Назад

Стокообменът между България и Хърватска е нарастнал с 10% през 2010 г.


  • България изпреварва Хърватия по направени в страната инвестиции

     България изпреварва Хърватия по инвестиции, направени в страната. Хърватия в момента е на трето място в югоизточния регион след България и Естония. Това е станало ясно по време на  бизнес форум в Република Хърватска. В Хърватия са инвестирани над 25 млрд. евро за периода 1993 г. – 2010 г.  
    В рамките на бизнес форума са били представени 30 инвестиционни проекта, отворени за финансиране в Република Хърватска  в размер на 13.75 млрд. евро. Между тях са нов самолетен терминал на летище Загреб, който ще се изгражда с публично-частно партньорство. Предвиждат се в дългосрочен период до 2020 г. да бъдат изградени и ЖП линии, и няколко проекта за топлоелектрически централи.
    Ще се опитаме заедно с българското правителство да запазим благоприятни условия за правене на бизнес в нашата страна, но бизнесът също трябва да бъде активен да търси европейски средства, да търси нови партньори и нови пазари – това е казал по време на бизнес форума председателят на Българската търговско- промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов.
    По думите на министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, който също е бил гост на форума, ролята на политиците е да отварят врати, а ролята на производителите и бизнесмените - да гарантират и да доставят нужното качество и съответните количества. Бизнесът има и още една цел – да прави печалба извън границите на своята страна, според министъра. той смята, че предстоящото членство на Хърватия в Европейския съюз (ЕС)  ще увеличи възможностите за партньорство в рамките на общността и ще насърчи компаниите от двете страни да разширят контактите и инвестиционната си активност.

    Линк

  • Фирми предлагат регистър на частните дългове

     
    Единен регистър за дълговете на фирмите и на гражданите и законова регламентация на дейността на фирмите за събиране на просрочени задължения. Това поискаха най-големите компании в тази сфера, действащи в България, на дискусия по проблемите на задлъжнялостта, организирана от Българската търговско-промишлена палата (БТПП).
    Всички дългове на частни лица - към банки, лизингови дружества, неплатени сметки за ток или парно и др. - да влязат в общ регистър, предложи Васил Тошев, управляващ директор на FSG Consulting. Той беше подкрепен от колегите си от бранша. Според събирачите на дългове достъп до регистъра трябва да се даде на Националната агенция за приходите (НАП), както и на тях самите. В регистъра ще има и секция за фирмени задължения. Зам.-шефката на НАП Димана Митева по принцип подкрепи идеята.
    В момента действа кредитен регистър към централната банка. В него влизат дълговете ни към търговските банки и лизинговите дружества. Според събирачите обаче той не е достъпен за компаниите. Част от тях вече са организирали свои бази данни с фирмени борчове.
    Ако има единен регистър на дълговете, фирмите ще могат срещу заплащане да разберат дали техни потенциални клиенти са изрядни платци или е рисково с тях да се сключват договори, като например за покупка на телефонен апарат. Според Тихомир Тошев, управител на “Фронтекс”, такава практика има в САЩ и много държави от ЕС. Не стана ясно обаче как данните ни ще бъдат защитени от злоупотреби и как ще се предотврати преднамерено опетняване на репутацията.
    Справка на “Труд” показа, че в САЩ дейността на т. нар. колектори на дългове е законово регламентирана. Информацията за кредитната история на американците е обвързана с номера на социалната им осигуровка.
    Българските събирачи на дългове също поискаха закон за дейността им, както и създаването на специална комисия с надзорни функции. Според американския регламент има часови пояси, в които колекторите не могат да безпокоят длъжниците по телефона. Описани са случаите, в които събирачите могат да се свързват с роднини или съседи на борчлиите.
    В България се обсъжда и закон за фалит на физическите лица, който трябва да определи лимитите на отговорност и гратисния период при обявяване на несъстоятелност. Не се очаква той да стане готов до края на годината.
    Цвета ДИНКОВА
    Земеделие и търговия били най-рискови

    Земеделието, търговията на едро и дребно, както и строителството са секторите с най-голям риск от просрочване и неплащане на междуфирмените дългове. Това съобщи Райна Миткова-Тодорова, управител на ЕОС Матрикс. През тази година от фалит са застрашени именно фирмите, които няма да успеят да съберат дълговете си. Профилът на рисковите компании се променя. В началото на кризата такива бяха експортно ориентираните дружества, но сега те са едни от най-печелившите, каза Миткова-Тодорова. Според нея цената, на която специализираните фирми изкупуват просрочени дългове, варира силно - от 2 до 30% от стойността на задълженията в зависимост от това колко е голям рискът.
    В България работят около 20 фирми за събиране на дългове. Част от тях изкупуват задълженията на банки, лизингови дружества, компании за комунални и битови услуги. Други специализират в посредничество между кредитор и длъжник.

    Линк

  • Служители масово не знаят какъв е минималният осигурителен доход за професията им

     Служители и работници масово не знаят какъв е минимумът, на който се осигуряват в собствената им професия. Това е показало проучване на Българската търговско промишлена палата, свързано с практики, засягащи сивата икономика в страната. Икономическия експерт Олга Чугунска от БТПП представи днес в Сливен резултатите от проучването. Тя анонсира и старта на обучение за запознаване с принципите и нормативната база, регулираща трудово-правните и осигурителните отношения. Обучението ще стартира през септември и ще бъде насочено, както към служителите, така и към техните работодатели.
     На среща с работодатели и служители днес бе представено методическо ръководство по проекта, който ще продължи до 2013 г. Направеното първоначално изследване от септември 2009 до март 2010 г., обхванало близо 6 400 работещи и служители на национално ниво от 10 икономически сектора, сочи, че над 30 на сто от анкетираните не са запознати с основни положения в трудово-правните и осигурителните си права и задължения. Сред анкетираните фирми, работещи на светло, 92 % от работещите в тях са с трудови договори. Най-много са пропуските в браншовете хотелиерство и ресторантьорство, строителство и производство на текстил и облекло.

    Линк

  • Цветан Симеонов : Трябва да оценим първия лиценз за съвместна търговия с Хърватска даден по силата на Дубровнишката грамота

     Ще се опитаме заедно с българското правителство да запазим благоприятни условия за правене на бизнес в нашата страна, но бизнесът също трябва да бъде активен да търси европейски средства, да търси нови партньори и нови пазари – това каза по време на бизнес форума в Република Хърватска председателят на БТПП Цветан Симеонов. Българската търговско-промишлена палата съвместно с Хърватската стопанска камара, проведоха бизнес форум за насърчаване на търговските взаимоотношения между бизнес средите на двете страни. Ролята на политиците е отварят врати, а ролята на производителите и на бизнесмените е да гарантират и да доставят нужното качество и съответните количества. Бизнесът има и още една цел – да прави печалба извън границите на своята страна – това заяви по време на форума в Загреб министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Според него предстоящото членство на Хърватия в ЕС ще увеличи възможностите за партньорство в рамките на общността и ще насърчи компаниите от двете страни да разширят контактите и инвестиционната си активност.
    В рамките на бизнес форума бяха представени 30 инвестиционни проекти отворени за финансиране в Хърватска  в размер на 13.75 млрд евро. Между тях са нов самолетен терминал на летище Загреб, който ще се изгражда с публично-частно партньорство. Предвиждат се в дългосрочен период до 2020 да бъдат изградени ЖП линии, няколко проекта за топлоелектрически централи. В Хърватия са инвестирани над 25 милиарда евро за времето от 1993 до 2010 година, като това я поставя на трето място в региона след България и Естония. Министърът на икономиката, труда и предприемачеството Джуро Попияч сподели, че много високо оценяват подкрепата на България за преговорите за членство в ЕС, като имат още 5 глави за затваряне и очакват и българска подкрепа.Българската търговско-промишлена палата е малко по-млада от Хърватската стопанска камара, която е създадена през 1852 година и затова още имаме какво да учим – заяви г-н Цветан Симеонов. Връщайки се още по-назад във времето обаче трябва да оценим първия лиценз за съвместна търговия даден по силата на Дубровнишката грамота от 1230 година на българския цар Иван Асен II за дубровнишките търговци, с което те са получили правото да търгуват свободно на територията на българското царство.
    Ще се опитаме заедно с българското правителство да запазим благоприятни условия за правене на бизнес в нашата страна, но бизнесът също трябва да бъде активен да търси европейски средства, да търси нови партньори и нови пазари – това каза по време на бизнес форума в Република Хърватска председателят на БТПП Цветан Симеонов. Българската търговско-промишлена палата съвместно с Хърватската стопанска камара, проведоха бизнес форум за насърчаване на търговските взаимоотношения между бизнес средите на двете страни. Ролята на политиците е отварят врати, а ролята на производителите и на бизнесмените е да гарантират и да доставят нужното качество и съответните количества. Бизнесът има и още една цел – да прави печалба извън границите на своята страна – това заяви по време на форума в Загреб министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Според него предстоящото членство на Хърватия в ЕС ще увеличи възможностите за партньорство в рамките на общността и ще насърчи компаниите от двете страни да разширят контактите и инвестиционната си активност.
    В рамките на бизнес форума бяха представени 30 инвестиционни проекти отворени за финансиране в Хърватска  в размер на 13.75 млрд евро. Между тях са нов самолетен терминал на летище Загреб, който ще се изгражда с публично-частно партньорство. Предвиждат се в дългосрочен период до 2020 да бъдат изградени ЖП линии, няколко проекта за топлоелектрически централи. В Хърватия са инвестирани над 25 милиарда евро за времето от 1993 до 2010 година, като това я поставя на трето място в региона след България и Естония. Министърът на икономиката, труда и предприемачеството Джуро Попияч сподели, че много високо оценяват подкрепата на България за преговорите за членство в ЕС, като имат още 5 глави за затваряне и очакват и българска подкрепа.Българската търговско-промишлена палата е малко по-млада от Хърватската стопанска камара, която е създадена през 1852 година и затова още имаме какво да учим – заяви г-н Цветан Симеонов. Връщайки се още по-назад във времето обаче трябва да оценим първия лиценз за съвместна търговия даден по силата на Дубровнишката грамота от 1230 година на българския цар Иван Асен II за дубровнишките търговци, с което те са получили правото да търгуват свободно на територията на българското царство.

    Линк

  • Стокообменът между България и Хърватска е нарастнал с 10% през 2010 г.

     Ще се опитаме заедно с българското правителство да запазим благоприятни условия за правене на бизнес в нашата страна, но бизнесът също трябва да бъде активен да търси европейски средства, да търси нови партньори и нови пазари, каза по време на бизнес форума в Република Хърватска председателят на Българска търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов.
    БТПП съвместно с Хърватската стопанска камара, проведоха бизнес форум за насърчаване на търговските взаимоотношения между бизнес средите на двете страни, съобщиха от пресцентъра на Палатата.
    Ролята на политиците е отварят врати, а ролята на производителите и на бизнесмените е да гарантират и да доставят нужното качество и съответните количества. Бизнесът има и още една цел – да прави печалба извън границите на своята страна, заяви по време на форума в Загреб министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Според него предстоящото членство на Хърватия в ЕС ще увеличи възможностите за партньорство в рамките на общността и ще насърчи компаниите от двете страни да разширят контактите и инвестиционната си активност.
    В рамките на бизнес форума бяха представени 30 инвестиционни проекта, отворени за финансиране в Хърватска, в размер на 13.75 млрд евро. Между тях са нов самолетен терминал на летище Загреб, който ще се изгражда с публично-частно партньорство. Предвиждат се в дългосрочен период до 2020 г. да бъдат изградени ЖП линии, няколко проекта за топлоелектрически централи. В Хърватия са инвестирани над 25 милиарда евро за времето от 1993 до 2010 г., като това я поставя на трето място в региона след България и Естония.
    Министърът на икономиката, труда и предприемачеството Джуро Попияч сподели, че много високо оценяват подкрепата на България за преговорите за членство в ЕС, като имат още 5 глави за затваряне и очакват и българска подкрепа.
    Българската търговско-промишлена палата е малко по-млада от Хърватската стопанска камара, която е създадена през 1852 година и затова още имаме какво да учим – заяви г-н Цветан Симеонов. Връщайки се още по-назад във времето обаче трябва да оценим първия лиценз за съвместна търговия даден по силата на Дубровнишката грамота от 1230 година на българския цар Иван Асен II за дубровнишките търговци, с което те са получили правото да търгуват свободно на територията на българското царство. 
    През 2010 г. стокообменът между България и Хърватия възлиза на 117.637 млн. евро – с 10% повече в сравнение с 2009 г. Нашата страна изнася предимно нефтени масла, медикаменти, тестени изделия, плоско валцувани продукти от желязо и други. Вносната ни листа се води от нефтен газ, нефтени масла, полимери на етилена, хартия и картон и други.
    През миналата година  България е посетена от 14 186 хърватски туристи, което представлява спад от 10% спрямо предишната година. Хърватските инвестиции в нашата страна за периода 2000 – 2010 г. са на стойност 37.9 млн. евро.

    Линк

Назад