Назад

Баш майсторите на новия ЗОП преметнаха и управляващите, и бизнеса…


  • Баш майсторите на новия ЗОП преметнаха и управляващите, и бизнеса…

     
    Страстната седмица започна повече от ударно. В понеделник (18 април) председателят на Народното събрание постави в Бургас поредната диагноза на нормативните ни кахъри. „Всичките ни проблеми идват от това, не че нямаме правила или добре написана конституция. Нашият проблем – на тези, които прилагаме законите – е, че не ги прилагаме точно така, каквато воля е вложил законодателят в тях. И оттук се получава това разминаване, което остава неразбираемо най-вече за 
    младите.” 
    Във вторник (19 април) се оказа, че за правителствената интернет страница „Министерски съвет: портал за обществени консултации” се грижат точно… 30 души: 2 бр. началници и 28 бр. персони, сбъдващи въжделенията за обществен дебат на министерствата и държавните агенции. 
    В сряда (20 април) с изненада научихме, че проектозаконът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, качен във въпросния портал с идеята за обществен дебат около плюсовете и минусите му, е „събрал” – за 9 бр. календарни дни – точно… един коментар, който гласи: „Възможно ли е Министерството на икономиката, енергетиката и туризма да качва и мотивите за изменение, както и какво точно се променя. Така е трудно да се 
    ориентираме…” 
    Така че днес продължаваме темата от миналия брой на в. „Строител”, озаглавена „И новият ремонт на ЗОП – правен зад гърба на бизнеса и на тъмно”. С важното уточнение, че председателят на Народното събрание не е права в „бургаското” си твърдение, че бедите на България идвали от калпавото прилагане на иначе качествената нормативна уредба. 
    Тъкмо обратното: ако проектозаконът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки бъде приет от депутатите в този му вид, всяко едно „негово” нарушение трябва да се смята за… подвиг. Или за съществен принос в борбата срещу поръчковото законодателство и корупцията.
    На 20 юли 2010 г. Европейската комисия огласи четвъртия си по ред мониторингов доклад за напредъка на България в областта на правосъдието и вътрешния ред. И в него за първи път засегна темата за обществените поръчки. Цитат: 
    „Сериозни слабости са установени при прилагането на законодателството за обществените поръчки в България. България възложи на компетентните органи да извършат проверки, при които бяха установени 60% нередности за всички проверени търгове. Нередностите достигат почти 100% при мащабни проекти за публични инфраструктури, за които органите са задължени да извършват предварителен контрол.
    Същевременно административните и съдебните органи не могат да защитят обществените поръчки от конфликт на интереси по ефективен начин. Причина за това е наличието на редица слабости в структурите и процедурите. Капацитетът на административните органи за даване на консултации относно процедурите за обществени поръчки и за извършване на проверки е недостатъчен. Капацитетът на Агенцията за държавна финансова инспекция беше значително намален, в резултат на което агенцията е извършила последващи проверки на едва 12% от всички публични търгове през 2009 г. Същевременно, при последващите административни проверки, не се следва подходяща оценка на риска. С въвеждането на система за предварителен контрол следва да се допринесе за отстраняване на недостатъците в процедурата за големи структурни проекти. Агенцията по обществени поръчки обаче не разполага с достатъчно капацитет, за да извършва предварителни проверки на законността на търговете и да следи дали препоръките й са изпълнени.
    Различните административни органи, които отговарят за прилагането на различни аспекти на законодателството за обществените поръчки, даването на насоки, изготвянето на законодателство, предприемането на действия във връзка с жалби и извършването на проверки на публични търгове, не си сътрудничат системно, а такова сътрудничество би било от полза за прилагането на законодателството.
    Административните наказания, които могат да бъдат налагани, не са достатъчно възпиращи, когато става въпрос за конфликт на интереси или корупция. Освен това вътрешните процедури не дават възможност за ефективното разкриване на случаи на конфликт на интереси, които могат впоследствие да бъдат предадени на прокуратурата. Следва да се гарантира, че ще се предприемат системни последващи действия във връзка с нередностите под формата на дисциплинарни или наказателни мерки…”
    Няколко дни по-късно премиерът Бойко Борисов обяви, че за три месеца управляващите ще напишат чисто нов Закон за обществените поръчки, съобразявайки се с препоръките на Брюксел. 
    В началото на септември 2010 г., след кратък и плодотворен медиен дебат, министър-председателят отмени „времевия” ултиматум и позволи на хората си в изпълнителната и законодателната власт да поработят малко по-сериозно по въпроса. 
    На 6 октомври 2010 г. премиерът Борисов издава Заповед №Р–185/06.10.2010 г., с която създава междуведомствена експертна комисия, която да претвори препоръките от доклада на ЕК в дела. Тоест да „извърши преглед на практиката и анализ, и оценка на риска от прилагане на нормативната уредба по обществени поръчки…” 
    Конкретните резултати от работата на тази комисия не виждат бял свят, но към края на годината се появява един документ, който хвърля в смут и паника и бизнеса, и органите за местно самоуправление. Въпросният документ е озаглавен „КОНЦЕПЦИЯ за промени в законодателството по обществени поръчки през 2011 г.” и на 6 януари 2011 г. е предложен за обществено обсъждане. 
    Домакин е министърът по усвояването на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев, а според правителствения пресцентър резултатите от „активното” мероприятие звучат така: 
    „Първото обществено обсъждане на предварителната концепция за промени в Закона за обществените поръчки се проведе днес в Министерския съвет по инициатива на министъра по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев. Бизнесът и неправителственият сектор изразиха подкрепа за голяма част от промените, предложени от работна група под председателството на министър Дончев и на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо 
    Трайков.
    „Има посока, в която сме поели, тя е очертана от концепцията. Държим на нея и съм убеден, че е правилна”, каза министър Дончев при откриването на дебата. Той посочи, че правителството е готово да обърне внимание на всяко добро, разумно, съответстващо на европейското законодателство предложение, независимо на кой етап при подготовката на закона бъде направено. Наред с това министърът по управление на средствата от ЕС подчерта, че не е възможно да се очаква промените в закона „да бъдат най-малко общо кратно от исканията на всички”. 
    Концепцията на работната група предлага подобряване структурата на законодателството чрез намаляване броя на подзаконовите нормативни актове и обединяване на всички процедури за възлагане на обществени поръчки в един закон. Предвижда се и опростяване и облекчаване на правилата за възлагане на обществени поръчки, както и прецизиране на текстовете на част от правните норми, които позволяват различно тълкуване и с това затрудняват процедурите и създават предпоставки за злоупотреби и забавяне.
    Работната група подготвя и промени, свързани с подобряване реда за обжалване, създаване на възможност за осъществяване на системен контрол, разширяване на обхвата на нарушенията, които подлежат на санкциониране 
    и др…”
    Пак, според правителствения пресцентър, бизнесът и неправителственият сектор са подкрепили концепцията за промяна в законодателството около обществените поръчки по следния начин: 
    „…Йордан Кисьов, представител на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, предложи концепцията да предвижда засилване на конкуренцията при провеждането на конкурси по закона, като се върне старото изискване за провеждане на конкурс да има поне три валидни оферти. От конфедерацията настояват и за засилен превантивен контрол на процедурите от Агенцията по обществени поръчки.
    Представителите на Българската търговско-промишлена палата и на Българската стопанска камара предложиха по-широко участие на външни организации в комисиите за оценка на проектни предложения, както и включването на повече данни за фирмите и параметрите на поръчката в Регистъра по обществени поръчки. От БТПП настояват в закона да се регламентира и поддържането на „черни списъци” за неизрядните фирми. 
    Диана Ковачева, изп. директор на „Трансперънси Интернешънъл България”, предложи включване на правила за привличането на независим наблюдател при обявяване на процедура по ЗОП. 
    От Националния съюз на трудовопроизводителните кооперации поискаха промените в ЗОП да гарантират по-добри възможности за участие на организациите на хората с увреждания. 
    Изп. директор на Националното сдружение на общините в Република България Гинка Чавдарова подкрепи предложените промени, като обърна специално внимание на необходимостта от прецизиране на някои текстове в закона, като например понятията „разделяне на поръчка” и „дискриминация”, както и третирането на професионалните „жалвачи” на обществени поръчки…”
    На 7 януари 2011 г. в. „Строител” написа: 
    „Продължава умуването по новия Закон за обществените поръчки, който трябва да е готов до края на лятото. Първото обществено обсъждане на предварителната концепция за промени в Закона за обществените поръчки се проведе в Министерския съвет по инициатива на министъра по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев. С дейното участие на КСБ – в лицето на председателя й инж. Светослав Глосов и изпълнителния й директор инж. Иван Бойков – бизнесът и неправителственият сектор изказаха своите предложения и препоръки за новия закон. Исканията на КСБ получиха широката подкрепа от всички участници, които също представиха своите мнения и предложения… 
    „Има посока, в която сме поели, тя е очертана от концепцията. Държим на нея и съм убеден, че е правилна”, каза министър Дончев по време на дебата. Той посочи, че правителството е готово да обърне внимание на всяко добро, разумно, съответстващо на европейското законодателство предложение, независимо на кой етап при подготовката на закона бъде направено…”
    На 14 януари 2011 г. правителственият пресцентър произведе поредната „добра новина”. Информацията е озаглавена „Министър Томислав Дончев запозна еврокомисар Алгирдас Шемета с концепцията за промени в ЗОП” и в нея се казва: 
    „Министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев се срещна с еврокомисаря за данъчно облагане и митнически съюз, одит и борба с измамите Алгирдас Шемета. По време на срещата министър Дончев запозна своя гост с приетата преди няколко месеца методика за финансови корекции при използването на еврофондовете и с одобрената от Министерския съвет преди дни концепция за промени в Закона за обществените поръчки. 
    Комисар Алгирдас Шемета изрази задоволство от доброто сътрудничество на страната ни с ОЛАФ и ефективната комуникация между българското правителство и ЕК по отношение на оползотворяването на средствата от ЕС. Еврокомисарят напомни да се учим от грешките си по програма САПАРД, за да не се повтори с еврофондовете горчивият опит от предприсъединителния инструмент…” 
    На 11 април 2011 г., в една от интернет страниците на правителството, носеща авторитетното наименование „Министерски съвет: портал за обществени консултации”, изведнъж се появи покана за един прелюбопитен дебат (цитат): „Тема – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Дата на откриване (на дебата – бел. ред.) 11 април 2011 г. Целева група – всички заинтересовани. Сфера на действие – бизнес среда. Дата на приключване (на дебата – бел. ред.) 
    – 25 април 2011 г.” 
    Днес, 11 дни след старта на „кампанията” и четири денонощия преди официалното й закриване, по проектозакона за изменение на ЗОП се е изказал само един потребител. При това по тема, нямаща нищо общо с предложените за обсъждане промени в Закона за обществените поръчки. Тъкмо обратното: въпросният „активист” се е подписал като ivanasen, а предложението му гласи следното: „Възможно ли е Министерството на икономиката, енергетиката и туризма да качва и мотивите за изменение, както и какво точно се променя. Така е трудно да се ориентираме.”
    Не, ivanasen-е! Колкото и да ви е трудно с ориентирането, няма кой да ви помогне. Първо – администраторите и чиновниците, които се занимават с поддържането на този сайт, качват само онова, което им наредят. Второ – поръчат. Трето – ако работната група по законопроекта беше въоръжена с реални мотиви, тя нямаше да произведе такъв сурогат. И четвърто – сайтът „Министерски съвет: портал за обществени консултации” не е предназначен за едно или друго обществено обсъждане, а за… отбиване на номера. В противен случай там щеше да пише нещо такова: „В работата си по законопроекта за изменение и допълнение на ЗОП бяха получени 5, 20 или 100 предложения от бизнес организациите и органите за местно самоуправление. След дебат, продължил около месец и половина, в проектозакона намериха място 7 (седем) предложения, а останалите бяха отхвърлени като нерационални…”
    И още една причина има за „свенливостта” на хората, напънали се и родили измененията и допълненията на ЗОП: предложеният за обществени консултации проектозакон няма нищо общо както с тежненията на бизнеса и общините, така и със споменаваната вече няколко пъти правителствена „Концепция за промени в законодателството по обществени поръчки през 2011 година”. Малко странно звучи подобна квалификация, но фактите са си факти. 
    Първо: според ангажиментите на правителството, след приемането на проекта от Народното събрание, вече не би трябвало да има Закон за обществените поръчки, Наредба за възлагане на малки обществени поръчки, Наредба за възлагане на специални обществени поръчки и т.н. Тоест всичко се събира в един-единствен нормативен акт и туйто. Според авторите обаче нищо подобно няма да се случи, защото в предложенията за преходни и заключителни разпоредби подобни „неща” не фигурират. 
    Второ: според идеолозите и авторите на законопроекта, най-ефикасната мярка за опростяване и облекчаване на конкретни правила за възлагане на обществени поръчки представлява „отпадане на публикацията в „Държавен вестник” за поръчки по националните прагове, като остава задължителното публикуване само в Регистъра на обществените поръчки…” А както много добре ни е известно, щом нещо не е обнародвано или публикувано в официалния вестник на държавата, то не съществува в правния мир. 
    Трето: от проверката, която миналата седмица в. „Строител” направи, нито една бизнес организация – без значение дали тя е браншова или работодателска – нямаше никаква представа, че проектозаконът за ремонт на ЗОП вече е готов. Според нашата редакционна статистика от 15-те предложения на КСБ, предоставени на работната група в края на миналата година, само една-единствена идея е намерила място в проекта. И то идеята, от която сегашното статукво най-малко би пострадало. 
    Четвърто: според огласените правителствени намерения проектозаконът за ремонт на ЗОП ще накара „белите якички” веднъж и завинаги да се простят с идеята за източване на бюджета и еврофондовете чрез нагласени конкурси. На практика обаче се случва нещо съвсем друго: ако въпросният проект бъде приет от парламента, възложителите на обществени поръчки ще имат право да контролират работата на конкурсните комисии – по своя инициатива или по сигнал на заинтересовано лице. Тоест кметовете, министрите и шефовете на държавни агенции вече ще могат да „побутват” или „наритват” съответните комисии в правилната (за тях, естествено) посока. Справка – Закон за изменение и допълнение на ЗОП, където пише: „Създава се чл. 36а: 
    Чл. 36а (1) Възложителят или упълномощеното лице по чл. 8, ал. 2 има право на контрол върху работата на комисията за провеждане на процедурата преди издаване на съответните решения.
    (2) В срока за издаване на съответното решение възложителят упражнява контрола по ал. 1 по своя инициатива, по сигнали на кандидати или участници в процедурата или по сигнали на други лица, които имат право да присъстват на заседанията на комисията…”
    Пето: ако проектозаконът за ремонт на ЗОП бъде гласуван в сегашния му вид, държавата и общините ще добият правото да възлагат без конкурс обществени поръчки на собствените си търговски дружества. При това по неприлично облекчени условия от рода на: „Когато дружеството или държавното предприятие не е реализирало оборот поради датата на неговото създаване или началния момент на дейността му, достатъчно е при създаването му да е предвидено годишният му оборот да се реализира от доставките, услугите или строителството, които предоставя на възложителя.”
    Шесто: според действащата в момента нормативна уредба никой няма право да променя публикувана вече обява за обществена поръчка. Според бъдещия проектозакон обаче това положение трябва да бъде променено… радикално. Ето защо работната група е на мнение, че в ЗОП трябва да бъде създадена нова разпоредба – чл. 27а, чиято ал. 1 гласи: „Възложителят може, по собствена инициатива или по искане на заинтересовано лице, еднократно да направи промени в обявлението и/или документацията, утвърдени с решението за откриване, чрез публикуване на решение за промяна в Регистъра на обществените поръчки…” 
    Седмо: ако досега някой е бил недоволен от информационния „непукизъм” на един или друг възложител, пътят за разясняване на детайли около поръчката е известен – Комисия за защита на конкуренцията, а след това – Върховен административен съд. Според авторите на законопроекта за ремонт на ЗОП обаче това положение много затормозява нещата и още повече пречи за ефективното усвояване на държавните и европейските пари. Ето защо в бъдещия закон (не дай, боже) е предвидено… опростяване на процедурата чрез кратка редакция на чл. 29, ал. 1, която придобива следния вид: „Лицата (заинтересованите – бел. ред.) могат да поискат писмено от възложителя разяснения по документацията за участие до изтичане на срока за нейното закупуване. Възложителят предоставя разясненията в четиридневен срок от постъпване на искането. В случай че възложителят не отговори в този срок, той е длъжен да удължи срока за получаване на оферти и заявления за участие поне с толкова дни, колкото е забавата.” 
    И накрая – авторите на законопроекта не са пожелали да изхвърлят от ЗОП „онова”, което според Камарата на строителите в България, а и според всички останали браншови и работодателски организации, е емблематично за корупцията в тази сфера: критерият „Най-ниска цена”. 
    Както заяви в миналия брой изпълнителният директор на КСБ инж. Иван Бойков, „Обсъждането на ЗОП не е диалог, а монолог!” Днес, седмица по-късно, много интересно би било да научим отговора на въпроса „Кой точно е „водил” въпросния монолог и пред чие огледало?” А и още нещо: „Кой ще плаща сметката после, когато се окаже, че въпросното огледало е било хем много некачествено, хем много мътно?” 

    Линк

Назад