, 18 – 20 май тази година.
  В същия период в черноморския град ще се проведе девета Международна асамблея на туристическия бизнес. В събитието участие ще вземат освен туристически фирми от България и компании, които работят в секторите: селско стопанство – преработка и оборудване за селскостопанска продукция, машини, хранилища, хладилници за плодове и зеленчуци; хранително-вкусова промишленост, лозарство и винарство, парфюмерия и козметика, текстил, конфекция, строителство и др.
  Цветан Симеонов информира първия секретар за подготвовката на визитата, като уточни, че БТПП подготвя бизнес делегация, която да придружи зам.министър Иво Маринов в Одеса.
  Очаква се организиране на бизнес форум с местни фирми и бизнес организации. В Украйна има над 200 хиляди етнически българи и бизнес и търговските интереси са традиционни.
  
  Линк